„Новите“ стари икономическите идеи, които противопоставиха пазарите

„Хора, които се мислят, че са напълно освободени от всякакво влияние върху икономическото си поведение, обикновено са роби на някои починал икономист.“  Джон Мейнард Кейнс.

В многото яростни статии, предричащи краха на ЕС, се крие сблъсък на политики и икономически течения, които след повече от 70 г. се разгорещява повече от всякога. От гардероба беше изкаран скелета на Кейнс, Фридмън и неолибералите, в титанична битка, която като че ли няма край. Дали в момента e по-удачно да се продължи със стимулите, които държавата налива в икономиката, или да се премине към ограничаване на публичните разходи, респективно върху дефицита, като се премине към бленувания балансиран бюджет!? САЩ смятат да продължат с досегашната си практика на стимулиране на икономиката, като поставят акцент върху, борбата с безработицата.

Президента Барак Обама обясни икономическата си политика, казвайки: „Няма спор, че държавата очаква от нашето правителство действия, план за възстановяване, които ще помогнат да дадат началото на възстановяването на икономиката. “ Не след дълго, около 250 консервативните икономисти, в отворено писмо публикувано в големите медии, пишат: „С цялото ми уважение г-н Президент, това не е вярно.“ Икономистът от Мидълбъри колеж Дейвид Коландер, който гледа подозрително на пакета от стимули, с казва: „Дебатът е нещо разумно. Неразумното  е, че го водим  сега, а не преди няколко десетилетия”.

Настроението, което кипи в средите е повече от странно. От една страна е Кругман, който казва: “ Наистина доста срамно, че изгубихме ценно време в  дебати, които бяха решени преди 70 години.“ От друга, Джон Кокрейн от Университета в Чикаго отхвърля кейнсианките тези, като каза: „Днешните професионални икономисти, се позовават на Кейнс не повече, отколкото съвременните физици отдават дължимото на Аристотел, като в същото време не разбират колко много се развил света и икономическите, и политическите връзки”.

Дълговете на САЩ ще достигнат 13,6 трлн. долара до края на тази година, а през 2015 година те вече ще са в размер на 19,6 трлн. долара, показва доклад на финансовото министерство на страната, изпратен до Конгреса.

Изчисленията сочат, че тази година дълговете на САЩ ще бъдат в размер на 93% от брутния вътрешен продукт, а през 2015 година вече ще са 102% от БВП, предава “Икономическите експерти на президента смятат, че 1 процент ръст на БВП може да създаде около 1 млн. работни места, а именно този един процент е това, което губим заради тежестта на дълговете за икономиката“, смята Дейв Камп, републиканец от Камарата на представителите.

През последните години държавният дълг на САЩ се увеличи значително заради икономическата криза и разходите на правителството за спасяване на Wall Street, войните в Ирак и Афганистан и подкрепата за икономиката. В същото време управителят на Федералният резерв Бен Бърнанке предупреждава, че САЩ трябва да „се простират според чергата си“. Ако това не стане, то икономиката ще пострада в дългосрочен план. Може да се стигне до повишаване на лихвите по кредитите, които американците взимат, за да си купят домове и коли, и да стане по-скъпо за Вашингтон да обслужва дълга си. Президентът на САЩ Барак Обама обеща да замрази бюджетите на повечето американски агенции. През изминалата седмица беше публикувана т.нар. Бежова книга – периодичен доклад за състоянието на на икономиката на всеки от 12-те района в САЩ, където има регионално управление на централната банка. Според публикуваните данни, всички 12 района отчитат икономически растеж – нещо, което според “Блумбърг” не се е случвало от почти 2 години, като тази година според Бернанке икономическия растеж в страната се очаква да бъде около 3.5%. Американските компании разполагат с повече кеш откогато и да било, подчертавайки нестихващите притеснения относно стабилността на финансовите пазари и устойчивостта на икономическото възстановяване, съобщава Wall Street Journal. Федералният резерв (щатската централна банка) обяви вчера, че в края на март кешът на нефинансовите компании е достигнал 1,84 трлн. долара, ръст от 26% на годишна база – най-големият от 1952 г. насам. Парите в брой и техните еквиваленти са съставлявали 7% от всички активи на фирмите – най-високото ниво от 1963.  Не бива да забравяме и факта, че в крайна сметка те ще бъдат принудени да направят инвестиции на пазара, поради простият факт, че тези налични средства не носят никаква печалба на акционерите. Ако не започнат да набират персонал и да инвестират, фирмите ще трябва да върнат тези средства на акционерите си под формата на дивиденти или обратни изкупувания. Проучване на икономиста Джон Греъм от Duke Fuqua School of Business съвместно със CFO Magazine показва, че компаниите очакват увеличение на капиталовите разходи с 9% през следващата година, спрямо декемврийските нагласи за ръст от само 1,5%. Фирмите също така предвиждат 0,7% увеличение на персонала, спрямо прогноза за спад от 1,4% преди шест месеца. Готовността на компаниите да инвестират свободния си кеш ще бъде определящ фактор за икономическото възстановяване, в момент когато част от потребителите все още се опитват да заздравят финансите си, а други се нуждаят от работни места за да обезпечат разходите си.

В същото време в Европа, все още притеснени от проблемите на Гърция, правителствата започнаха да съкращават своите задължения и да прокарват реформи в пенсионната, здравната и административната област. Правителството на Германия е на прага на въвеждането на план за драстично съкращаване на бюджетните разходи през следващата година. С това най-силната икономика се опитва да бъде пример за останалите страни от еврозоната, които също трябва да орязват разходите си. Очакванията са, че освен ограничаване на разходите ще се прибегне и до увеличаване на данъчната тежест в страната. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле посочва, че реформите на пазара на труда и социалните придобивки могат да допринесат за част от съкращенията на разходите. Това се очаква да стане чрез увеличаване на заетостта, смята финансистът. Един от основните ангажименти, които Шойбле поема, са да не се стига до намаляване на разходите за образование и обучение. Въпреки това се очаква плановете на правителството да бъдат остро критикувани от опозицията. Този план идва на неколкократно заявеното от немския канцлер Ангела Меркел желание задлъжнялостта на страната да започне да намалява. Сегашният Президент на Евросъюза  Херман ван Ромпой се свързва с управлението на Белгия през 90-те, когато дълга на страната беше силно редуциран. “ Понижението на еврото не е целенасочена политика на ЕС, макар че подпомага нашата икономика”, каза белгиеца през изминалата седмица. Независимо от гласуваният спасителен пакет, повечето държави прибегнаха до съкращаване на дефицитите си. Използвайки кризата като извинение, правителствата в Еврозоната провеждат непопулярни реформи, често пъти съпътствани от силни стачни действия. Това е едно от най-важните събития в последните месеци. Този път правителствата обещават да стигнат до края, на базата на кризата като извинение за мерките, което е изключително важно. През изминалата седмица, ЕЦБ повиши до 1% прогнозата си за растеж в ЕС през тази година. По същото време в своя полугодишен доклад германската централна банка Бундесбанк посочи , че очаква по-голям ръст на икономика в страната от предишните и оценки през деквмври. Сега се очаква БВП на Германия да нараснe тази година с 1.9% вместо с 1.6% прогнозирани преди шест месеца. През 2011 г. икономиката на страната ще нарасне с 1.4% вместо с 1.2%, както показваха декемврийските данни.

Ситуацията в Гърция даде възможност на хежд фондовете и борсовите играчи да увеличат късите си контракти върху еврото, което доведе до силно поевтиняване на единната валута. В краткосрочен и средносрочен план това стимулира европейският износ, което се отразява вече и в официалната статистика. Въпреки всичко целият свят се взира в дълговите проблеми на държавите от старият континент, които не са и отскоро, но никой не им обръщаше внимание по-рано. Мисля си че, това не трябва да учудва никого, като се има в предвид често пъти свързаните интереси, собственост на медиите, инвестиционните банки и хедж фондовете. За да се играе срещу еврото, видяхме как се впрегват огромни финансови и информационни ресурси, като за да има успех истерията трябва да е всеобхватна. Подобни атаки в регионален аспект наблюдавахме във Великобритания през 91г., и по време на азиатската криза, много добре разгледани от нобеловият лауреат професор Пол Кругман. При всички случай новината за рестрикциите на Стария континент не е добра за САЩ, която е износител в Европа, и то при много по-скъп долар. От друга страна Европа, която разчита на поевтинялата си машина за износ, насочва вниманието си към реформи и бюджетна дисциплина. Щатите чрез СБ и МВФ, ще се опитат да ни продадат тяхната версия и само времето ще покаже, коя стратегия е по-успешна.

“Глобалният икономически растеж ще се възобнови още тази година. Паническият страх за евентуално повторение на Великата депресия вече изчезва, но остават проблемите с безработицата и недвижимите имоти. Много правителства ще се сблъскат с големия проблем на задлъжнялостта и ще бъдат принудени да се преборят с последствията от своите програми за съживяване на икономиката. Допълнителен проблем за Европа е външният дълг, защото за много държави той ще достигне 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато за бързо развиващите се икономики ще имат по този показател по-малко от 50%.”

Това са част от изводите и прогнозите на харвардския професор по икономика Кенет Рогоф в интервю за немският германският бизнес ежедневник Handelsblatt, в което той обяснява и защо не трябва да се страхуваме толкова много от задлъжнялостта на държавите.

Прилагането на антикризисни мерки от страна на правителствата и централните банки е с различна специфика в САЩ и в ЕС. В Америка „историческата памет“ на обществото е обременена от травматичните спомени за Голямата депресия от 30-те години на ХХ век. Ето защо действията на тандема „FED-Treasury“ (Федерален резерв – Министерство на финансите) са много по-категорични от действията на европейските им аналози. В Европа „историческата памет“ е обременена със спомените от хиперинфлацията в Германия от началото на 20-те години на ХХ век. Затова както Европейската централна банка, така и европейските национални правителства са по-умерени в размера на „спасителните пакети“ за финансовия сектор и за стимулиране на икономиките си, както и в печатането на пари, и насочват усилията си в ограничаване на бюджетните си дефицити.

В борсовият обмен от новини и информация има прекалено много шумове и малко значими неща, четящи се между редовете. Добрият анализатор трябва да се опитва непрекъснато да отделя плявата  и да може да определи приоритетите и мотивите на заинтересуваните в даден икономически казус. В истерията, относно дълговите проблеми в Европа, има играч, който има нужда от подобна истерия за да прави пари, и друг, който трябва да се страхува, и да губи. Има и трета страна – медиите, които умират за апокалиптични сценарии. Факт, че света навлезе във втората част на Кризата според Джордж Сорос, когато се насочва вниманието към задълженията на държавите, и всяко правителство се опитва по различни пътища да изведе страната си до “Обетованата земя”. Истината е, че става въпрос за политики, чиито спор се превръща за пореден път в спора за кокошката и яйцето. Сблъсъка между кейнсианство срещу неолиберизъм и монетаризъм се превръща в сблъсък, които избухва с пълна сила отново, и който няма изгледи да бъде решен един път завинаги.

„Проблемът с държавното регулиране на пазара е, че се опитва да забрани капиталистически актове между възрастни хора“ – така философът Робърт Нозик описва дългогодишната война между поддръжниците на свободния пазар и на по-силната държавна намеса в икономиката.

Истината е, че опитите за печалба на определени кръгове, сблъсъка на икономически идеи, истеризираха докрай и без това невротизираната българска инвестиционна общност. Понякога ми се иска световната общественост, да види с действията и решенията си до каква обстановка на отчаяние и тъга, докарва брокерите ни в ежедневните им борсови коментари. Но това в рамките на шегата, те и без това се сами се докараха до това състояние на амок. Между, другото ми интересен анализа им относно бюджетните проблеми на Гърция, която толкова силно ги изплаши. Прессъобщение на министерството на финансите на южната ни съседка показва, че през януари-май 2010 г. бюджетният дефицит е 8.97 милиарда евро срещу 14.66 милиарда за аналогичния период на миналата година. По такъв начин дефицитът е намалял с 38.8%, като в същото време одобрената от ЕС антикризисна програма предвижда съкращаване на този показател за дадения период с 35.1%.

Когато разглеждам проблемите касаещи БФБ, винаги стигам до извода че липсата на елит, които се създава много трудно и то за няколко поколения, е една от основните причини да сме в това положение. Хора от ранга на Бъфет, Сорос, Поулсън, Мобиус са рожба на икономическа мисъл и инвестиционна среда създавани в продължение на над 200 години. Най-ярък пример за подобна личност от нашето близко минало е Буров, който е убит в затворите след 9 септември. Скъсването на последователността в поколението и липсата на трупане на така важният професионален опит са довели до състянието на безтегловност на БФБ. Лошото е, че не се прави нищо от така нареченият ни финансов елит, които се е затворил в черупка на недосегаемост и високи твърди заплати. Казвам заплати, защото ако са комисионни, нямаше да е така. Нито една медия или блогър, не може да рекламира държавата пред чужди инвеститори например, така както една финансова или политическа институция би го направила. От името на тази общност трябва да бъдат поставени искания пред държавата, защото всички знаем колко работа има да се върши дори само в ЦД, да не говорим за КФН или борсова приватизация и Сребърният фонд. Може би наистина трябва да вземе пример от колегите в банковата сфера, които са учудващо задружни при вдигане на лихви, или от сферата на недвижимите имоти, които не загубват агресивността си и желанието за работа. А на нас ни остава да чакаме някой или нещо да събуди нашите колеги..

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod