FollowКогато сме затънали до уши в калта, то най-добре да започнем да пеем!
Може би най-известната мотивационна реч е тази на Стийв Джобс през Станфордския университет, която докосна сърцата на мнозина. Думите „остани любопитен“ оформиха поведението на новата класа тех-предприемачи, а и на цели поколения. Но днес бих искал да се спра на една друга такава, която считам че е изключително важна и вдъхновяваща, и поставя прости правила за това към какво трябва да стремим в живота си и какво да приемем от съдбата ни.
Това е обръщението на адмирал Макрейвън към студентите на Тексакския университет в Остин от 17 май пред Випуск 2014 г.
След завършването на същото учреждение, пред което изнася тази реч през 1977 година със специалност журналистика, той постъпва във флота като офицер, следвайки пътя на баща си, който е служил във ВВС. Във Военноморския флот кандидатства като доброволец във програмата BUD/S (Basic Underwater Demolition /Seal Training), която ще му даде възможност да служи в едни от най-елитните специални части известни като военноморските тюлени под командването на свирепия Ричард Марчинко. Любопитното е, че Макрейвън преминава по време на кариерата си през всяко ниво на командването стартирайки от взводен командир до адмирал и командващ „Специалните операции“ на САЩ. Върха в кариерата му е организирането на операция “Neptune Spear”, която елиминира Осама бин Ладен.
В обръщението си към студентите той стартира с това, че всеки от нас има силата да промени света. Ако успеем по време на жизнения си път да променим живота на 10 души, то след пет поколения въпросният випуск 2014 г. би въздействал на съдбата на 800 млн. души.
Как може да стане това? Като започнете да си оправяте леглото всяка сутрин.
Звучи смешно, но адмирал Макрейвън обосновава тезата си в речта.
Независимо от многобройните бойни действия по света, в които той е бил пряк участник и превратностите на съдбата, през които е преминал, той акцентира като най-важното събитие, което е оформило характера и възгледите му именно шестмеченото обучение за тюлен.
Базовото обучение на командосите е 6 месеца на мъчително бягане по дълбокия пясък, плуване посред нощ в студените води край Сан Диего, трасета с препятствия, безкрайни физически упражнения, дни наред без сън и през цялото това време непрекъснато е студено, мокро и гадно. Това са 6 месеца на непрекъснато унижаване от професионално обучени войници, търсещи слабите места на духа и тялото, за да ги премахнат от всеки, който ще стане „тюлен“. Но в тежките тренировки те също търсят онези, които могат да водят и да взимат правилните решения в ситуация на постоянен стрес, хаос, провали и трудности.
За адмирал Макрейвън това базово обучение е събрало в 6 месеца предизвикателствата на един цял живот. Така че ето десетте поуки от това обучение, които се надявам да са ценни на всеки.
Ако искаме да променим света, трябва да започнем да си оправяме леглото всяка сутрин!
Изглежда нелепо, всяка сутрин да опъваш завивките , за сгъваш одеалото и да поставяш възглавницата си на място. Особено ако имаш амбицията да създадеш компания, която ще промени света, да станеш виртуозен музикант или войн от силите за специални операции.
Но това е първата ни задача за деня, и ако човек се справи с нея, ще придобие рутинна увереност да посрещне следващото предизвикателство и следващото, и следващото, което денят му е приготвил.
Дори и да сме имали ужасен ден, изпълнен с провали, то именно това оправено легло ще ни даде надеждата, че през следващия ден ще се справим по-добре.
Дребните неща според адмирала, също имат значение. Как ще посрещнем големите предизвикателства, ако не сме се справили с малките?!
Трябва да открием съотборници и съмишленици!
По време на своето обучение, кандидатите се разпределят на екипи, които в гумени лодки трябва да гребат и да преминат през огромните вълни на Сан Диего. За да успеят, те трябва да го правят синхронизирано и с еднаква сила. За да постигнат целта си, всеки трябва да гребе.
Не можем сами да променим света – ще ни е нужна малко помощ – и от самото начало трябва да намираме приятели, колеги, добронамерени непознати, както и силен рулеви, който да ни води.
Ако искаме да променим света, трябва да открием някого, който да ни помогне в гребането!
Екипа на адмирал Макрейвън е бил съставен от изключително високи и едри момчета, но въпреки това те не били най-добрите в пробива на триметровите вълни на Сан Диего. Най-добрия тийм бил този на „дребосъците“, съставен от индианец, афроамериканец, поляк, грък и две набити момчета от Средния Запад. Този разнороден състав по време на обучението бие всички останали, както в гребането така и в бягане и плуване. Независимо, че всички им са се подигравали заради ниския ръст, те винаги са се смеели последни.
Ако искаме да реализираме идеите си и да постигаме целите си, то трябва да започнем да преценяваме хората по големината на сърцата им и тяхната мотивация, а не по произхода, образованието или социалния им статус!
По време на обучението му, инструкторите няколко пъти на седмица проверят униформите на кандидатите. Колкото и те да се стараят да имат изгладени дрехи, излъскани обувки и лъскави копчета, инструкторите винаги откриват нещо, което не отговаря на техните изисквания. Наказаният за провинението трябва да бяга до прибоя на океана, да влезне с дрехите във водата и след това да се овъргаля в пясъка, така че да не остане и място по тялото му, което да не е покрито с пясък. Тогава си „sugar cookies“ или захаросана курабийка – на това напомня войник чието цяло тяло е полепнало с пясък. Така той стои до края на деня – измръзнал, мокър и опесъчен.
Има хора, които просто не приемат, че в даден момент всичките им усилия могат да отидат напразно. Понякога, независимо колко добре сте се подготвяли или сте се представили, завършвате като „захаросана курабийка“.
Просто понякога животът е такъв.
Трябва да приемем, че понякога ще сме „захаросана курабийка“ и че единственото което ни остава е да продължим напред!
Всеки ден от обучението е изпълнен със тежки физически натоварвания – калистеника, бягане, преминаване на препятствия, плуване и др. Естествено, те се правят по стандарти, които всеки трябва да покрие. Ако се провалят попадат в „цирка“, което означава че в края на деня, когато всички почиват, несправилите се продължават с допълнителни 2 часа физически упражнения, целящи да ги изтощят окончателно, да прекършат духа им и да ги принудят да се откажат.
„Циркът“ означава, че този ден кандидата се е изложил. „Циркът“ означава още умора, т.е., че на другия ден ще му е още по-трудно и вероятно ще има още „циркове“.
По време на шестмесечното обучение всеки един от участниците попада там, но най-интересното е това, което се случва с тези, които непрекъснато са в него и въпреки всичко не се отказват. Със свръхнатоварването те стават все по-силни и по-силни. Болката увеличава вътрешната им сила и издръжливост.
Животът е изпълнен с „циркове“ и очевидно всички ще се проваляме няколкократно. Понякога ще бъдем изложени на изпитания до краен предел.
Но ако искаме да продължим напред, не трябва да се страхуваме от тях, а да ги приветстваме и приемаме с усмивка!
Има полоса, която всеки от трениращите трябва да вземе за съответно време. Естествено, има е рекорд, който всеки иска да подобри. Веднъж един от кандидатите се спуска по въжето, едно от най-трудните препятствия, което отнема и най-много време, с главата надолу. Рискован ход, който му рискува евентуално падане, нараняване и отпадане от обучението. Без колебания, той се хвърля напред и взима разстоянието два пъти по-бързо, и счупва рекорда.
Ако искаме да постигнем целите си, понякога трябва да преминаваме препятствията като се хвърляме с главата надолу!
Едно от изпитанията, което всеки който иска да бъде тюлен трябва да премине е да преплува залива на Сан Клементе. Проблема е, че плуването е дълго и се прави нощем, а водата е пълна с бели акули. Инструкторите уверяват плуващите, че досега никой не е бил изяден по време на курса, но ако попаднат на хищника те не трябва да показват страх и да не се плува обратно.
По пътя всеки от нас ще срещне много акули, просто не трябва да бягаме от тях!
Всеки тюлен трябва да се научи как да поставя взривни устройства под кила на корабите. Няма светлина, стоманената му маса убива цялата видимост. Не можеш да видиш ръката си и шума на двигателите заглушават всичко. Това е най-опасния момент от мисията, когато знаеш че трябва да бъдеш максимално концентриран, като запазиш високо присъствие на духа.
Ако искаме да успеем, трябва да дадем всичко от себе си в такива мрачни моменти!
Неизменна част от курса е така наречена „адска седмица“. Шест дни без сън, по време на което кандидатите са подложени на постоянно физическо и психическо унижение и трябва да оцелеят в ледено студената кал, пронизващият вятър и изкушаващите предложения на инструкторите да се откажат. Те вкарват кандидатите в калните полета между Сан Диего и Тихуана, докато остават да стърчат само главите. Инструкторите ги убеждават, че ако петима се откажат, всички ще се измъкнат от студа, който ги притиска отвсякъде. В този момент остават цели осем часа до изгрева, осем часа студ до мозъка на костите. В този момент един от тях запява.
Пее ужасно фалшиво, но с ентусиазъм.
Към гласа му се присъединяват и други и след малко целият клас пее.
Инструкторите ги заплашват, че ако продължат да пеят, ще ги държат още в калта, но песента не спира.
Няма нищо по-силно от надеждата. Ако сме затънали до уши в калта, то най-добре да започнем да пеем!
В базата, където се извършва обучението има специално място, на което виси камбана. Ако искаш да се откажеш, трябва просто да я биеш. Един удар и вече няма да ставаш в пет сутринта. Един звън и няма да плуваш в ледените води. Един звън и няма да се налага да тичаш, да преодоляващ препятствия, да вдигаш тежести… край на мъките на обучението.
Само трябва да удариш камбаната.
Ако искаме да променим света, никога, абсолютно никога не трябва да удряме камбаната!
Успехът на речта на адмирал Макрейвън е огромен като се стига дотам, че интересът към нея предизвиква автора и да напише книга, която се казва „Оправи си леглото“ и която се радва на огромен успех.
За мен най-важното от нея е това, че тези правила са извоювани, т.е. придобити плащайки тежка цена, съдейки от думите на автора. Те са простички, но пък изключително важни. Описват препятствия, с които всеки от нас се е сблъсква, някои и по няколко пъти. Произхода на тези трудности е без значение, автора дава препоръки, които са приложими във всяка сфера.
Може би някои от нас биха реагирали с думите, че напътствията звучат логично, но можем ли да вярваме на автора?!
Мисля, че мога да се доверя на човек, направил кариера в една от най-рисковите професии, преминал през всяко ниво на командната верига. Офицер, ръководил хора и процеси, при които риска не може да бъде оценен, може да заслужи доверието ми. И не на последно място, гледам на него като на мениджър, който носи пълната отговорност за операциите, които организира, при които грешката не коства спад на приходите или съкращение на работни места, а често пъти човешки жертви. Адмирал Макрейвън определено е човек, който знае цената на победата, а и на загубата.
Ще завърша със следната любопитна случка. Наскоро шестгодишно момченце в САЩ подходи с настойчивостта на детското любопитство и изпрати писмо с важен за него въпрос до ръководителя на американските спецчасти адмирал Уилям Макрейвън. Детето го попитало, че спорили с приятелят му, дали нинджите са по-тихи от морските тюлени?
В отговора си офицера написал „Синко, мисля, че нинджите вероятно са по-тихи от тюлените, но ние сме по-добри плувци и също сме по-добри с оръжията и взривяването на разни неща“.
Аз бих добавил още едно правило, към изредените от адмирала в речта си пред студентите от Тексас. И то е да приемаме живота с чувство за хумор, но очевидно той е доста добре запознат с него.
Павел Бандилов