Г-да Собственици, молът е празен!

“Вие имате намерение да ми измамите. Аз няма да ви съдя, защото законът отнема твърде много време. Аз ще ви унищожа.”

Корнелиус Вандребилт

БФБ извървява своята детска възраст и навлезе в юношеството си, с надежда за смяна на своя настойник. Като всяко дете, грешките и недостатъците през изминалите години не бяха малко. Прави впечатление, че досега се нагледахме на доста противоричиви практики, които за съжаление не направиха необходимото впечатление на инвестиционната ни общност. Единственото ни успокоение, е че те са част от развитието на всяка една млада държава, поела наскоро по своя цивилизован път на развитие, както и на всеки току що създаден капиталов пазар.

Подобни сцени са се разигравали и при раждането на Уолстрийт, и е наивно да се смятат за български патент. Хубавото е, че при нас мащабът на подобни криминални явления не е толкова голям, срамното е че се случват 200 години по-късно.

Един от най-ярките примери за подобна дейност е образът на Корнелиус “Комодоре” Вандербилт, който получава своя морски прякор заради бинзес авантюрите си в корабоплаването, които му спечелват съмнителна репутация. Той е архитипният барон-разбойник от първо поколение и е смятат за легенда на своето време. Неговите инвестиционни “дарвинистки” практики му създават репутацията на завоевател, който не взима пленници. С интереси в корабоплаването, а  по-късно и в железопътната индустрия, Вандербилт умира като най-богатия човек в САЩ през 1877 г., със състояние над 100 млн. долара.

Участници на БФБ от такъв ранг няма, а и няма да има поради разликите в мащаба, но определена се нагледахме на множество “нагли” изпълнения.

Голяма част от мажоритарите, натрупали своето състояние по време на прехода, нямаха умение за правене на бизнес, силата им беще в общуването и флиртуването с политическата класа. Естествено е, при първото сътресение в световната икономика, те да правят това което знаят най-добре – увеличение на капитала, размиване на собствеността, прехвърляне на активи, и най-вече “странно” отношение към своите съдружници. Върхът на наглостта беше изказването на един нашенски строител на капитализъм и пътища  в сутрешният блок на национална медия, че който има пари за губене можел да ги инвестира на борсата. Теза, която му даваше известен  емоционален комфорт за момента, но си беше ритуално самоубийство в дългосрочен план. Акциите на притежаваните от него дружества отдавна вече гонят  стотинки, а всички бъдещи опити за набиране на капитал от борсата са обречени на провал. Предвид лошите му кредити, кредитиране от банка също не е опция.

За съжаление бабаити от този тип, случайно попаднали на БФБ не липсват. Примерите не са малко, общото между тях е отношението им към останалите участници на пазара. Този тип предприемачи не гледат на миноритарите, като на хора от който зависи бъдещето им финансиране и споделяне на риска, а като на обекти за потенциална момента облага. “След мен, и потоп…”

Тези практики, на фона  на безпрецедентната световна криза, превърнаха БФБ в МОЛ, а после и в квартално магазинче. Рафтовете са празни, щандовете също, и гласовете на малкото останали клиенти предизвикват ехо в опустялата сграда. Единствените, които са останали са група ентусиасти и продавачите на активи или ако щете и на надежди. Част от предлаганата стока е евтина и качествена, но очевидно това не е достатъчно да върне купувачите. Липсата на отношение от страна на собствениците, или наличието на такова, често пъти граничещо с арогантност, убива всеки потенциален интерес.

Не можем обаче, да не отбележим че тази година, като че ли първите лястовици се появиха на БФБ. Започнаха да се организират срещи с акционерите, да се обясняват бъдещи инвестиционни планове и търговски стратегии. Разбира се, това още нищо не значи, но прави впечатление опитите за привличане на потенциални инвеститори от страна на мажоритарните собственици. Активизирането на дивидентната политика на дружествата е част от този нов облик.

В интерес на истината е, че това е единственият успешен ход на този, който иска да развива своята компания и да получи адекватна оценка за дейноста си, а именно борсовата цена на акциите си. За съжаление тези бели лястовици са малцинство, но ако искаме БФБ да се развива, такова поведение трябва да се окуражава и да се превърне масово явление. В противен случай, молът ще продължава да бъде празен, а в празните магазини липсва оборот.  Това е ситуация, в която няма победители. Дори и далаверите не стават, когато няма ликвидност, а напротив – стават все по-видими. Г-да Собственици, молът е празен! Време е за ново отношение към вашите акционери. Отнасяйте се към тях като към съдружници, а не като към пациенти!

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter