Follow 
В началото на 2016 г. коментирахме, че има две събития, чиито изход може да изненада инвеститорите – Brexit, чиито резултат не можа да бъде предвиден със сигурност от нито един социолог или анализатор, и победата на Тръмп, който отново никой не виждаше като президент. И двата политически акта имаха силен ефект върху пазара, като разлюляха индексите и изстреляха цените на активите-убежища. Докато първото събитие влияеше върху пазара два-три месеца, то тепърва ще виждаме последствията от второто.
През изминалата седмица инвеститорите отиграваха последните проучвания на нагласите на гласоподавателите в САЩ. Те залагаха, че при победа на Клинтън апетитът за риск ще се повиши и ще видим ръст в цената на акциите, спад при облигациите и златото, и ръст на курса на долара. Съответно при успех за Тръмп златото беше активът с най-голям потенциал за ръст, а и се очакваше спад на желанието за поемане на риск, ръст при облигациите и спад на щатската валута. Пазарните нагласи се меняха при публикуването на всяко ново проучване. Имаше доста коментари как след победата на кандидата на демократите ще бъдем свидетели на т.нар. новогодишно рали на капиталовите пазари и очаквания за ръст до края на годината от порядъка на 5-10%. Нито дума за резервен план при успех на другия кандидат. Без план за минимизиране на загубите и без изход за бягство.
Ако използваме определението, наложено от фонд мениджъра професор Насим Талеб, то „черен лебед“ би било най-точното определение на създалата се ситуация през първия следизборен ден. Това понятие често се използва от инвестиционната общност като метафора, описваща събитие, което се случва изненадващо и не е било предвидено от анализаторите – например крахът на американския жилищен пазар през 2008 г. или японското земетресение от 2011 г.
Когато нещо неочаквано се случи, реакцията почти винаги е емоционална, като такава беше и в края на тази изборна нощ.
Фиг.1 GOLD
Фиг. 2 S&P 500
Обикновено след емоцията идват и отрезвяването, и разсъжденията за реалните последствия на политиката на Тръмп върху пазарите и икономиката.
Един от основните стълбове на икономическата програма на новият президент бе силното намаляване на корпоративните и персонални данъци. В резултат на тази данъчна политика в следващите 10 години в американската хазна ще влязат 9,5 трилиона щатски долара по-малко. Той предлага нулева ставка за доходи до 29 000 долара, а при годишен доход от над 154 000 долара, ставката ще бъде 33 %. Предвиждат се също така намаляване на корпоративния данък от 35% на 15% и опростяване на данъчната система.
Другата основа на икономическата му политика е протекционизмът, като намерението му е да наложи 35% мито на всички мексикански стоки, а тези от Китай да обложи с 45%.
Новият президент смята да удвои инвестициите в инфраструктура, да подобри позицията на военните, да намали таксите и премахне регулациите.
Това, което притесни най-много инвеститорите, е желанието му да построи ограда по границата с Мексико, да депортира 11 млн. емигранти без документи, които вече са в САЩ, да наложи забрана за приемане на бежанци-мюсюлмани в страната, както и да предприеме ревизия за споразумението на НАТО във финансовата му част.
Относно идеите на Тръмп за външната политика и протекционизма, на този етап не можем да определим дали са реални или са част от една изборна реторика, но определено внасят смут и безпокойство на пазара. На инвеститорите също не им е ясно дали ще бъдат свидетели на такава промяна, а така също не знаят как тя евентуално ще се отрази на икономиката и на пазарите.
Това, на което можем да стъпим от предизборната му програма, са данъчната му политика и желанието за намаление на регулациите като част от традиционните републикански виждания.
По време на предизборната си кампания Тръмп нееднократно критикуваше капиталовите пазари, сравнявайки ги с балон, обвиняваше ги, че са грешка на политиката на Фед и Обама. Последното му изказване дори беше, че човек трябва да е луд за да инвестира в акции към момента.
