Повече Държава или по-силна Държава

   През последните години преминалите избори и социологически измервания на политическите настроения на европейците показват увеличаване на т.нар. крайнолеви и ултрадесни избиратели. И двете групи искат увеличаване на ролята на държавата в икономиката като наблягат на раздуване на публичните разходи в социалната сфера, говорят за национализация на ключови предприятия или дори сектори, а най-често външната им политика е ориентирана към Москва. Те отричат политиката на икономии и са враждебно настроени към структурните реформи. Разликата е, че едните са за социалистическа държава, а другите за националистическа социалистическа държава. Казват, че дяволът се крие в детайлите, но реално разликите са трудно откриваеми между тях.

   Уинстън Чърчил казва: “Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата.”

   И все пак, кое прави разликата между силната и слабата икономически държава!?

   Политическите институции на дадена нация определят способността на нейните граждани да контролират политиците и да влияят на начина, по който се държат последните. Те включват в себе си демокрацията, силата и способността на една държава да регулира и управлява обществото.

   Оказват пряко влияние върху поведението и стимулите в реалния живот и поради това те са основната причина за успеха или провала на нацията. Индивидуалният талант е от значение на всяко равнище в обществото, но дори и той се нуждае от институционална рамка, за да се превърне в положителна сила.

   Най-общо казано, икономическият успех на държавите е различен, заради техните различни институции: правилата, влияещи върху начина, по който работи икономиката и стимулите, които мотивират хората.

   Те могат да бъдат такива, които концентрират властта в ръцете на тесен елит и поставят малко ограничение върху упражняването на тази власт. Тогава законите, начинът на упражняване на властта, са така структурирани, че да присвояват ресурси от останалите прослойки. Тогава те трябва да се опират на властта, за да оцеляват. Професор Аджемоглу от MIT и професор Робинсън от Харвард в книгата си “Защо нациите се провалят” наричат този вид институции екстраактивни.

   Могат обаче да бъдат така конструирани, че да разпределят властта нашироко, да  премахват икономическите институции, които експроприират ресурсите на мнозинството, издигат входни бариери и потискат функционирането на пазарите по такъв начин, че да са облагодетелствани само малцина. Властта е широко разпределена в обществото по начин, по който да ограничава произволната ѝ употреба. В този случай, те са инклузивни.

   Политическите партии изграждат политическите институции, но когато няма партии, а само партийни членове, те ги построяват по начин, който да обслужва личните интереси на кастата им, а тя няма друга идеология освен личната. Поради тази причина в България те са силно заинтересувани да защитават системата. Властта е ценна, защото тя е безконтролна и носи икономическо богатство.

   Трябва да конструираме Държава, която позволява и насърчава участието на голяма маса хора в икономическите дейности, позволява им да използват максимално добре своите таланти и умения и дава възможност на индивидите да правят желаните от тях избори. За да бъдат инклузивни, икономическите институции  трябва да се отличават със сигурна частна собственост, безпристрастна съдебна система и обезпечаване на обществените услуги, осигуряващи условия за честна конкуренция, при която хората могат да осъществяват търговска дейност, да сключват договори. Освен това, тази обезпеченост трябва да позволява навлизането на нови бизнеси и да разрешава на хората да избират своята професия.

   Надеждата е, че сме достигнали до момент, в който системата е изчерпала ресурсите и е готова за реформи. Приличаме на давещ се, който е потънал във водата, не може да диша, а помощ не идва отникъде. Настъпи време, в което трябва да се хванем за косата и да се издърпаме нагоре… нещо, което досега само барон Мюнхаузен е успял да направи. Иронично, нали!?

   Време е да се разделим с илюзиите и да приемем реалността, че спасението е в наши ръце… и в този смисъл, то дебне отвсякъде.

   Ще завърша с една друга мисъл на Чърчил: “Че печалбата е порок, е идея на комунистите, а аз смятам, че истинският порок, е да трупаш загуби.”

Павел Бандилов

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod