Страх и паника отново обзе световните пазари. Политическите новини изместиха икономическите, като темата за Гърция и дълговите проблеми на Европа, преместиха фокуса от политическите боричкания и кредитният таван на САЩ. Не че има голямо значение или разлика за инвеститорите. Задлъжнялостта на американската икономика няма аналог в момента, като единственото спасение е вярата в нея, което се отразява на ниската цена на финансирането и, нещо с което за съжаление южната ни съседка не може да се похвали..Май времето и за хвалби отдавна отмина, не че при такава структура на икономиката и някога е настъпвало. Мнозина икономисти и анализатори се нахвърлиха върху балканската държава с обвинението, че тя е виновна за сегашното състояние на ЕС, а някои даже и предписват и предстоящият световен колапс. Възмездие няма да има, спете спокойно деца. Гръцкия дълг ще бъде подстриган най-вероятно с 50 %, като сметката ще бъде солидарно платена от държавите в ЕС и частният сектор. И все пак къде е проблема!? Защо европейските държави не развържат кесията и да успокоят ситуацията!?
Ами причината е проста. Решенията се взимат от политици, които се стремят да се харесат на максимална част от техните потенциални избиратели. Те са в ролята на въжеиграч, балансиращ върху висока пропаст, като непрекъснато в ръцете му се пъхат все нови и нови тежести, желания и очаквания, а единственият му възможен ход е да върви напред и да продължава да не пада. Последното е изключително важно.
Различията на ниво ЕС, са относно потенциалното участие на частният сектор в разрешаването на проблема. От една страна е Франция и ЕЦБ, които искат спасението да е на гърба на данъкоплатците, поради ангажираността в гръцки дълг от страна на френските банки и ЕЦБ. Евентуално му опрощаване определено няма да им се отрази добре и недоверието на пазара към тях расте. От друга страна са държави като Германия, Холандия и Финландия, които не искат да поемат основната тежест притеснявайки се от нови дългове, намалени рейтинги и по-високи лихви за финансиране на собствените си икономики. Освен това ново отпускане на средства, не се приема добре от населенията на тези страни, като изборите чукат на вратата… И подготовката за непопулярните решения започна. Изказвания от редица политици относно края на еврото, разпад на еврозоната, навлизане в рецесия, W развитие на кризата и т.н. и т.н. започнаха да облъчват средностатистическият гласоподавател в Европа. Същият, който трябва да приеме стоически едно подобно развързване на кесията. Посланието беше насочено и към гръцките граждани, които сякаш не искат да разберат сериозността на ситуацията, и се опитват да саботират всяко решение или опит за такова от страна на т.нар. Тройка – МВФ, ЕЦБ, ЕС. Удобно към ситуацията се прикрепи и САЩ, която започна да дава препоръки, наставления и дори заплахи. Подобно разграничение от тяхна страна, има за цел да успокои собствените им гласоподаватели относно това къде стои тяхната икономика ( на същото, да не кажа и по-лошо място), и да създаде впечатлението за по-добро положение и очаквания, на фона на европейците.
В момента се намираме на пазара на политиците, където крясъците и виковете в момента владеят положението и всеки се опитва да продаде собствената си версия на спасение. Само че, то едва ли дебне от всякъде.
Ситуацията е сериозна и съвсем не се опитвам да я омаловажа. И тя е такава, не толкова заради неефективноста на гръцката икономика, която е всичко друго но не и пазарна, не заради липсата на достатъчно средства в EFSF, а заради липса на воля в самите граждани на ЕС. Воля за съществуване на съюз от европейски държави, със собствена валута, но със собствено финансово министерство. Единственото дългосрочно решение на проблема е, още по-голяма обвързаност между самите страни-членки, като единствената възможна крайна цел е създаването на федеративна структура подобна на тази на САЩ. Проблема е, че самите граждани и управляващи не са готови за такова решение. Но ползата на кризите е, че те налагат такива непопулярни действия. Те показват дефектите в системата, и винаги водят до изглаждането им. А дали ще болезнено или още по-болезнено, зависи от волята на политическата класа да решава проблеми, а не почти винаги да ги отлага. Отговора ще получим в началото на ноември на срещата на Г-20 в Кан…Дотогава ще сме на щанда на политическият магазин, облъчвани от крясъците и офертите на почти всички лидери, а между тях и на обичайните „лудички“ заподозрени…Но нека си запушим ушите и да не забравяме, че Гърция вече е фалирала държава, и че никоя държава членка на ЕС, не може да си позволи разпад на евросъюза и неговата валута. Наблюдаваните в момента боричкания са за кой с колко да се бръкне, при това и да остане на власт за още един мандат.