От изказванията и програмата му знаем, че тя внася несигурност и страх в инвеститорите, че ще има драстично намаление на данъчната тежест, и висока доза неяснота относно външната политика на САЩ. Несигурността и данъчните облекчения са странна комбинация, която след преминаването на шока ще доведе и до странно и неочаквано развитие на пазара.
Според анализ на икономистите Джъстин Уолфърс и Ерик Зицевиц, направен около първия дебат между двамата кандидати, пряката връзка между обратите в предизборната кампания и цените на пазарите означават, че победа на Тръмп ще доведе до спад от 10 до 15% на големите борси и значителен срив в цената на петрола и на мексиканското песо, в комбинация с по-голяма нестабилност.
Ситуацията е сложна за прогнозиране. След като мнозинството от световните анализатори не успяха да прогнозират с точност победителя в изборите, очевидно ще бъде много трудно да се правят каквито и да е прогнози за посоката на пазара от тук нататък.
И все пак, има акции и сектори, който се очаква да бъдат облагодетелствани от неговата победа.
Според плана на Тръмп, няма да има американска компания, независимо от размера си, която да плати повече от 15% от печалбата си под формата на данъци. Това ще обезсмисли данъчните еквилибристики на компании като Apple, Microsoft или Google, които държат печалбите си в задгранични дружества. На Apple ѝ се наложи да пуска облигационни емисии, за да поддържа дивидентната си политика, поради простата причина че не можеше да се възползва от паричните си средства извън страната. Според изследване на Moody’s, компанията има повече от 150 млрд. щатски долара, “паркирани” извън САЩ. При новите данъчни условия тя спокойно може да върне тези пари в американската икономика, което би бил полезен ход на фона на глобите, който ЕС смята да наложи на Ирландия, която също е замесена в данъчната политика на Apple. Прибирането на корпоративните печалби у дома, е печалба и за акционерите на компаниите, тъй като това има потенциал да подобри дивидентната политика на компаниите.
Намаляването на данъчното бреме ще освободи допълнителни средства за домакинствата и бизнеса, който могат да бъдат вкарани в икономиката под формата на потребление и инвестиции. Този процес ще създаде допълнително условие за повишение на инфлацията, която засега причинява значителни главоболия на Фед. Ускорението на инфлацията ще накара централната банка да преосмисли своята политика и да ускори процеса по увеличение на лихвите в САЩ, което от своя страна ще облекчи състоянието на финансовия сектор в страната. Утра-експанзионистичната монетарна политика досега се отразяваше изключително негативно върху печалбите на банките и затрудняваше постигането на адекватна доходност от страна на пенсионните и застрахователни дружества.
Тръмп заяви, че смята да ревизира закона Дод-Франк (основан на два големи принципа – намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите). Облекчаване на строгостта му ще подпомогне бизнеса на банковия сектор.
За съжаление конкретиката в заявените намерения на Тръмп е слаба. Не става ясно например как ще бъде засилена военната машина на САЩ – нещо което новият президент доста често заявява. Поради тази причина не можем да коментираме дали и как ще бъде подкрепена оръжейната индустрия.
Поради същата причина не можем да коментираме и намеренията му за удвояване на инвестициите в инфраструктура. Досега не сме срещали кандидат-политик, който да не е използвал това предизборно обещание в своята кампания.
В заключение можем да кажем, че зимата идва без значение дали Тръмп е президент, и както идва така и ще си отиде. Пазарът преекспонира изхода на президентската битка, поради простата причина, че случилото се беше неочаквано и никой не беше подготвен за такъв изход.
Индексите най-вероятно ще възстановят своите позиции, като може би активите-убежища ще запазят извоюваните позиции от последните дни. Съмняваме се, че победата на Тръмп ще даде старт на очакваната корекция.
Марк Твен казва, че „ако изборите променяха нещо, най-вероятно щяха да ги забранят“. Това е твърде крайно изказване, но едва ли една човешка фигура може да промени курса на една от най-големите икономики в света. Да, тя може да го забави или ускори, но и едва ли ще го направи от първия ден на капитанския мостик.
Павел Бандилов,