След 20 г. преход, България, като че ли седи на същото място откъдето започнаха промените с много надежди. През този период на време, някои неща не само че се промениха, а приеха своето криминално оправдание и извратено усещане за нормалност. Нашите политици идваха с единственото намерение да натрупат така желаното богатство, като веднага след това се обличаха в мантията на невинност, елитарност и любов към народа. Съмнителни герой с още по-съмнително поведение започнаха да се занимават с байганьовска благотворителност, като запазваха политическата си осанка, демонстрирайки наглост от висок калибър. Стигнахме доттам, че не само не виждаме края на прехода, но и изпитваме и горчивото чувство за обречен идиотизъм. Живеем в среда, където нашите лидери отчаяно искат да се облагодетелстват за наша сметка, и в същото време изпитват срам от това..но този срам трае мъничко, много мъничко, и е създаден за лично ползване, като лечение за позадрямалата съвест.
Идиотските решение са непрекъснато сред нас. Започвайки от подаряването на панаира на мастит бизнесмен, и стигнем до проекта Бургас-Александрополис, които нито един референдум не можеше до скоро да спре. Тези два примера са две капки в световният океан от решения в ущърб на държавата. Защо напук на времето в което живеем, ние се държим, като меко казано идиотска държава. Президента ни посещава лудите купони на наши олигарси и го счита за нормално. Един от зам.кметовете на Пловдив, се жени в ролс-ройс и прави голямо парти в хотела на Г. Гергов. Герой на медиите са чалга певици, чиито изказвания будат съжаление. Обществото дава своята оценка на базата на колите, които караш, и охраната, която имаш. Да си ДДС бизнесмен и мечтана професия от подрастващите. С две думи обществото ни се мутренизира по един безумно маргинален начин.
Всичко това е следствие на събития определили съдбата на България след 9 септември. Ще бъда по-точен, понеже не искам да обобщаваме нещата. Липсата на елит или по-скоро елиминирането му води до всички тези гнили процеси в нашето общество. Тази прослойка, освен че трябва да води народа си, дава и модела за етично поведение, с което останалите членове се равняват. Това към този момент липсва в нашето общество. По време на Възраждането, много млади българи завършват в Европа престижни университети, като този процес се засилва след Освобождението на страната от османско владичество. В периода на 30те години вече има цели фамилии, които поставят основата на българската наука, банково дело, архитектура и др. Като в следствие на това, самата среда вече е готова за наченки на т.нар. “гражданско общество”. Но най-важната роля на този кръг от хора, е процеса на приемствеността. Обучение, традиции, нрави…всичко това се предава от поколение на поколение, в едно честно съревнование, от което печели само народа.
Втората причина, която води до резултатите, на които сме свидетели днес е липсата на качествено образование, съобразено с изискванията на днешният свят. Ние до ден днешен не сме дали оценка на събитията след 44г., за пример Унгария окачестви престъпленията на комунизма на един пиедестал с холокостта. Докато не оценим беспристрастно собствената си история ние не можем да продължим напред. Не и докато като народ, не разберем къде се намираме, камо ли наистина да знаем къде искаме да стигнем. Не доброто застъпване на чужди езици и технологично обучение ще започнат да ни отдалечават още повече от развитите страни. Сектора се нуждае от спешно реформа и всеки, които се захване да я прави, трябва да бъде подкрепен, най-малкото поради това, че отрасъла е структуроопределящ, а и не трябва да се подценява огромната му роля за едно работещо гражданско общество.
И третата причина е отношението на едно общество, към частната собственост. Тук можем да разглеждаме нещата в социалният им аспект, и в юридическият, като втория е следствие на първият. 45 години ни бяхме убеждавани в една от най-големите глупости на света за равенството между хората във всякакъв аспект, като бяхме единствено равно безправни. Опитите за общо унифициране на способносттите на индивида, доведе до обезличаване на самото общество и унищожаване на естественият му стремеж към самоусъвършенстване. Всяко натрупване на богатство на базата на лични качества се наказваше и не се допускаше от социалистическата система. Следователно успелите хора са по подразбиране престъпници (те са забогатели на базата на престъпления, а не на действия и умения) и поради тази причина те трябва да бъдат наказани. Андрешко се превърна в национален герой, които воюва срещу държавата, а отказвайки да плаща данъци българина изразява отношение към общата собственост. Законите в България са пряко отражение на всичко това. Те не изразяват уважение към личното, и съэтветно не го и защитават. Елементарен е примера в САЩ, при които ако ви спре патрулиращ полицай, той няма право да иска да му отворите багажника без заповед за обиск. Той просто е длъжен да уважава правото ви на частна собственост и като представител на държавата трябва да го защитава. Примери от нашата действителност в полза на обратното, колкото искаш. Притеснителното е, че те са един от един по-фрапиращи. Човек без ресурси е трудно за защити правото си на собственост, а това е непростимо.
Силната държава се оценява по своите икономически и политически показатели. В икономическо отношение, основният принцип е правото на собственост и неговата защита. В политиката – наличието на елит и приемственост, както и силното образование, са основата на едно демократично и силно общество. Не ме притеснява, че не виждам нито едно от посочените условия, страхувам се че няма да ги видя!
