В разгара на икономическата криза, приключи форума в Давос, като основният акцент който може да извлечем от него, е промяната в риториката на политическите и бизнес лидери. За разлика от последните издания, където се търсеха виновници за икономическото световно положение, и всички се бяха вторачили в изработването на механизъм, който да не позволява това да се случи отново, сега политици и мениджъри се обединиха около тезата, че възстановяването от катастрофата е започнало. Дори и „мрачният” икономист Нуриел Рубини отбеляза този факт.
В последните две години всички се тревожехме от липсата на ликвидност и наличието на огромни задължения във финансовата системата, после дойде ред на дълговите проблеми на самите държави, минахме през валутни войни, и накрая се тревогите акцентираха върху пазара на суровини. Ако приемем, че нормален пазар, е този без значителни рискове в системата, то опита за възвръщане на тази „нормалност” минава през различни видове риторика от страна на лидерите, различни видове страх от страна на обществата, като обикновено лечението на болната световна икономика предизвиква и социални вълнения от населението, поради факта че винаги „драгият зрител” плаща сметката.
Политическото говорене, вече стартира. Опита на ръководителите на различни държави, да успокоят пазарите и да вдъхнат оптимизъм е вече налице. Свидетели сме на събития немислими в последните години, а дори и в последният век. Наблюдаваме странният доскоро „финансов съюз” между Китай и САЩ под формата на финансиране, на фона на тиха валутна война между същите тези две държави, силното политическо и икономическо обединение между Франция и Германия и т.н. и т.н.
И точно когато няма какво да ни учуди, се появи позабравеният в последните години „политически риск”. Това понятие, което беше основният водещ страх при избора на инвестиции от страна на портфолио мениджъри и почти забравихме за него по време на кризата.
Когато пресъхнаха финансовите потоци, доста цинично развитите държави спряха да се вглеждат в политическите системи, в гражданските свободи, житието на екзотични диктатори, и всичко това в името на каузата нови пазари, евтино финансиране, петрол, злато и т.н. Северна Африка представляваше едно подобно райско местенце, което привличаше с географското положение, младото си консуматорско население и светският характер на управление..Проблема е, че когато едно управление стане прекалено светско и прекалено рано в естественото развитие на една държава, то обикновено се изражда в едно светско царуване. Прекаленото вглеждане на икономически показатели, на фона на тлеещи политически проблеми, е риск които рано или късно се материализира. Примера за Ливан, един доскоро остров на туризма и хазарта, е показателен. Добра икономика, на фона на тлеещи етнически и социални проблеми. Резултата е показателен – обстановката там и до ден днешен е нестабилна. Дано съвпадението със съседството на Суец, е случайно…но точно това съседство с канала на държавите от Северна Африка, прави и днес пазарите чувствителни. Иначе „нежната” революция която тече там, може да „нормализира” обстановката. Поне позицията на „неформалните лидери” на протестите е за едно доста по-демократично и реформаторско управление от статуквото, което доскоро беше на власт, и навява надежди за положителен изход. При всички случай ситуацията е нестабилна, и ще бъде във фокуса на инвеститорите още дълго време..Странно защо, но хората винаги се отнасят със съмнение и скептицизъм към безкръвните революции.
Събитията от последният месец демонстрираха завръщането на политическия риск в световният поток от новини и събития. Ако приемем, че нормалният пазар е този, в които финансовият ресурс е сравнително евтин, населението консумира, а ливъридж не е мръсна дума, то на този пазар страховете от бунтове и национализация са нещо привично и нормално, нещо което винаги съществува, и обикновено страхът от тях е най-голям. Дали тогава завръщането на този добре забравен фактор, е знак за завръщането на познатите ни страхове и за „нормализиране” на пазара!?
