Страх и омраза на БФБ

Пореден нокдаун  за БФБ. Липса на сделки оформят меланхоличното настроение на родната ни борса в последно време. Отсъствие на продавачи, съчетано за съжаление, и с отсъствието на купувачи. Има и трета група, които образно казано можем да наречем сейрджии (тази иначе турска дума пасва идеално на нашите български условия), които нито продават нито купуват, а се ослушват и се надяват за добре поднесени (с медиен комфорт, разбира се) лоши новини, които да иницират изсипвания. Лично за мен е любопитно интерпретацията на шумовете и новините между тях в международният борсов ефир. Оставам с впечатление, че търгуващите в България са по-песимистично и по-отчаяно настроено към пазара сега, отколкото след фалита на “Lehman Brothers”, и то на фона на заглъхващ песимизъм по света в сравнение с година по-рано. В рамките на шегата можем да кажем, че това е защото кризата навлезе в икономиката ни по-късно, но и това не отговаря на истината. Според НСИ първите спадове в икономическите сектори в страната се наблюдават в унисон със случващото се по света, единствено пиковете са различни. Друго обяснение може би е липсата на професионализъм и традиции в самата държава на всяко едно ниво. Според мен, става въпрос от коплекс от болна народопсихология, съчетана със сложна международна икономическа обстановка. Факт, обаче че спасението на давещите се е проблем на самите давещи. За да се повиши ликвидността трябва да имаме превес на продавачи, или на купувачи, които да сформират оборот.  След последните две години, е ясно че тези които са в акции, са инвеститори, които не са притиснати от репо сделки или от простата нужда на свежи средства и са се примирили с положението, като сценария продажба не е на дневен ред, т.е продавачи няма или са на изчезване. Другата страна в уравнението са потенциалните купувачи. Тук положението е по-особено. Особено като странностите на българският икономически или политически живот. Версиите се простират от Сребърният фонд, Пенсионни  и взаимни фондове, местни играчи и чуждите инвеститори. Относно ролята на държавата, може би съм най-скептичен и то основно заради липсата на подготвена администрация, която си няма и идея от капиталов пазар. Стига се дотам, че да се обсъжда варианта за приватизация на държавни дружества, без те да бъдат публични, т.е. да се минава през ЦПТ и други екзотични идеи, които естествено няма да предизвикат интерес сред инвестиционната общност. Относно ПФ, мисля че рефрена “надежда всяка оставете” важи с пълна сила. Скандалите относно облигационната емисия на Ален мак и събранията на Прайм пропертис и Агро финанс, портфейлите им гарнирани с екзотични емисии с малка акткивност дори в силните дни на БФБ, подсказват предизвестеният отговор. Вчера си оправих настроението като прочетох изказванията на г-жа Петкова, отностно новият индекс на борсата. Тя каза, че приветства идеята, макар че те като професионалисти, знаели много добре в кои дружества да инвестират. И това става в денят, когато търговото предложение на Оргахим за 87 лв, минава с мълчаливото съгласие на КФН (същата госпожа наскоро ни убеждаваше че “справедливата стойност“ на акцията е 120 лв според тяхните експерти, а можем и да си представяме само на какви цени са купували). Идеята е, че те няма да бъдат фактор, поне докато не направим високи ръстове, и те успокоени и щастливи не влезнат по върховете. Това последното даже не знам дали да го третирам, като проява на хумор от моя страна или лошо пречуствие.

Взаимните фондове, буквално се обезкървиха, като най-лошото при тях  е, че по време на големите тегления, бяха принудени да продават най-добрите си ликдивни емисии за сметка на останалите дружества в портфейлите си. Така при един ръст на пазара, те ще се движат след индекса, което няма да доведе до нови вложения в тях. Остават прословутите „чужденци“….само че те най-често не са чували за България. Инвестиционният процес може да се разглежда, като пазар на алтернативи. Печели този с предсказумата рамка и подцененият актив. Колкото и песимистично, типично по нашенски да гледаме на държавата ни, има и неща които определено може рекламираме. Първото е че, в България имаше национални избори преди и година и имаме правителство радващо се на силна подкрепа и мнозинство. На второ място това правителство е определено прозападно ориентирано, като се опитва да заличи определението че сме руски троянски кон в ЕС. На трето място не трябва да забравяме ниската склонност на българите към стачки и протестни действия. Тези три неща свеждат политическият риск до едни определено атрактивни нива, а практиката показва колко чуствителни към това са потенциалните задгранични инвеститори.

Ниското ниво на външен дълг и бюджетен дефицит, дори и след коригиране на бюджета са определено неща, с които малцина държави могат да се похвалят. България, като страна членка на ЕС има достъп до един от най-големите пазари, като освен това подлежи и на мониторинг от страна на самият ЕС. Друго предимство е ниската данъчна база в страната, като печалбата от борсата е освободена от данъци.

Не на последно място това е един от малкото пазари, които се търгуват на нива близки до дъната си, възстановяването на останалите борси по света включително и подобните нам пазари, не оказа абсолютно никакво влияние на БФБ, просто защото гореизброените участници си нямаха идея какво се случва и капитулираха напълно. Има дружества, чиято капитализация е по-малка в пъти от това, което би взело дружеството си от оградата си, ако я предаде на вторични суровини. Има и такива, които работят на предкризисни нива и нямат аналог като цена сред подобни дружества в ЕС. Примери от Сърбия, Турция и Украйна да подобни предприятия няма как да са аналог просто заради това че не оперират на пазара на държава еврочленка. Понякога си разсъждавам на глас, какво ще стане ако международен спекулант с 10 милиона влезне в няколко атрактивни дружества с 5 до 10 % и започне да извива ръцете на мажоритаря. При покупка на пакети на тези цени, вероятността за двуцифрена печалба ще е повече от голяма. Представям си дисциплиниращият ефект за собствениците на тези дружества.

Тези дни излезе и изследването на изданието bespokeinvest.com, което сравнява пазарите, като раздели средното съотношение цена печалба на водещите индекси на прогнозирания ръст на БВП на тези страни, или съотношението PEG. По принцип при развиващите се пазари с отличаващи се по-ускорен ръст на икономиките се наблюдава по-високо съотношение цена-печалба за индексите им.

Страна P/E Ръст 2010 PEG
Русия 8 4.3 1.86
Китай 19.24 10.1 1.9
Сингапур 13.45 6.5 2.07
Тайван 17.91 8.6 2.08
Индия 18.16 8.6 2.11
Бразилия 13.96 6.5 2.15
Южна Корея 12.07 5.3 2.28
Малайзия 17.03 7.1 2.4
Хонг Конг 15.1 5.6 2.7
Мексико 16.94 4.4 3.85
САЩ 16.21 3.2 5.07
Канада 19.27 3.4 5.67
ЮАР 20.97 3 6.99
Швейцария 15.08 2 7.54
Германия 15.5 1.8 8.61
Швеция 19.96 2.2 9.07
Франция 14.1 1.4 10.07
Великобритания 14.11 1.2 11.76
Япония 34.01 2.4 14.17
Италия 13.93 0.9 15.48
Австралия отриц. 3.4 отриц.
Испания 10.72 -0.5 отриц.
България 7.41 -1.2 отриц.

*данните са на bespokeinvest.com

Това, което прави впечатление от таблицата е, че съотношението цена-печалба за българския роден пазар е близко до най-ниското такова, в случая на Русия, като дори е под него. В  година, когато световните финансови институции прогнозират спад на икономиката ни с 1.2%, перспективите ни не са никак лоши, просто защото за следващата година същите финансови институции прогнозират ръст от 3% за икономиката на страната ни. Ако пък се запази съотношението цена-печалба на родния SOFIX на това си ниво без промяна, то автоматично съотношението PEG става едва 2.47, или конкурентно на това на най-добрите в таблицата.

България има редица преимущества, но най-големият недостатък за момента е това, че не се появяваме на нито една инвестиционна карта, просто защото не се говори за страната в международен аспект. Добрите качествени характеристики, ако не се рекламират няма да доведат до количествени натрупвания. Според мен, местните играчи нямат никаква идея какво се случва, а някои от тях просто нямат финансов ресурс. Единственият изход да повишим ликвидността и качеството на БФБ като пазар, е включването на чуждестранни инвеститори. Това може да стане чрез приватизацията на държавни дружества, ако се направи качествено разбира се, и чрез срещи, запознаване, рекламиране, като това трябва да се направи от големите институционални участници и евентуално от представители на държавата. Идеята на всичко е не толкова вдигане на цените на акции, а повишаване на ликвидността и нормалното функциониране на борсата. Масово се подценява нейната роля. Не става въпрос просто за повишаване на индексите ни, избиване на евентуални загуби и т.н. В момента бизнеса в България страда от липса на кредитиране, от липса на свежи средства. Много хора забравиха основната роля на пазара, а тя е да осигурява финансов ресурс на дружествата, както и дисциплинаращият ефект , които самата борса оказва върху публичните дружества, относно доброто корпоративно поведение. Не на последно място на този пазар се създава и оперира т.нар. средна класа. В днешно време, няма модерна държава, която да няма подобен личен аналог или да не участва в борсово обединение. Загърбването на пазара, говоренето срещу него, не прави никого да изглежда по-голям професионалист. Приветствам идеята за създаване на индекс на доброто корпоративно управление, като е една закъсняла, но наистина нужна стъпка. Изискванията към мажоритарите в България се появиха сравнително късно,  и може би е единственото хубаво нещо, което докара кризата. Време е да разберем, че пазара не може да се развива от само себе си и че не бива да чакаме за да премахнем недостатъците му или лошите практики.

Борсата реално отражение на икономиката,  а моментната пазарна преценка, базирана на чуства и настроения е еквивалент на бъдещите ни печалби и загуби. Не прекалихме ли с емоциите вече!?…

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter