Два съвременни троянски коня в капиталовите пазари: продажбата на биткойн от Strategy и фалшивите структури около изкуствения интелект
Според легендата след десет години безуспешна обсада гърците (наричани още данайци – от Данай, легендарен прародител) се преструват, че се отказват от войната. Те построяват огромен дървен кон, оставят го пред портите на Троя като „дар“ на богиня Атина и отплават. Вътре са скрити най-храбрите гръцки воини, начело с Одисей.
Троянците ликуват и решават да вкарат коня в града като трофей. Жрецът Лаокоон се опитва да ги спре и произнася прочутото предупреждение:
„Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes“
(„Каквото и да е това, страхувам се от данайците, дори и да идват с дарове“).
Троянците обаче не го послушват – особено след като гъркът Синон ги убеждава, че конят е свещен дар. През нощта воините излизат, отварят портите и гръцката армия, която се е върнала, превзема и опожарява Троя.
Именно от Вергилий идва и днес известният израз „Не вярвай на данайците, дори и да идват с дарове“ – универсално предупреждение да не се доверяваме на примамливи „подаръци“, които всъщност крият опасност.
Днес капиталовите пазари са пълни с подобни „дарове“: обещания за вечен растеж от крипто съкровищници и революцията на изкуствения интелект. Компаниите ни убеждават, че биткойн е „цифровото злато“, а изкуственият интелект ще преобрази икономиката, ще унищожи работните места и ще създаде нова ера на продуктивност. Но какво става, когато „даровете“ започват да се пропукват? В тази статия за капиталовите пазари, продажбата на биткойн от Strategy и обвиненията на Майкъл Бъри към Nvidia ще разгледаме два реални случая, които разкриват по-дълбоката илюзия в капиталовите пазари.
Продажбата на биткойн от Strategy: „Никога няма да продадем“… освен сега
Графика 1: Ръст на холдинга на биткойн в Strategy (бивша MicroStrategy)
Графика 2: Цена на биткойн по време на продажбата от Strategy (май-юни 2026)
През последните дни на май 2026 г. Strategy обяви първата си продажба на биткойн от 2022 г. насам. Между 26 и 31 май компанията продаде 32 биткойна за около 2,5 милиона долара при средна цена от 77 135 долара за единица. Това е нищожна част от холдинга ѝ – под 0,004% от над 843 000 биткойна, които притежава. Приходите отидоха за финансиране на дивиденти по предпочитани акции, а не за обслужване на дълга.
Таблица 1: Детайли от продажбата на биткойн от Strategy
Защо точно сега? Компанията има огромен дълг (конвертируеми облигации и предпочитани акции на милиарди), а паричният поток от софтуерния ѝ бизнес е слаб. През първото тримесечие на 2026 г. Strategy отчете загуба от 12,5 милиарда долара заради обезценка на биткойн и призна, че може да се наложи продажба, за да покрие задължения. По-рано създадоха резерв в щатски долари от 1,44 милиарда долара именно за дивиденти и лихви, но продажбата показва, че „крепостният баланс“ не е толкова непробиваем.
Майкъл Сейлър, основател и главен евангелист на стратегията с биткойн, години наред повтаряше: „Никога не продавай биткойн“, „Продавай бъбрек, ако трябва, но задръж биткойн“. През 2025 г. пишеше: „Ти не продаваш биткойн“. Това беше мантрата, която превърна Strategy в „заместител на биткойн“ и привлече инвеститори. През май 2026 г. обаче на конференцията за резултатите Сейлър смени тона: „Ще продадем малка част от биткойн, за да финансираме дивидент – просто за да ‘инокулираме’ пазара“. Компанията преминава към „активно управлявана“ политика – не просто купувай и държай, а управлявай, за да максимизираш броя биткойни на акция. Краткосрочните продажби се оправдават като „незначителни“ и „акретивни“.
Главният финансов директор Андрю Канг подчертава в отчетите, че компанията има достатъчно ликвидни средства (парични наличности и еквиваленти над 2 милиарда долара) и „крепостен биткойн баланс“, за да обслужва дълга. В рисковите разкрития се казва, че продажба на биткойн би била крайна мярка – само ако цената падне драстично (няколко хиляди долара) или паричният поток се срине. Реалността обаче е друга: малката продажба за дивиденти се случи при цена над 77 000 долара, а пазарът реагира с падане на акциите. Обещанието „никога няма да продадем“ се оказа гъвкаво.
Това не е просто техническа корекция. То подкопава цялата наръчна на Strategy като „компания съкровищница на биткойн“. Ако дори най-големият корпоративен притежател започва да продава – макар и минимално – какво остава за инвеститорите, които купуват акциите като чист заместител на биткойн?
Майкъл Бъри и фалшивата структура на Nvidia
Схема: Фалшивата структура на сделката с GPU на Nvidia
Майкъл Бъри („The Big Short“) е известен с късите си позиции и скептицизма към балоните. През 2025 г. той зае къси позиции срещу Nvidia (и Palantir), а наскоро фокусира огъня си върху конкретна сделка с xAI на Илон Мъск. Бъри нарича цялата структура „фалшива“ (fugazi) – сложна верига от 8-12 стъпки, която скрива рисковете и надува приходите на Nvidia.
Какво точно обвинява? Nvidia продава графични процесори GB200 на Valor Compute Infrastructure – специално създадена компания (дружество със специална цел). Valor купува чиповете с финансиране от Apollo Global Management (3,5 милиарда долара дълг). След това Valor отдава чиповете под наем на xAI за обучение на моделите Grok. Nvidia отчита пълни приходи веднага, а xAI не носи активите на баланса си (извънбалансово). Рискът отива при Apollo и неговата застрахователна единица Athene, която управлява анюитети за пенсионери. Американските пенсионери косвено финансират хайпа около изкуствения интелект чрез частен кредит с висока задлъжнялост и трудно оценими активи.
Целта? Да се поддържа търсенето и приходите на Nvidia, без да се показва истинската икономическа картина. Чиповете „изчезват“ от балансите на големите играчи, а рискът се прехвърля към пазара на частния кредит. Бъри вижда това като класически балонен механизъм: големите облачни оператори (Microsoft, Google, Amazon, Meta) харчат стотици милиарди, но реалната икономическа полезност на чиповете е 2-3 години, не 5-6, както се амортизират счетоводно.
Рисковете от частния кредит и ролята на Apollo
Apollo е един от най-големите играчи в частния кредит (над 834 милиарда долара активи под управление). Те финансират инфраструктурата на изкуствения интелект чрез подобни дружества със специална цел – дългосрочно, с висока доходност, но и висока концентрация на риск. Компанията вижда в строителството на изкуствения интелект „масивна възможност“ (трилиони долари нужни до 2028 г.), но признава, че нуждите от капитал са огромни и зависят от дългосрочни договори.
В неблагоприятен сценарий – ако изкуственият интелект не генерира очакваната възвръщаемост, големите облачни оператори намалят капиталовите разходи, наемателите (като xAI) не плащат – Apollo понася загуби. Задлъжнялостта в Athene може да се окаже фатална. Това ще удари пенсионните фондове, застрахователните продукти и по-широкия кредитен пазар. Рискът не е видим на балансите на Nvidia или xAI, но е реален за инвеститорите в частния кредит. Бъри предупреждава: това е начин да се скрият десетки милиарди долара графични процесори и да се прехвърли рискът към „обикновения“ инвеститор.
Кръговото финансиране в изкуствения интелект: затворен кръг
Графика 3: Капиталови разходи за AI инфраструктура (прогноза за 2026 г., млрд. USD)
Не е само една сделка. Целият бум около изкуствения интелект се крепи на кръгово финансиране. Nvidia инвестира милиарди в OpenAI, CoreWeave и xAI – които на свой ред купуват чипове и облачни услуги от Nvidia, Microsoft и Oracle. Microsoft вкарва над 13 милиарда долара в OpenAI, OpenAI харчи за Azure. Oracle строи 300 милиарда долара центрове за данни за OpenAI, които се пълнят с чипове на Nvidia. Nvidia купува облачни услуги от CoreWeave (в който има дял). Парите обикалят в кръг, генерирайки отчетени приходи, без да има външно, органично търсене.
Това надува оценките и капиталовите разходи (големите облачни оператори планират над 500 милиарда долара през 2026 г.), но създава концентрация на риск. Ако кръгът се скъса – например при по-слаба възвръщаемост на инвестициите – цялата верига се срива.
Търговският подход на технологичните гурута
Таблица 2: Обещания vs. Реалност на AI внедряванията
Изпълнителните директори на технологичните компании ни заливат с видения: изкуственият интелект ще унищожи милиони работни места, роботите ще навлязат масово, изкуственият интелект ще преобрази икономиката, живота ни, продуктивността. Дженсън Хуанг, Сатя Надела и другите говорят за „нова индустриална революция“. Но не е ли това просто перфектен търговски подход?
Компаниите инвестират стотици милиарди в агенти на изкуствения интелект и инфраструктура. Резултатите досега? По-малко от 1% от компаниите отчитат значителна възвръщаемост на инвестициите (над 20%). Повечето виждат 1-5% или просто „положителна“, но 80% пропускат бюджетни прогнози. Продуктивността расте в някои области (кодиране, анализ), но не оправдава капиталовите разходи от стотици милиарди и оценките, които предполагат 100-кратен ръст на приходите от изкуствен интелект до 2030 г. (сега са около 20 милиарда). Много внедрявания не генерират парична възвръщаемост.
Изпълнителните директори нямат друг избор. За да оправдаят огромните капиталови разходи и високите оценки, трябва да продават „революцията“. Ако признаят, че възвръщаемостта на инвестициите е бавна или несигурна, акциите ще паднат, финансирането ще спре. Точно както Сейлър трябваше да омекоти „никога няма да продадем“, за да управлява реалността на дълга.
Троянският кон на капиталовите пазари
Не вярвай на данайците. Стратегията с биткойн на Strategy се пропука с първата продажба. Хайпът около изкуствения интелект на Nvidia и компания се крепи на сложни, кръгови структури, които скриват рисковете в частния кредит и пенсионните фондове. Гуру-тата ни обещават утопия, но реалността е капиталови разходи без ясна възвръщаемост и оценки, които зависят от вярата, а не от цифрите.
Капиталовите пазари обичат „дарове“ – лесни пари, хайп, страх да не изпуснеш възможността. Но историята показва: когато данайците идват с подаръци, провери какво има вътре. В противен случай рискуваш да отвориш вратите на Троя сам. Инвеститорите трябва да търсят реални парични потоци, а не красиви истории. Защото в крайна сметка – троянският кон винаги се оказва кух.
Често задавани въпроси
1. Защо Strategy продаде биткойн, след като Майкъл Сейлър години наред твърдеше, че „никога няма да продаде“?
Strategy продаде 32 BTC през май 2026 г., за да финансира дивиденти по предпочитани акции. Това е първата продажба от 2022 г. насам и противоречи на дългогодишната мантра на Сейлър „Никога не продавай биткойните си“. Компанията преминава към „активно управлявана“ стратегия, като оправдава продажбата с „инокулиране на пазара“.
2. Какво точно обвинява Майкъл Бъри в структурата около Nvidia?
Бъри нарича структурата „фалшива“ (fugazi). Nvidia продава GB200 чипове на специално създадено SPV (Valor Compute Infrastructure), което се финансира с 3,5 млрд. долара дълг от Apollo. Чиповете се отдават под наем на xAI, Nvidia отчита пълни приходи веднага, а рискът се прехвърля към Apollo и застрахователната му единица Athene.
3. Каква е ролята на Apollo Global Management в AI хайпа?
Apollo е един от най-големите играчи в частния кредит. Финансира AI инфраструктура чрез SPV-компании с висок ливъридж. В случай на слаб ROI или намаляване на капиталовите разходи от страна на Microsoft, Google, Amazon и Meta, Apollo и Athene поемат големи загуби, които могат да засегнат пенсионни фондове и застрахователни продукти.
4. Какво представлява кръговото финансиране в изкуствения интелект?
Това е затворен кръг, в който Nvidia инвестира в OpenAI, CoreWeave и xAI, те на свой ред купуват чипове и услуги от Nvidia, Microsoft и Oracle. Парите обикалят между компаниите, генерирайки отчетени приходи, без реално външно търсене. Това надува оценките, но създава огромна концентрация на риск.
5. AI революция или просто перфектното търговско послание?
Технологичните CEO обещават унищожаване на работни места, масово навлизане на роботи и нова индустриална революция. Реалността е различна: под 1% от компаниите отчитат ROI над 20%, 80% пропускат бюджетните прогнози, а приходите от AI все още са само около 20 млрд. долара. Много анализатори смятат, че CEO-тата просто оправдават огромните капиталови разходи и високите оценки.
Важно предупреждение / Декларация:
Тази статия има единствено информационна и образователна цел и не представлява финансов съвет, инвестиционна препоръка или професионален съвет от какъвто и да е вид. Изразените мнения са лични на автора и не са препоръки за покупка, продажба или държане на ценни книжа, активи или инвестиции. Инвестирането носи значителни рискове, включително възможността за пълна загуба на вложените средства. Миналите резултати не са гаранция за бъдещи такива. Всеки читател трябва да извърши собствено независимо проучване, да се консултира с квалифициран финансов съветник и внимателно да прецени своето финансово състояние, толерантност към риск и инвестиционни цели, преди да вземе каквото и да е решение. Авторът и borsite.net не носят отговорност или задължение за каквито и да е загуби, произтичащи от използването на информацията в статията.
