През последното тримесечие подвластни на случващото се в международен план така очакваната и желана от всички лятна почивка започна н БФБ с пълни сили. Тя бе толкова коментирана от анализатори и експерти, че широката публика остана с впечатление, че това е една заслужена отпуска за изнурения български инвеститор, които има нужда от нея на всяка цена имайки предвид труда, които е хвърлил в последните две години. Това разбира се, е много далеч от истината и е прочит на събитията откъм трагико-комичната им страна.
Дълговите проблеми на САЩ и Европа, на фона на опитите за меко приземяване от страна на Китай, са събитията приковали погледа на международната инвестиционна общност. Създалата се ситуация кара участниците да остават пасивни и да изчакат за бъдещи знаци, които да подскажат посоката в близката година.
От това дали ще има ново наливане на парични стимули в щатската икономика, ще зависят както индексите на Уол Стрийт, така и инфлационните очаквания които могат да доведат до нови рекорди при суровините или пък до дългоочакваната корекция.
От начина на справяне на проблема Гърция, ще зависи дали дълговата криза ще се прехвърли към други периферни държави или ще бъде овладяна на цената на фалит и последиците от него.
Китай определено прави опити за охлаждане на икономиката си чрез последователно вдигане на лихвеният процент, както и очаквано увеличение на банковите резерви, с което се надява да обуздае кредитирането и наличието на балон в сферата на недвижимите имоти.
На фона на всичко това, гледайки България не можем да не отчетем финансовата ни стабилност като един голям плюс на фона епидемията от задлъжнели държави. Въпреки всичко проблемите в икономиката ни остават. Ние сме като един здрав човек без стотинка в джоба си. А от липсата на стотинки страда вътрешното ни потребление, което доскоро беше основен двигател. Поради тази причини търговията на БФБ не се движи от спекулантски пари, а от фондове и мажоритари, които преструктурират портфейлите си.
Това, което ми направи впечатление, е че за първи път от създаването и, на родната борса търговията в последното тримесечие бе подвластна на дивидентната политика на дружествата. След толкова години апели към собствениците на публичните компании за важността на подобна практика, явно вече и те узряха за нея. При липсата на активна търговия, това е един от основните методи за привличане на нови акционери.
Вече са извършени първите стъпки за приватизацията на остатъчните дялове на енергийните дружества в България, което е една добра новина. Освен привличането на инвеститорски интерес, нека не подценяваме и приходите, които тя ще докара на борсовият ни оператор.
В тази връзка прави впечатление и опитите на ръководството на БФБ да „напопва“ стойността и, чрез постепенни и методични действия. Управителният съвет на БНБ вече прехвърли притежаваните от Българската народна банка акции от капитала на Централен депозитар АД на Министерството на финансите. Така се стигна да решението БФБ и ЦД да се продават в пакет, което прави сделката по-атрактивна за бъдещите купувачи. Правят се опити за подобряване на дейността на борсата чрез създаването на два сегмента за ликвидни и неликвидни дружества. Налице са опити за прокарване на идеята Сребърният фонд да инвестира в България, както и евентуални промени в Кодекса за социално осигуряване, относно инвестиционните възможности пред ПФ. Назрява идеята за подкрепя идеята за либерализиране на КСО, както и предложението за вдигане на лимитите за инвестиране на средства на пенсионните в договорни фондове.
В контекста на това, което се случва по света България няма кой знае колко полезни ходове, за наша радост (нивото на политическата класа е ниско). Единственото, което можем да направим е да запазим ниско дълговото си бреме, данъчните ни ставки и още по-нисък политическия риск на държавата. Останалото частният сектор ще го направи, както е го е правил винаги въпреки държавниците ни.
Вече навлязохме в зоната на възстановяването след тежката криза. Периода ще е бавен е мъчителен, като очевидно няма да липсват трусове и напрежение, които уплашените ни очи все още търсят навсякъде. Може би поради тази причина всички сме се вторачили в Гърция дотолкова, сякаш забравяме че граничим с Турция, която е пълна противоположност на закъсалата ни съседка. Не подценяваме ли връзката ни с балканският тигър, който вече е 17 икономика в света!?
Материалът има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции.
