С наближаването на падежа на поредната ни емисия външен дълг истерията на дебата за Сребърния фонд навлезе в своята критична фаза. Тя настъпва, когато в общия хор от икономисти, експерти, журналисти или просто коментатори, се присъединят и политическите фигури, които надушват като стадо койоти чуствителната тема, която ще им даде възможността да изживеят своите “пет минутки”.
Шумът, вдиган от един такъв разнобоен и почти винаги фалшив хор, е невъобразим. Той не позволява да бъде чуто нищо. Единствената цел е просто да е шумно и който има по-голяма трибуна, той да спечели.
Затова накрая ще имаме шанса да разберем, че промените в закона са станали или не са станали, заради еди кой си лидер на дадена партия. Разбира се това упражнение не помага на никого, още по-малко на обикновения данъкоплатец, поради простата причина че доводите “за” и “против” не са чути, а са надвикани.
Та нали това и е работата на Държавата, да контролира Пазара. Без значение на условията, още по-малко на последствията…
При дебата за сребърния фонд е важно да знаем за какво спорим.
За това дали той да има право до инвестира в България, или за това дали сега е моментът той да бъде инвестиран, или използван за плащането на външният ни дълг? Май въпросите станаха повече, или просто си говорим за различни неща…
Фондът трябва да има право да инвестира в български ДЦК, защото така правят аналогичните нему фондове по света. Освен ако не искаме пак да оставим поредната “българска следа” в историята.
Диверсификацията на риска относно това дали икономическата обстановка е по-сигурна навън или у нас, очевидно не работи в условията на сегашната криза. Примерът с това, че ако са парите са инвестирани в България, а в същото време страната изживява своя локална “виденова зима”, се отнася по-скоро в графата качество на управление на фонда, а не на рестрикции.
И не на последно място – нали никой не си мисли, че истинският Мадоф е доста по-безопасен от местния ни такъв, пък било той и най-големият ни фараон от схемите Понци в началото на 90-те. Поставените потенциални проблеми са все в сферата на начина и избора на управление на даден фонд, а те се определят от избраният портфолиомениждър.
В момента обаче ние нито избираме такъв, нито му залагаме критерии за това. Ние коментираме принципите на управление, които третират активите по тяхното представяне, а не по рожденното им място.
По тази логика ДЦК-та на Гърция или Испания би трябвало са по-надеждни от тези на България, .
А и все пак, след като ние не влагаме спестените ни средства в родната ни икономика, как ще искаме някой друг да го направи!?
Друг е въпросът дали в този момент събраните средства трябва да бъдат инвестирани в ДЦК или в акции на сини чипове на БФБ. И точно тук е големият проблем. Дали натрупаните средства не е по-добре да седят като буфер или да бъдат активно управлявани.
Това е чувствителната тема, която предизвиква обвинения и рисува картините на Страшния съд.
Моето скромно мнение, е че те не биват да бъдат пипани в момента, защото една от причините за увеличаване на рейтинга ни във времена като тези бяха именно натрупаните средства във фискалния ни резерв.
Ситуацията в Европа остава напрегната и след безпрецедентния ръст на Уол стрийт пазарите имат нужда от страх, за да навлязат в дългоочакваната корекция. На фона на липсата на реформи в Гърция и предстоящите избори ипроблемите в Испания, България ще се нуждае от фискалния си резерв.
Пред Европа стои трудна година с много изпитания, последните месеци показаха силното влияние на слабият европейски пазар върху азиатските икономики. В тези условия или по-скоро рискове, всеки спестен лев ще бъде от полза на държавата
В контекста на казаното има ли решение, което да удовлетвори и двете страни? Има само един вариант и той е излизане на международните пазари, набиране на необходимите ни средства и след това промяна в закона за сребърния фонд. Ще промени ли нещо това?
Според мен почти нищо. Управлението на средствата ще бъде същото. Никой няма да инвестира повече от няколко милиона на родната ни борса. Иначе рискува да бъде собственик на нещо, което трудно може да бъде продадено. Със сегашната си ликвидност БФБ не е алтернатива на нищо друго, освен на спестяванията на средностатистически пенсионер.
Да се надяваме, че предстоящата й приватизация ще промени това. Единствената промяна е, че ПФ и банките ще се сдобият с още един конкурент при покупката на емисии вътрешен дълг, при това евентуално. В случая знаково ще бъде нашето отношение към спестените ни пари и собствената ни държава. Ще започнем да си вярваме, колкото и странно за звучи….
