Последната сага с дружествата на „Мостстрой” и „Холдинг Пътища”, отново показа лутането и анализаторстването обзело родните портфолио мениджъри и експерти. Прави впечатление, че всички в първите си реакции бяха безкрайно изненадани, а по-късно окопитвайки се обясниха, че това било най-естественият и нормален ход на събитията. В рамките на шегата, можем да кажем че събитието има и положителен характер, най-малкото поне спряха с мантрите относно корелацията с чужди пазари, слаба ликвидност, международната обстановка, Гърция и т.н.
Проблемите на Васил Божков, не са тайна за хората, които се опитват да получат максимална информация от финансовите отчети, от лични контакти с колеги, публикации и интервюта на героя от прехода. Дори и за тези, които не полагат тези усилия, би трябвало да им светне зелената лампичка след като Васил Божков получи 3.84 млн. лв. от резултатите на дружеството от 2007 г., а председателят на УС и изпълнителен директор на дружеството Орлин Хаджиянков и Филип Стоянов – зам.-председател на УС и изпълнителен директор, взеха съответно по 100 хил. лв. и 60 хил. лв. и то в началото на световната криза,. Или пък опита му за покупка на холдинга на авиационната компания АВБ 2004, която слуховете на пазара определиха като негова. Малките жестове през годините от страна на собственика, които говорят много. Остава загадка и как никой не разбра за проблемите от май с банки и лизингови дружества. В отчетите на дружествата се вижда високата задлъжнялост, но явно те не се гледат. Инвеститорите, както почти всички в България, се учим в движение. Гледайки какво се случва като реакция на нашата борса, се питам кога ще започнат да се купуват дружества с фундамент и стабилен мениджмънт, а не да се избират такива просто защото цената е много ниска и се вижда възможност за спекула..При липса на ликвидност, използването на технически анализ и търсене на възможност за бърза печалба, просто говори за проява на лош вкус. Дребните инвеститори продължават да търгуват на базата на спомени от периода 2005-2008, като водещото е волатилността на цената, и известността на мажоритара..Мнозинството от търгуващите допускаха фалит на Уорън Бъфет, но не и на най-богатият българин.
Родните анализатори в последните месеци само ни убеждаваха, че нищо ново не се случва, че трябва да се инвестира навън, че тук нищо интересно не се очаква…и нищо интересното се случи миналата седмица. В първият момент никаква реакция нямаше и след това ни заляха „анализи” и позиви относно важността на мажоритаря, отношението към миноритарите и куп напътствия и съвети относно добрата корпоративна практика. Оказа се, че въпросните дружества се намират и в портфейлите на институционални инвеститори, така че изненадата на някои е повече от странна. А дали родните професионалисти, които тук са изненадани и неразбрали, ще се справят по-добре на чуждите пазари!? Примера на Енрон, Мадоф, и Карвиел са доста пресни и показват доста по-добра изобретателност от едно несбъднато увеличение на капитала на „Холдинг Пътища”, висока задлъжнялост, размита собственост и офшорки. Все си мисля, че правилният начин за инвестиране и наличието на бърза и точна информация и правилно анализиране…След като тук, където са фактор, те не могат да осъществят този процес, защо си мислят, че ще успеят там където са никой и стъпват за първи път. Едни тъперва ще се учат, а други ще платят за урока. Май наистина всички се учим в движение, жалко че уроците не са безплатни!
