„Stairway to Heaven“ – №1 в класацията на Wall Street

Силни ръстове на американските индекси, подсилени от данните за новооткритите работни места и обещания за успешен завършек на търговските преговори между Китай и САЩ. Партито на централните банкери продължава.

Stairway to Heaven

В един от най-големите хитове на Лед Цепелин Stairway to Heaven се пее за жена, която е сигурна, че всичко което блести е злато и тя си купува стълба към небето. Когато стигне там тя знае, че ако всички врати са затворени, само с една дума може да получи всичко за което е дошла.

В класацията ми за хитове тази седмица на първо място е тази песен, чийто куплет олицетворява инвеститорските желания в края на цикъла. Всичко, което блести е злато и очевидно то заслепява нашите опасения и страхове за световната икономика.

Считам, че в началото и в края на всеки цикъл детайлите са най-важни. И това е така, не защото не са определящи в даден друг период, а защото във въздуха витае неопределеност на тренда, както и на неговата продължителност. В такъв момент инвеститорите се вторачват във всяка новина свързана с икономиката, даден отрасъл или компания.

Нека да погледнем върху случващото се през изминалата седмица.

За S&P 500 тя бе изпълнена с ръст по време на всичките сесии. Очакванията към сезона на отчетите за първото тримесечие са доста по-високи от обикновено. Надеждата е, че те ще ни дадат основата, на която можем да прогнозираме движението на фондовите пазари в следващите месеци.

През изминалата седмица имаше добри новини от американската икономика, които осигуриха седмично надмощие на биковете. През месец март са добавени 196 хиляди работни места, при очаквани 175 хиляди от анкетирани от Дау Джоунс икономисти.

Министерството на труда преразгледа данните за януари и февруари в посока нагоре с 14 000 работни места, докато нивото на безработица остана на рекордно ниското ниво от  3,8%.

Подсилени от тези силни цифри, цените на петрола се покачиха до петмесечни върхове.

Американските индекси бяха подкрепени през изминалата седмица и от напредъка в преговорите между САЩ и Китай в областта на търговията. Президентът Доналд Тръмп заяви в четвъртък, че е бил постигнат бърз напредък и добави, че „ще знаем в идните четири седмици“ дали може да бъде постигната сделка. Китайският вицепремиер Лю Хъ пък заяви, че е бил постигнат нов консенсус от двете страни за текста на търговското споразумение, съобщи официалната осведомителна агенция Синхуа.
Тези новини продължават да подхранват бичия апетит на инвеститора, но с течение на времето мисля че това ще става все по-трудно. Инвеститорите ще искат сделка, а не отлагане и обещания.

А и облаците се сгъстяват над „стълбата ни към небето“!

Първо сигналите за рецесия от различните икономики зачестяват било то чрез данни за индустриалното производство или фабричните поръчки или пък чрез нагласите сред мениджърите в съответния отрасъл. Като че ли не остана институция, която да не ревизира очаквания ръст на БВП през настоящата година. Освен за отделните икономики бяхме свидетели на подобна прогноза от МВФ, ОИСР и СБ за глобалната такава.

Може би и това е причината инвеститорите да очакват с такова нетърпение отчетите за първото тримесечие. При евентуален спад на приходите и печалбите или такива, които се различават драстично от очакваните, можем да бъдем свидетели на рязка смяна на оптимизма с песимизъм.

Налице има сигнали за забавяне на ръста, а според някои и за рецесия. Това, което продължава да липсва е спусъка или събитието чиито магнитуд има силата да отприщи отдавна стаените страхове на пазарните участници.

А дотогава ще бъдем свидетели на засилената ликвидност осигурена от цилиндъра с фокуси на централните банкери. Досега бяхме свидетели на това, как това вливане на средства повиши цената на активите. Най-вероятно до появата на въпросния спусък, това ще продължи. Разбира се, в унисон със забавения растеж най-вероятно и това ще се случва с по-бавни темпове. Важното е да не се оставяме на емоциите и желанията, и да си спомним песента на „Лед Цепелин“. За жената, която си мисли че всичко що свети е злато и за стълбата, която в нейната история сочи само към небето. Въпросът е накъде ще сочи в нашата!


Павел Бандилов