Follow
„На западния фронт нищо ново“ написа Ерих Мария Ремарк през 1929г. В разгара на Първата световна война осемнадесетгодишният гимназист Ерих Паул Ремарк трябва да положи извънреден изпит и от училищната скамейка е пратен като обикновен войник на Западния фронт. На няколко пъти е раняван, но пак се връща на предната линия. В края на войната е ранен тежко и после дълги години страда от получените увреждания. Докато е в болницата, умира майка му. Години по-късно той ще приеме нейното второ име, Мария, като свой артистичен псевдоним.
След войната Ремарк мечтае да стане музикант, после – художник. Но за да изкара препитанието си, сменя различни професии: за кратко е прогимназиален учител, после счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква. Оттогава датират и първите му литературни опити. Както отбелязва един негов биограф, тези ранни творби издават „голяма мирова скръб и малко талант“.
Днес, наблюдавайки движенията на БФБ и оборота й, някак си неволно промълвих, че на западния фронт нищо ново и се замислих за немския писател, живота му, родния ни борсов оператор и перипетиите, които му се случиха, които напомнят на хаотичната в началото кариера на известния немски автор.
Първите години на капиталовия пазар бяха доста увличащи. Бяхме свидетели на първите ни взаимни фондове, обратни изкупувания, приватизационни сделки и така до върха, а именно IPO на Трейс Груп. Подадените поръчки тогава бяха за над 32 млрд. лв. или презаписване на поръчките 1480 пъти. След това избухна финансовата криза, която помете Софикс от около малко над 1900 пункта до около 250. Загубите бяха големи, но ентусиазмът на родните инвеститори беше незасегнат. Последваха няколко години затишие, през които някои анализатори обявиха за мъртъв родния оператор, но въпреки всичко той се раздвижи и благодарение на дружествата със специална инвестиционна цел и ръста на цената на земеделската земя, демонстрира добра форма. Заговори се за приватизация на БФБ, потенциален чужд инвеститорски интерес към нашите дружества и точно когато си мислехме, че най-лошото е зад гърба ни, дойде министър Горанов и започнаха проблемите на БФБ, на Пенсионните фондове, Взаимните фондове, на инвестиралите юридически и физически лица. Стартира борбата за парите на УПФ, после се реши да се изгонят чуждите инвеститори със закона за притежателите на земеделска земя и офшорките, и за да сме по-сигурни, че смъртта ще е неизбежна се заговори за данъка върху транзакции с капиталови инструменти, т.нар. данъка Тобин.
Тази кратка ретроспекция всъщност отне само три месеца. Три месеца, през които БФБ изтри доходност за една година.
След световната финансова криза правителствата се заеха с противоречиви реформи. От една страна те приеха закони като Дод-Франк, чиято цел беше да се разграничи инвестиционното банкиране от традиционното, куп нови регулации и рестриктивни закони, с които се търсеше застраховка, за да не се повтори катастрофата от 2008г. От друга страна, те се заеха с агресивни мерки като количествени улеснения, намаляване на лихви с една единствена цел да се отпушат каналите за кредитиране, да се повиши стойността на активите, което рефлектира върху богатствата на домакинствата, пенсионните им фондове и т.н. Излишно е да споменавам, че капиталовите пазари бяха огледало на техните действия и финансовите министри на развитите държави се оглеждаха в него, за да преценят ефекта на своите действия.
Изводът е, че това което правиха нашите политици, е пълен антипод на действията на световните лидери.
Към момента индексите на щатската борса са на рекордни нива, европейските са се насочили натам, а Софикс се търгува на 477 пункта, като бавно и безславно се спуска надолу с все по-малък оборот.
И ако навън борсовите възможности са много, то в България те липсват. БФБ е в кома, техническа смърт. Съмнявам се дори, че ако министър Горанов подаде оставка и всичките глупави промени се изтрият като с гумичка, това ще доведе по промени. Банка се убива с вестник, бяха казали мъдри хора преди стотици години. Борса се убива с политическа воля от глупаци. „Време да се живее и време да се мре”, беше казал Ремарк. За да настане време да се живее, просто Държавата трябва да продаде БФБ.
В последните години на Пуническите войни, Катон винаги завършвал речите си в Римския сенат с тези думи: „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши.“ (на латински: Ceterum censeo Carthaginem esse delendam), дори когато в речите му не става дума за Картаген. През 146 пр.н.е. Картаген е разрушен от римляните след края на Третата пуническа война.
БФБ трябва да се приватизира!
Павел Бандилов