Follow
Пенсионната реформа набира сили. Родните ни управляващи мислят за нашите старини и достойна пенсия. Че мислят… мислят, но дали ще свършат нещо полезно е друг въпрос.
НОИ е декапитализиран, като дефицитът в системата е над 50%. Няма да анализирам причините за този дефицит. Ние си ги знаем. Демографска криза, емиграция, сив сектор, ранно пенсиониране, ТЕЛК… Осигурителният институт работи на разходо-покривния метод, при който работещите изплащат пенсиите на пенсионерите, а изброените по-горе причини предизвикват недостиг на средства за изплащане на пенсии, а така също и за нормалния им размер.
Управляващите могат да се борят с липсата на средства чрез две мерки или комбинация от двете – повишаване на осигуровките, вдигане на възрастта за пенсиониране или комбинация от двете. За да се пристъпи към такива действия се изисква политическа смелост, защото всяко едно решение ще настрои определени групи от обществото към премиера и управляващата коалиция, а бога ми по-страхлив премиер България не е имала.
Вместо цитираните по-горе мерки, родните ни политици се заеха да прекрояват тристълбовия пенсионен модел, като измислиха страхотното, уникално в целия свят (поредния български патент) местене на част от евентуално заявилите такова безумно желание граждани, от ДПФ в Сребърния фонд.
Идва големият въпрос, и той е въпрос за милиарди… Не, не… грешка няма, защото като си говорим за дефицита на НОИ, говорим за милиарди. Как и по какъв начин местенето на едни пари от частен фонд с активно управление в държавен фонд с пасивно съхранение ще реши въпроса с недостига на средства??? Въпросът ми е риторичен, знам че такъв отговор не съществува. За сметка на това, ще ни говорят за права, за избор, без дори да разбират че стълбовете се допълват, а не се конкурират и ако има депутат, който не разбира този елементарен факт, то е по-добре да се оттегли от поста си.
И все пак, защо го правят въпреки всичко!? Защо хора с кариера и образование са склонни да изглеждат в очите на обществото като едни не особено интелигентни хора и да загърбят всичките си кариерни постижения!? Нима са толкова глупави?
Из „Писмо от бай Ганя до Константина Величкова“ националният ни „герой“ казва следното:
„Докопа ли кокала – дръж! … Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…“
Ако се обърнем към народопсихологията ни за отговора на загадката „Пенсионна реформа“, то сякаш той сам изниква пред очите ни.
България се бори с насрещните икономически ветрове вече 7-ма година от избухването на Световната криза. През това време в страната почти не останаха субекти със свеж капитал, готов за инвестиране, освен ПФ. Ако човек иска да привлече инвестиции или да участва по някакъв начин в употребата на една голяма сума пари, то той трябва да се обърне към тях. Идеята на цялата реформа в очите на Горанов, е да се използват част от тези средства. Като не искат хората да ги преместим в НОИ, нека тогава да е Сребърният фонд. А след това, все ще измислим начин да сложим ръка на средствата от фонда. Да може примерно да инвестира в ДЦК, в инфраструктурни проекти, все ще се намери тема, която да звучи приятно и да гали ушите на избирателя. Естествено, бъдещите магистрали и пътища ще бъдат построени на принципа на публично-частни партньорства, от добре познатите ни фирми.
А въпросните компании ще се изберат, ще се изберат и ще се разберат с тях родните политици…
Пенсионна реформа няма да има или ще има реформа, но няма да е пенсионна. Ще е реформа, но не за цялото общество, а за определена каста.
Очаквайте втората част на сериала, и тя ще бъде за активното управление на Сребърния фонд, като дяволът отново ще се крие в детайлите.
„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“
Това са думи на Бай Ганьо от „Писмо от бай Ганя до Константина Величкова“ и те казват всичко.
Павел Бандилов