КФН се събуди!

Политиката на едно правителство е отговор на настоящи или очаквани в бъдещето проблеми, или отговор на желанията в дадено обществото. Ако  тя отговаря на едно или няколко от тези условие, приемаме дадената политика за правилна. След няколко години бездействие или безоблачно съществуване от самото си създаване, най-накрая КФН реши да отговори на очакванията и желанията на пазара, както и да развива борсовият оператор така, че той да отговаря на критериите на които отговарят съвременните му събратя. Доживяхме денят, в който КФН да иницира промени, които да доведат до повишаване ликвидността на борсата, създаване на нови инструменти за търговия, както и по-строги мерки за повишаване прозрачността на пазара и санкции за пазарни нарушения. Някои от тях сме обсъждали и чакали, други ги говорим години наред. Прави впечатление и опита на комисията да отговори на очакванията на всички групи участници на пазара, като разнообрази интструментите  и улесни начина им на функциониране досега. Предвиждат се промени в законодателната уредба в частта коята регулира АДСИЦ и взаимните фондове. Ще се въведат борсово търгуваните фондове ETF,  както и такива които с дейността си се доближават до хедж фондовете. Планира се създаване на затворени договорни фондове за ограничен брой инвеститори, както задвижването на така бленуваният проект за клиринга и сетълмента на сделките с безналични финансови инструменти. Промените са насочени към разширяването на дейността на фондовете за имоти, както и възможността да инвестират в чужбина, в дялове и акции на дъщерни и смесени фондове. Същите могат да купуват компенсаторни инструменти, с които да придобиват активи, като земеделските фондове ще могат да обработват и проидвеждат продукция, което да им позволи да ползват евросубсидии. В частта си относно публичните дружества се предвижда възможност за увеличаване на капитала им с непарични вноски, замяна на дълг срещу нови акции, и в различни за акционерите съотношения. В тази част КФН трябва да прецизира предложенията си в насока защита на миноритарните собственици и дали е нужно тези предложения да влизат в сила. Хубаво ще да е, да се иницира дискусия, като експерти от различните съсловия изкажат своето мнение. Остава горчивото усещане за прекалена свобода в действията на мажоритарите, както и непазарни механизми облагодетелстващи тази група.  За   улеснение на пенсионните фондове се предвижда да паднат ограниченията да инвестират само в акции на регулиран пазар, но да сложи и минимален праг за вложенията в местни книжа.

Предложените мерки тепърва ще се обсъждат и коментират от участниците на пазара, като първоначалните мнения с положителни, като естествено изключение от всички правят….пенсионните фондове, което не учуди никой сред колегите. Нека видим коментарите пред в.”Дневник” на представителите на различните съсловия. Според Даниела Пеева – представител  на директорите за връзки с инвеститорите: “предложените мерки за развитие на инвестиционната дейност са адекватни на състоянието, в което се намира капиталовият пазар”. Тя коментира, че насоките са от “отворен тип” – т.е. всички заинтересовани страни ще могат до месец септември да се запознаят с тях и да направят своите допълнителни предложения. Най-важното е подновяването но диалога с инвестиционната общественост и в тази връзка асоциацията приветства инициативата на регулатора.

Според Радослава Масларска, изпълнителен директор на ИП “Елана Трейдинг”, срещата на КФН с всички представителни организации от капиталовият пазар, толкова скоро след встъпването им в длъжност е много важна, защото показва категорична воля да се възстанови доверието в пазара, както и неговото модернизиране. БАЛИП и другите асоциации ще разгледат конкретните предложеният до септември, когато ще се проведе дискусия, добавя тя.

Стоян Тошев, представител на БАУД коментира, тези предложения са отговор на проблеми, които отдавна стоят за решаване. Според него има много предложения, които не са били обсъждани досега в публичното пространство. Той намира за интересни възможностите да нови продукти и инструменти. Сред тях са борсово търгуваните фондове ETF, схеми за професионални и инстуционални инвеститори и други.

Според Тодор Брешков, повечето предложения изглеждат разумни, но всичко зависи от това как ще са регламентирани от закона.

Най-интересното мнение е както винаги от представителя на асоциацията на пенсионните фондове, Никола Абаджиев. То изпъква сред коментарите на различните съсловия с това, че е единственото отрицателно мнение. Споде него въвеждането на изисквания за минимални инвестиции в български дялови и дългови ценни книжа би било голяма крачса назад. Това би било несериозно. Единственото обяснение на странната си теза, е че те и сега го правили (?), стига да са атрактивни. Край на цитата. Не може да не ни направи впечатление че те явно са доволни от съществуващото положение. Липсата на ликвидност им харесва. Липсата на инструменти също, а поредната липса на доходност най-вероятно им се струва някак си си…секси. Естествено този път не дават за пример други борсови оператори, просто защото не работи в полза на тезата им. В последно време се заговори за двойно листване на наши дружества на Варшавската борса. Местните пенсионни фондове, много по-големи по размери от нашите, имат подобни изисквания и ги намират за правилни. Тези промени не са изсмукани от пръстите. Те се опитват да отговорят на националният интерес, всяка държава иска парите на местните данъкоплатци освен всичко, и да подкрепят родната икономика. Не виждам нищо странно и нищо ново в това. Нито е световен прецедент, нито се случва за първи път в България. Очевадно е, че досегашният модел на ПФ не работи, като доказателството за това е постигната доходност, която не може да бие дори краткосрочен депозит. Отделно идеята е да се повиши прозрачността и най-накрая да видим кой ги управлява тези фондове,собствеността им,  по какъв критерии инвестират и подлежат ли на контрол. В противен случай ще имаме група чиновници-капиталисти управляващи чужди пари, седящи зад една желязна завеса да правят каквото си искат зад обяснението си за дълъг хоризонт и надежда за безинтересуваност от обществото и ниска финансова култура, което е нелогично и неприемливо. Най-малкото е странно когато представителите на всички групи на пазара приветстват предложенията, с изключение на ПФ. Обществото остава с впечатление че настоящият нисколиквиден пазар устройва само тях.

Промените, които КФН иницира са началото на една дискусия, която трябва да избистри тези мерки, така че да възстановят доверието на пазара и да го модернизират в унисон с останалите борсови оператори по света. Това е нещо, което не се бе случвало досега и трябва да бъде приветствано. Оставам с приятно впечатление и надеждата, че това е началото на един диалог, който досега не се бе състоял, и възможност за бъдещото развитие на БФБ.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter