Политика vs Икономика

След настъпването на промените в България през 1989 година се оказахме от грешната страна на бариерата и разбрахме че последните 45 години от историята на държавата сме живели в сладката дрямка на общество, чиито правила и решения се определят не от пазарните сили, а от доминацията на чиновническа маса с правилната и единствена партийна принадлежност.

Носталгията по изминалото време на всеобщо живуркане без право на лично мнение се изтъква като плюс от наследниците на това управление, наред с тупането по гърдите за икономическите и социални постижения като Кремиковци, ОЦК, КЦМ, АЕЦ, Булгаргабак и т.н., все едно че всички те са изградени от върхушката на еднопартийната система, а не от целокупния български народ.

Истината е, че по тези ширини политиката винаги е взимала надмощие пред икономиката и че политическите решения не са отговор на икономическа ситуация, а опит за налагане на желания „дневен” ред, и поради тази причина те почти винаги предизвикват икономически проблем, които пък на свой ред остава без решение (отлагането му във времето, не е решение).

Поради всичко това през 2011 година, почти 21 години след стартирането на пазарната икономика и реформи в България, ние ще приватизираме Булгартабак холдинг“, „Вазовски машиностроителни заводи“ – Сопот, строителните предприятия „Монтажи“ и „Промишлено строителство холдинг“, свободните зони в Бургас и Свиленград, както и остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества (ЕРП).

На фона на шоковата терапия в Полша и предвид представянето на двете държави по време на кризата, очевадно е, че сме закъснели сериозно. Основната причина е, че тези решения в България винаги са се вземали под политически диктат, ловко прикривайки го със социалният ефект и грижа за безработните, стачки, преквалификации т.н., т.е. Властта убеждава „пазара”(гласоподавателите), че тя е възможно най-добрият стопанин, че това не ѝ струва много (данъкоплатците не стачкуват, нищо че всичко е за тяхна сметка) и че това е най-малкото, което тя може да направи.

Този филм го гледаме без прекъсване много години и главната роля е отредена на Булгартабак. Надали има процедура за приватизация някъде по света, която да е протекла с толкова много скандали и оставки.

Скандали свързани със същото дружество причиниха уволнението на Корнелия Нинова,  бившия директор Христо Лачев, като бяха намесени имената на Румен Овчаров (министър в правителството на Станишев), тогавашният директор на Следствието Ангел Александров, и Делян Пеевски, изградил през годините добри бизнес отношения с Корпоративна банка.

Апропо, в края на изминалата година стана ясно, че същата банка е придобила 8,11% от дружеството чрез борсата. Процедурата по приватизацията на Булгартабак холдинг е в напреднала фаза, като има готов меморандум за продажба и се чака обявяването на процедурата.

Пазарната оценка на държавния дял е 176,44 млн. лв.  Колкото и да се бърза обаче,  имайки в предвид направеното до момента, най-рано наддаването за холдинга ще може да стартира в началото на лятото. А с лятото идват и избори…

Като говорим за избори, дали има някъде по света подобен феномен при който, толкова много поддръжници и гласоподаватели на една партия да работят изцяло и основно в един сектор!? Електоратът на ДПС е дисциплиниран и е трайно ангажиран с тютюнопроизводството. Няма решение, свързано с индустрията, което да не рефлектира върху избирателите им, самата партия, а защо не и върху бъдещето ѝ.

Поради тази причина реакцията на ДПС на този процес далеч не е без значение. От друга страна, надали може да се избере по-добър момент от сегашния, имайки предвид изолацията на Движението и вътрешните проблеми, които го тресат…

Проблемът, е че отново политиката взима превес над икономиката – в една изцяло икономическа тема. И ако при прогнозирането на едната, стъпваме на обективни статистически данни, то другата е функция на изцяло субективни елементи.

Според слуховете на „пазара” основните кандидати са двете български цигарени фабрики в Пловдив и Стара Загора, някои от основните дистрибутори, които можели да направят консорциум с родна финансова групировка, както и евентуален интерес от американски фонд.

Според мен единствената печеливша и „приватизационна” комбинация в България е между българска фирма, българска финансова институция, естествено под зоркия и благ поглед на ДПС.

За съжаление, само по този начин се срещат „политиката” и „икономиката”. И поради изброените по горе причини, не видяхме борсова приватизация на БМФ, Пловдивският панаир беше изваден набързо от забранителния списък за приватизация и разменен за няколко къщи в Старият град. Това бе направено от Георги Гергов, шеф на областната структура на БСП (в тази сделка отново бе намесена Корнелия Нинова) и т.н. и т.н.

Може би и затова БФБ остава в сянка и е неглижирана от политическия ни елит като начин и средство за приватизация.

* Мнението има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.

 Follow me on Twitter by clicking here.

One thought on “Политика vs Икономика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter