Павел Бандилов – седмичен обзор 2.11.17 в „ДЕНЯТ с В.Дремджиев“, TV+ и TV1
Президентът на САЩ Доналд Тръмп официално номинира члена на Управителния съвет на Федералния резерв Джером Пауъл за бъдещ президент на централната банка, съобщава Reuters. Въпреки че Джанет Йелън ще се оттегли от поста, кандидатурата на Пауъл е почти сигурен индикатор, че основните характеристики на нейната политика няма да бъдат променени и курсът на централната банка ще бъде запазен. Йелън стана известна с по-предпазилвата си монетарна политика и изигра главна роля в стабилизирането на икономиката на САЩ в годините след финансовата криза.
Федералният резерв остави без промяна основния лихвен процент в САЩ в диапазона 1% – 1,25% на последното си заседание, но намеква за повишение през декември. Пазарите не очакваха Фед да предприеме промяна, но залозите вече са за повишаване на лихвите на следващото заседание. В изявлението, публикувано на сайта на институцията, е записано, че пазарът на труда в САЩ продължава да укрепва, а икономическата активност расте със стабилен темп, въпреки щетите, които нанесоха ураганите на икономиката.
Новите работни места в САЩ през октомври възлизат на 261 хил., което е по-малко от очакванията, но пък представлява рязък отскок след слабия септември. Първоначално през септември беше регистриран спад на заетостта, но ревизиите в актуалния доклад показват, че тогава е имало ръст от 18 хил. позиции. Безработицата се понижава от 4,2% до 4,1%, което е най-ниската стойност от 2000 г.
Поръчките за заводите в Съединените щати са се увеличили с 1,4 на сто през септември (спрямо 1,2 на сто през август), а секторът на услугите миналия месец отчита най-голям растеж от 12 години. Септемврийските заводски поръчки са с най-бърз растеж от четири месеца. В същото време ключова категория, отчитаща инвестиционните планове на бизнеса, се е разраснала в най-голяма степен от над една година.
През изминалата седмица излязоха данни за производителността на труда в САЩ през третото тримесечие нараства с най-бързия си темп от три години, разходите за труда също се вдигат. Поизводителността в САЩ извън селскостопанския сектор се увеличава с годишно натрупване от 3% през третото тримесечие, което е най-бързият темп на растеж от същото тримесечие на 2014 г., съобщава министерството на труда в четвъртък. Това задминава средната икономическа оценка за 2,4% ръст , както и ръста от 1,5% през второто тримесечие.
Републиканците в Камарата на представители на САЩ представиха плана си за понижаване на данъците, който предвижда по-ниска ставка за корпоративния данък, по-малки данъци за повечето хора и ограничаване на отстъпката за собственици на жилища.
Новите предложения ще увеличат държавния дълг с 1,5 трлн. долара през идното десетилетие, посочва AP. Семействата със средни доходи ще плащат по-малко благодарение на удвояване на стандартната отстъпка и увеличаване на данъчните кредити за деца.
Републиканците предлагат да бъде изоставена действащата в момента седемстепенна подоходна данъчна скала, вместо която ще бъде въведена тристепенна – 12 процента, 25 процента и 35 процента, както и допълнителна категория за хората с високи доходи – 39,6 процента. Предвижда се понижаване на корпоративния данък от 35 до 20 процента. Планира се ставка от 12 процента върху печалбите на чуждестранни подразделения на американски корпорации в опит да бъде предотвратено прехвърлянето на американски компании в чужбина. Ще бъде дадена възможност за връщане в страната на печалби, натрупани извън нея, при еднократно плащане с по-ниска ставка.
Избора на Пауъл на председател на ФЕД, очакваната данъчна реформа, макроданните от САЩ, както и добрите корпоративни отчети очевидно подготвят почвата за новогодишно рали. Индексите на Уол Стрийт завършиха седмицата с нови върхове.
Английската централна банка повиши основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 0,5%. Решението за първото повишение на лихвата от юли 2007 г. беше очаквано от пазарите. Комисията по парична политика на централната банка подкрепи решението за вдигане на лихвата със 7 на 2 гласа. Решението идва във време, в което инфлацията на Острова достига 3%, а икономическият растеж се забавя. Английската централна банка може да не е в състояние да намалява лихвените проценти, ако излизането на Великобритания от Европейския съюз, известно още с термина Brexit, се окаже по-лошо, отколкото сега очакват централните банкери, заяви управителят на банката Марк Карни.
Събитията в Каталуния имат все по-регионален отзвук върху капиталовите пазари. Инвеститорите не калкулират в плановете си независимост на областта. За съжаление ударите върху местната икономика вече са нанесени, като над 2000 фирми са напуснали региона.
Вижте повече на:
