Румъния не вярва на родните гурута

Тези дни бяхме свидетели на поредният шамар нанесен на родните “професионални и институционални инвеститори”. След почти двегодишното убеждаване на пазара, колко сме зле  и колко по-зле ще ставаме, тази хипотеза беше отречена и то от източници, които нашите гурута не очакваха. Призивите за инвестиране в Румъния и очакваната доходност от 15% става все по-голяма химера за чертожниците на родната ни борса. Любопитното в случая, е че тази оценка не беше дадена от български държавни или частни институции, нито от чужди рейтингови организации, а от едни от едрите представители на румънският бизнес – третата по оборот компания в съседната ни държава. Interagro е производител на растителни култури и изкуствени торове. Компанията е реализирала 315 млн. евро продажби за миналата година, като е приключила със загуба от 13,7 млн. евро.  За 2008 г. оборота на компанията е бил над половин милиард евро и печалба от 16,7 млн. евро. Пред румънският бизнес всекидневник “Зиарул Финанчиар” собственика на дружеството Йоан Николае казва, че в момента превеждат документите си на български за да премести седалището на компаният в България. “Ще плащам 10% плосък данък в България, а тук ще ме облагат само за земята и сградите”. Бизнеса се оплаква и от политически натиск в северната ни съседка, като и мениджърите на чужди компании също са били разочаровани. Според Алин Урсу, директор на Angelli Spumante & Aperitive, производител на безалкохолни напитки с оборот от 14 млн.евро, “Бизнес климата отразява страх от провал на политическата система. Ние сме в ръцете на политиците. Това, което беше направено е катастрофално.” Увеличението на ДДС е довело до намаляване на компаниите с 10%, като според него увеличението на акцизите е довело до негативен ефект върху продажбите. “Основните условия за добра бизнес среда са стабилността и предсказуемостта. Нашите съседи българите, са постигнали това, техните данъци не се променят и инвеститорите виждат това” – коментира Флори Погонару, президент на Асоциацията на бизнесмените в Румъния.  Подобна хипотеза развих в постинга си „Институционалните туристи в света на риска“. Според “Дневник”, вдигането на данъците в Гърция накара тамошни бизнесмени, да заявят намерение за местене на бизнеса в България. Отново основните причини са ниските данъци, ниски разходи за труд, по-добра бизнес среда. Това беше коварен удар за родните всезнайковци, нещо подло и гадно което те не очакваха. Това няма да промени родната картина, освен в близките седмици да даде нов повод за смях, закачки и подигравки, при обяваването на новата инвестиционна цел. Личните ми очаквания са това да е Югославия, като поредния чиновник-анализатор изпълнил условията за носене на смартфон и използване на задължителните борсови чуждици е пропуснал поради усилено анализаторстване разпада на югорепубликата. Все пак има ситуацията има и добри страни. След изреждане на всички държави  в Google Еarth, един ден ще дойде и България на дневен ред и може би и те да започнат да мислят, да работят за развитие на родният оператор. Дотогава ще гледаме как всяка поръчка купува на роден COBOS е мощно шамаросвана от ПФ или ИП, които заливат позицията. Естествено това води до изчезване т.нар купувач, съответно до спад в ликвидността, и абсурдни стойности на индекса, корелиращ само в болното съзнание на група хора. Хубавото е че, всяка емоционална флуктоация в даден момент трябва да се докосне до реалността за да отиде след това в другата крайност. Последните 3 г. са ярък пример за подобен процес. Даденото отрезвяване тепърва предстои, дано поне прогнозите и призивите, на които бяхме свидетели да не се забравят…най-малкото в тези скучни дни ни носят радост и смях. Ситуацията е повече от комична, родните финансови гурута ни убеждават, че сме скъпи а сме зле, като някои от тях са учудени че още не е настъпила физическата смърт на държавата. Отвън ни казват не сте зле, а на фона на останалите държави, даже сте добре. Положението е царя дава, пъдаря не дава. Може би, това е поговорката, която описва българската действителност най-добре. Днес, Алеко Константинов би имал неограничен избор от идеи и герои…Представям си новият бай Ганьо, накичен с дипломи и сертификати, барикадиран от нормалният свят в своя офис, пред географската карта на света, пълен с чужди пари, безотговорност и огромно самочуствие.