FollowСподелен грях е половин грях, но само по библейските канони
Нов призрак броди из страната ни и това е призрака на споделената икономика. Тя е като опиум за масите, разсъждава управляващата класа.
Доста се изписа и изговори по темата, като бяха изтъкнати всички ползи от нея. Затова аз няма да се спра на това, че ще получаваме по-добри услуги, на по-добри цени и то в удобно за нас време. Нито за това, че подобно ограничение ни остава извън тази световна тенденция или пък че ако тя няма почва в България, то няма такава и за част от родните IT специалисти.
Ще разкажа една история, която мисля че ще илюстрира какво е споделена икономика и има ли почва у нас.
Става въпрос за един музикант от Норвегия, който се казва Ярле Бернхофт.
Проблема на Ярле е, че прави некомерсиална музика в стил R&B. Напълно съм наясно, че за повечето хора това е един от най-популярният жанр. На тях искам да им издам една малка тайна – Рияна, Дрейк или Ъшър не изпълняват ритъм енд блус. Да, има ритъм, но блусът си е блус и блус музикантите не се радват на голяма популярност или на каквато и да е форма на комерсиализация.
Освен това Берхофт дори не е тийнейджър. Поне да беше като Джъстин Бийбър или пък новата Били Айлиш. В последните десетилетия поради навлизането на различните музикални реалити формати възрастта на активната публика се промени и това е една от причините да няма вече групи като „Депеш Мод“, „Ред Хот Чили Пепърс“ и безброй още много, но пък да е пълно с деца, които редуват няколко тона. Нали не сте забравили Майли Сайръс?! В България положението не е по-различно!
Та да се върна на темата. Представете си човек над тридесетте, който пее песни със текст, който те кара да се замислиш и няма звукозаписна компания зад гърба си. Единственият му плюс, е че е добър изпълнител.
Ярле е роден в Норвегия в семейството на професионални музиканти. Баща му е оперен певец, а майката е учителка по музика. Самият той не е смятал да върви по техните стъпки до шестнайсетгодишната си възраст, когато започва да участва в различни банди.
Норвегия е страна с висок стандарт на живот, но Берхофт изпитва финансови проблеми. Когато избухва финансовата криза през 2008 г. сънародниците му дори не са разбрали за световните икономически проблеми, докато на него му се е налагало да работи и не е имал възможността да бъде част от група, с която да репетира редовно.
И тук става интересното. Ярле решава, че като се прибере вкъщи в края на работния ден, може да запише свои парчета използвайки луп педал. Най-грубо казано, това е технология, която позволява да се запише в началото на песента основните инструменти, които след това се миксират по подходящ начин. В крайна сметка звученето е като на цяла банда, а не на един музикант.
Той записва цял албум по този начин и решава да си направи Ютуб канал, където да качи песните си. Те бързо се разпространяват из мрежата, като големите му хитове имат по над 5 млн. гледания. Не минава много време и известната тв водеща и актриса, носителка на награда Еми Елън Дедженеръс кани Берхофт в собственото си ток-шоу. Тя признава, че случайно е попаднала на негови парчета в Ютуб и е била отнесена от таланта му. След появата му при известната водеща славата му тръгва стремително нагоре. Следват участия в едни от най-известните клубове в Европа и в САЩ, появата му на конференция на ТЕД в Сиатъл, концерти, и така до номинация за Грами през 2014 г. Ярле е първия предложен за Грами изпълнител в категорията R&B, който не е американец в последните 20 години.
След като славата го спохожда, той вече няма нужда да разчита на този начин на изпълнение и има собствена банда, с която прави албумите си и концертите си.
В крайна сметка няма значение дали харесваме музиката на норвежеца, това което аз считам за важно е факта, че мрежата и споделянето дават възможност всеки да демонстрира таланта си и да достигне до адски много хора без да влага средства, освен времето си и уменията.
Нека да се замислим, дали това щеше да бъде възможно тридесет години по-рано?!
Разбира се, че не!
Но какво беше възможно в онези времена?
Едно момче страдащо от дислексия да създаде звукозаписна компания и да се възползва от момента, когато една група наречена „Секс Пистълс“ не бъде допускана до радиостанциите и никои да не иска да издаде албума и. Въпросния младеж сграбчва възможността и става милиардер в музикалната индустрия. Името му е Ричард Брансън. Независимо, че в дадения момент той спомага за премахването на пречките пред тази банда и е воден от идеята да популяризира музиката, не трябва да забравяме, че той е просто посредник. Музикалните компании вече не са това, което бяхме именно благодарение на стрийминг услугите, а ако се върнем назад във времето и благодарение на „Напстер“- първата възможност на потребителите да обменят музика.
Споделената икономика решава няколко основни проблема. Тя спомага услугите да достигат до всички ни, без наличието на посредници, цензура относно вкусовите ни предпочитания и във удобно за нас време. Ние избираме кога да гледаме определено тв шоу, концерти или просто да слушаме музика.
Избора от артисти, журналисти, анализатори, компании и т.н. е толкова голям, че само тези които предлагат най-качествена услуга оцеляват.
Това, което получаваме като потребители е на най-добрата цена, често пъти както в конкретния пример дори безплатно.
Задачата на държавата е да се грижи за благоденствието на нейните граждани, а ограничаването на споделената икономика работи против тях.
Това и една калинка би го разбрала!