В началото на своята бляскава кариера, един от най-известните атлети на изминалото столетие Мохамед Али, се налага да премине по пътя към върха през една от легендите в бокса, спечелил няколко колана в различни категории Арчибалд Мур. Любопитното в случая е, че Арчи вече е минал четиридесетте и освен всичко друго е бивш треньор на бъдещата звезда. Освен гений в спорта, Али е изключителен шоумен и знае как да печели вниманието, а и любовта на публиката. Той вече е изградил своя запазена марка в стил „тримата мускетари и Сирано дьо Бержерак“ на Дюма, и подобно на тях той пророкува изхода на двубоя в рими:
„Не идвайте късно и не шумете в залата.
Ще нокаутирам Арчи Мур в четвъртия рунд, в началото.“
Вярвате или не, но шампиона почти винаги е прогнозирал до точност развитието на срещата в своите артистични изяви. Сигурно от него би излязъл страхотен портфолио мениджър и би ми било интересно да чуя няколко негови стихчета относно бъдещето на Европа.
Подобно на Али прозвуча и Оли Рен, когато каза вчера че в рамките на следващите десет дена, ще се реши съдбата на ЕС. Естествено, той вкара известен драматизъм, използвайки познатите прийоми на добрите актьори – леден глас, мрачно лице…
Другата асоциация, за която се сещам рисува доста по-катастрофални дни от световната история. Книгата „10 дни, които разтърсиха света“ на американският комунист и журналист Джон Рид, който описва октомврийските събития през 1917 г. в Русия. Дали ще видим турбуленция от подобен мащаб до, а и на самия девети декември, когато е поредната среща на върха!? Дали ще бъдем свидетели на революция в поведението на политиците, които подценяваха досега ситуацията и отдавна изгубиха инициативата в борбата с дълговата криза!?
Може би…Може би, защото вчера за първи път наблюдавахме координирани действия на световно ниво, нещо което пазара отдавна желаеше да види.
Може би не, защото Пазара не вярва вече на сълзи. Особено след като изгубихме бройката на срещите на върха, на Екофин, окончателните решения на проблема..
Но вече има и нови нюанси на ситуацията.
Централните банки на някои от най-големите икономики в света обявиха програма за координирани действия в подкрепа на световната финансова система, съобщи ВВС. Американският Федерален резерв, Европейската централна банка, Английската централна банка и централните банки на Канада, Япония и Швейцария ще участват в операцията. Действията им ще започнат на 5 декември и са насочени към улесняване достъпа на бизнеса и домакинствата до финансови активи.
Поради ниската лихва на щатската валута, много европейски банки са заели дългосрочни заеми в нея, които те изплащат чрез кредитирайки се чрез краткосрочни заеми в долари, заети от междубанковия пазар. В последните месеци със задълбочаване на дълговата криза, притока на парични потоци от САЩ към стария континент спря. Освен всичко това се повишиха изключително много нивата на „паркираните средства“ на търговските банки в „овърнайт“ (еднодневни) депозити в ЕЦБ, които надвишаваха 280 млрд. евро. Това е сигнал, че сега натиска върху банковия сектор на Еврозоната е на почти в същите нива, на които беше в края на 2008г. и за покачващо се напрежение на междубанковите европейските заемни пазари. Определено личи нежеланието на банките да си отпускат кредити поради силното напрежение върху европейската банкова система, като обема на „овърнайт“ депозитите в ЕЦБ на европейските банки скочи с около 200 млрд.евро от края на октомври месец насам.
Подобен координиран ход, ще улесни и ще направи по-евтино финансирането в щатски долари, а и друга валута, и определено е важна подкрепа за рентабилността на банковата система в Европа.
Освен всичко това, за първи път от 3 години Китай понижава дела на задължителните резерви от депозитите на банките – знак за нарастващите опасения на Пекин относно забавящия се ръст на китайската икономика. Китайската централна банка обяви, че и тя подобно на другите си колеги от 5 декември намалява този дял с 50 базисни пункта.
Очевидно е, че времето за решаване на дълговата криза изтича. Финансирането на проблемните държави на капиталовите пазари при цена над 7 %, е доказателство за това. Да се кредитираш при тези нива говори много за липсата на изход от ситуацията. Имаш нужда от пари, които нямаш и ти трябват на всяка цена. От друга страна, тези държави, разчитат на по-богатите си съседи и партньори, които от своя страна се надяват да се борят с проблемите чрез реформи. Това е и правилната стратегия, проблема е че е дългосрочна, а ние имаме нужда от краткосрочни решения. Няма време за реформи, особено в близките 10 дена. Надеждата че пазара ще повярва на добри намерения е повече от илюзорна, особена когато се отнася за Южна Европа.
Отговора от който се нуждаем трябва да бъде комплексен. Реформите са основното лекарство, но финансовите пазари очакват подобни координирани действия и незабавно решение на двете години ваканция, които си взеха лидерите на ЕС. Липсата на желание, а и на парични средства да се плати „сметката“, изкарва на сцената централните световни банки, като единствено възможно краткосрочно решение. Освен различни по структура мерки, имаме нужда от различни по своя времеви хоризонт такива.
Защото нека не забравяме, че Мохамед Али не стана три пъти световен шампион, благодарение на римите си преди срещите си, а благодарение на усилията които полага цял живот. Ще завърша с един цитат на Уинстън Чърчил, един от големите европейски политици от близкото минало, който е показателен за разделното време което настана на Старият континент:
„Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.“
Статията е отпечатана на страницата на Инвестор.бг