В последната седмица финансовите пазари по света бяха залети с новини и планове..Сериозни планове, смели..Това е посланието на елита в Европа. Не се притеснявайте инвеститори, ние имаме сериозни намерения и сме убедени, че ще победим.. Ще победим дълговата криза. Положителните сигнали за сериозността на намеренията им идват по няколко линии. Барозу – ван Румпой, ни казват че ще изградят истински ЕС, че ще работят за финансова консолидация на съюза и за все по-тесни икономически и политически връзки. Заговори се за общо финансово министерство, с обща данъчна политика, общи еврооблигации..общите проблеми изискват общи решения за тях.
От друга страна са Меркел-Саркози, които се опитват да звучат бодряшки, като ни гарантират че Гърция няма да фалира и че ще остане в ЕС, освен това те и ще капитализират банковата система, и ще създадат защитен вал около проблемните страни като Италия и Испания, които са твърде големи за да имат каквито и да е неприятности. Добре е да си много голям в днешно време, това те пази на капиталовите пазари според политиците. Другото послание изпратено с адресат капиталовите пазари, е отпускането на 8 млрд. евро помощ за Гърция, от т. нар. Тройка. В опита си да обяснят действията си и двете страни се заплетоха още повече в обясненията си на ситуацията, очевидно е че и двете страни не са доволни от постигнатото. Според коментар на Кенет Рогоф пред CNN, извода че те просто печелят време и не знаят как да процедират по-нататък. Печеленето на време май е стратегията на всички лидери в момента, без значение от коя страна на Атлантика се намират…
Втората вълна на кризата или новата криза (това няма значение), не е дългова, не е финансова или икономическа. Тя е политическа. Точно поради тази причина, данните за икономиките на която и да е страна, или пък финансовият отчет на което и да е дружество, не са следени така от инвеститорите по света, както поредната среща на лидерите на ЕС. Те се превърнаха в звезди и може би по-следени от Лейди Гага. Любимците си имат и ново име..Те вече са Меркози…Според мен, те знаят какво трябва да се направи, съмнението на пазара е че те знаят и какво искат данъкоплатците (гласоподавателите) и точно народната любов няма да им позволи да вземат правилните решения.
В същият момент в САЩ, боричканията между демократи и републиканци рискуват да сбъднат мрачните прогнози за W развитие на кризата. Обама иска да продължи наливането на средства в икономиката и да стартира програма за борба с безработицата на стойност 450 млрд. щатски долари, която се блокира от опозицията. Плановете на Обама щяха да се финансират от по-високите данъци за богатите, които според републиканците ще спрат крехкото възстановяване. В същото време тези деятели на пазарната икономика искат приемането на закон, който цели натиск върху Китай за девалвиране на юана, който според тях е изкуствено понижен с 40% спрямо долара. Ако можеше да извлечем поука от Голямата Депресия, то тя е точно че приемането на закони за протекция спират световната търговия и са сериозна пречка пред възстановяването.
На фона на тези предизборни боричкания, пазарите по света излъчват негативни сигнали, които показват влошаване на потреблението, на нагласите на инвеститорите, на мениджърите… Политическият цирк,неизчистените дългове и бъгове в системата, промениха настроението на публиката. Тя вече иска да изчисти своите задължения и да спестява. В този цикъл думата „инвестиране“, не е на мода.
И някак си анализирайки какво правят световните лидери, не можем да не направим асоциация с т.нар. „конфликт на двойните агенти“ чрез които се прави опит да се обясни проблема принципал – агент или акционер – мениджър. Последните са агенти на собствениците и често пъти целите им са различни. Докато едните гонят дългосрочни стабилни резултати, другите са се вторачили в изпълнение на своите краткосрочни – бързи печалби, високи бонуси (добри изборни резултати). В ситуацията, която аз разглеждам, данъкоплатците са в ролята на акционери, а политическите лидери са мениджърите на нашето общо дружество. Те са силните за 4-5 години и искат още мандати и още власт. Но за да ги получат публиката трябва да е доволна и да не плаща за зрелището. Всичко това ги спира от непопулярни решения, а тези трудни времена изискват и трудни решения.
