Войната на политическата класа срещу населението продължава. В опитите да бранят облагите и властта си, залепналите в 90-те години хорица от народното събрание вече преминаха не границата на добрия тон, а границата на разумното поведение.
Защо Бил Гейтс, Стив Джобс или Марк Зукърбърг успяха в САЩ, а не в Русия или България!? След последните промени на законите в Путинова Русия, между последните две държави сякаш разлика няма. Все едно се надпреварваме с руснаците по идиотски закони и наредби, които имат за цел да спънат икономиката. И ако при тях това се прави с идеологическа цел, то ние си го правим от чиста проба глупост и простотия.
Висшият адвокатски съвет предлага заявления, жалби и молби от името на клиенти до административни институции като НАП, НОИ, НСИ, подаване на документи за вписване в Търговския и Имотния регистър и други да се правят само от адвокати, вписани в тяхната колегия. Това означава, че ако в момента една фирма плаща на счетоводител за цялостно обслужване, което включва и комуникация с институции и регистри, то след влизане в сила на промените за тези услуги, ще трябва да се заплаща и на адвокат. На печелившите честито. А бизнеса… кучета го яли. Стив Джобс и Стив Возняк при такъв закон нямаше да имат никакъв шанс да създадат компанията „Епъл“. В интерес на истината при сглобяването на първия си компютър те са нямали капитал за адвокатски услуги, нямали са капитал за почти нищо. Добре, че САЩ са „загубена държава“ и не се опитват да ограничават бизнес активността, иначе забравете за айфона и таблета.
През същата тази седмица депутатите окончателно сложиха глоби, ако земеделски земи или гори са собственост на чужденци или компании с чуждестранно участие извън ЕС. Колко добре звучи и колко хубаво гали ухото на средностатистическия българин, който същите тези политици го накараха да мрази всичко чуждо.
Обаче имаме проблем, и то такъв, че горките ни управляващи дори и не предполагат че съществува. Става въпрос публичните дружества със специална инвестиционна цел, т. нар. АДСИЦ-и. Те инвестират в земеделска земя и са задължени по закон да раздават 90% от печалбата си под формата на дивидент. Акциите им се търгуват на БФБ, и те няма как да контролират кой ги купува от пода. Извън тях има още публични компании – фармацевтични, туристически и такива, които обработват земята, която притежават. Те всичките попадат под удара на новия закон. Това са фирми, които са сред основните притежатели на земеделска земя в България, а освен всичко, поради консервативния си бизнес и публичния си начин на управление, са сред портфейлите на почти всички пенсионни дружества, взаимни фондове, а така също и на много физически и юридически лица. Това решение само за една борсова сесия изтри 6,7% от капитализацията на най-големия АДСИЦ в България Адванс Терафонд или заличи над 15 млн. лева от активите на гореспоменатите инвеститори.
Всичките тези „умни решения“ бяха взети през изминалата седмица. Само пет работни дни. Апропо, това е същата седмица, когато разбрахме, че ще вземаме нов заем. Комичното е, че може би ние, широката публика сме го разбрали преди коалиционните партньори на управляващите от АБВ и Патриотичния фронт. И не, не бъркате… за „пенсионната реформа“ знаехме отново преди тях, благодарение на родната журналистика.
Не мога да не спра да се учудвам, как и кой мисли решения на несъществуващи проблеми, и то без никаква оценка на въздействията, които те биха имали на пазара.
Нещо подобно вече видяхме за ПФ, и за съжаление жалките обяснения на Горанов и Стоянова не предизвикаха очаквания смях в обществеността, а по-скоро вдигнаха тревогата ни до небесата. Между другото, няма нито един човек, който е прехвърлил партидата си в НОИ, Сребърният фонд или вече и аз не знам къде.
Ще ви дам един друг пример, който е положителен. България е една от десетте страни с най-добро качество на интернет в света. Знаете ли защо!?
Това е най-нерегулирания бизнес в България… поне до скоро. Политиците ни, поради липсата си на качества (в противен случай щяха да си намерят работа в частния сектор), не се усетиха за какво става въпрос и не можаха да му прикачат множество наредби и закони, които да им дадат така жадуваната власт над него и лостове за “извънработни приходи”. Това е причината българската компания „Телериг“ да бъде продадена за 265 млн. щатски долара в САЩ. В случая за цитираната сделка нямам предвид добрата ни интернет връзка, а липсата на регулации в сектора.
Иска ми се да кажа нещо оптимистично за заключение, но уви не намирам думи. Истината е, че сме в началото на мандата, пътят е дълъг и родната ни политическа класа ще направи всичко пряко силите си, за да го направи изключително труден. Единственото добро нещо от ситуцията от последните няколко години, е че вече ни писна… И този път май на всичките!? Дано… надявам се.
Павел Бандилов
