Европа е с вързани ръце и бяга от фокуса с приоритизиране на Зелената сделка

Павел Бандилов, изпълнителен директор на BPD Индустриален фонд за недвижими имоти АДСИЦ, в „Клуб Investor“, 22.01.2022

Годината не започна по най-добрия начин, по който на всички инвеститори ни се искаше да започне. Тази година ще бъде изключително волатилна и прогнозите трябва да се правят винаги „с едно на ум“. Това каза Павел Бандилов, изпълнителен директор на BPD Индустриален фонд за недвижими имоти АДСИЦ, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

По думите на госта причината е в това, че инфлацията, очевидно, няма да бъде временна, както доста категорично се изказваха през лятото централните банкери. „Инфлацията е породена от няколко фактора – първият е политиката на централните банки. Вторият фактор е нарушената верига на доставките в следствие на пандемията. Третият, който за много хора е изненадващ, бе ръстът на енергийните суровини“. 

Изключително важно е да имаме няколко сценария за това как бихме реагирали на пазарите с оглед на това, което би се случило. В сценария си всеки трябва да даде своята оценка за това коя от тези три възможни причини има най-голямо тегло, за да определи своята стратегия, обясни гостът. 

Инфлацията избяга на нива, които не сме очаквали и мнозина се съмняват дали със заявенаите покачвания на лихвите от страна на централните банкери, тази инфлация може да бъде повлияна, каза още Бандилов. „Това е една голяма въпросителна и втората е, ако централните банкери все пак заемат една по-агресивна позиция, за да се справи с тази инфлация, какво ще докара това на пазарите. Тоест дали ще видим голяма корекция“.

„Инвеститорите трябва да си зададат и въпроса при едно такова евентуално агресивно увеличение на лихвите и последващо потапяне на пазарите, дали Федералният резерв няма отново да обърне своята политика и да се втурнат да спасяват пазарите, където доверието ще бъде доста разклатено“.

Централните банкери вървят изключително зад събитията и това допълнително внася изключителни рискове на пазарите, подчерта събеседникът. Той каза също, че геополитическият риск, свързан с напрежението между Русия и САЩ има пряко въздействие върху пазарите. „Вербалната риторика става все по-категорична и опасна и на двамата лидери, а имаше и писмо до асоциацията на компаниите в сектора на полупроводниците в САЩ, в което им бе намекнато от американската администрация, че има голям риск да ескалира конфликта и да бъде затворен руският пазар за техните продукти. Ако се случи това, считам че много бързо може да помрачи инвеститорските настроения“.

„На този етап виждаме едно ребалансиране на рисковете в портфейлите, което е напълно нормално. Инвеститорите заемат позиции в други сектори и изоставят тези сектори, които до сега са били изключително привлекателни и са носили големи печалби. Имам предвид технологичния сектор, където оценките винаги са били доста екзотични и малко по-високи, отколкото би трябвало да бъдат“.

„Технологичният сектор очевидно вече изпитва голяма турболенция, която надали ще приключи скоро„, добави гостът.

Що се отнася до политиката на Европейската централна банка гостът каза, че „ние имаме един „валутен съюз“, който няма обща данъчна политика и съответно няма централна банка, която да работи като такава, защото едни членове са част от еврозоната, друга от ЕС, но въпреки всичко ние сме час от един пазар. Недостатъците на Европейския съюз, като обединение и организъм оказват влияние“.

Европейският съюз, малко или много, е с вързани ръце, защото трябва да отговаря на редица очаквания на по-слаби държави, а и на по-слаби сектори, които на този етап се финансират на изключително ниски лихвени нива, близко до нулата. При едно повишение биха предизвикали голяма турболенция“.  

От тази гледна точка „малко бяга фокусът“ на хората, оторизирани да вземат решения в този съюз. Те са все по-концентрирани в борбата с климатичните промени и въглеродния отпечатък на икономиката, отколкото върху решенията на централните банки, каза Бандилов. „Приоритетът трябва да бъде различен и то не защото подценявам екологията, а защото приоритизирам на база на краткосрочни и дългосрочни цели и рискове. ЕС няма къде много да отлага повишаването на лихвите, тя трябва да го направи“.

На въпроса за състоянието на пазара на недвижимите имоти и по-специално при индустриалните и офис площите гостът каза: „Оценките на индустриалните имоти и парцелите в България също са на доста високи нива и не мисля, че могат да предложат висока възвращаемост“.

„Спадът на технологичните компании се оказа в унисон със спада на криптопазара… Ако до този момент някой си обясняваше този спад само с проблемите в Казахстан, където има много миньори, на този етап мисля, че спадът е свързан  с липсата на желание на инвеститорите да поемат риск“.

Ако тезата, че биткойнът е антиинфлационен актив и би могъл да се използва като защита от инфлацията, излезе вярна, то той ще скъса корелацията с пазарите и ще направи своята доходност, каза гостът. „Това е ползата от диверсификацията“.

„Последните години показаха, че криптоиндустрията е доста жилава. Въпреки че няколко пъти я обявявахме за мъртва, тя успяваше да възкръсне с много, много големи сили. Мисля, че е време да приемем, че тя е тук и ще остане. Важно е да премерим рисковете. Преди да я отречем, трябва да се информираме, да вникнем и да вземем информирано решение и чак тогава да предприемем действие“. 

Вижте повече на:

https://www.bloombergtv.bg/a/20-klub-investor/102466-aktivi-inflatsiya-i-parichni-politiki