FollowПреди време написах постинг относно дълговата криза в Европа и уплашените от нея родни портфолио мениджъри, които не виждаха изход, даже прогнозираха край на обединена Европа, и естествено България. В постинга си „Новите“ стари икономическите идеи, които противопоставиха пазарите” разгледах проблемите на Старият континенти през призмата на очакваните трудности, породени от различни антикризистни инструменти. Преди месеци, когато определени държави предприеха политика на съкращаване на държавните разходи, на пазара преобладаваха определени песимистични очаквания, които очакваха засилване на кризата или поне несправяне с дефицитите. Всичко това беше подплатено с добре разгърната медиина атака. Какво се случва няколко месеца по-късно!?
Бюджетният дефицит на Гърция е намалял през първото полугодие на 2010 г. с 46% на годишна база, съобщи Dow Jones, позовавайки се на данни на финансовото министерство на страната.Предварителните данни показват, че дефицитът през периода е възлязъл на 9,65 млрд. евро спрямо 17,87 млрд. евро година по-рано. Програмата на правителството предвиждаше намаляване на дефицита за полугодието с 39,5%, подчертават от министерството.Съгласно условията за отпускане на заем от 110 млрд. евро на страната от ЕС и Международния валутен фонд, гръцкото правителство се ангажира да намали бюджетния си дефицит с 40% тази година.Разходите на правителството за първите шест месеца са намалели с 12,8% при целено понижаване с 5,5%. Приходите в бюджета обаче изостават от целта – за периода те са нараснали със 7,2% при целен ръст от 13,7%.Малко по-рано този месец гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину обяви, че страната е на прав път и „първите резултати са видими”. Тогава той заяви, че бюджетният дефицит за полугодието е намалял с 41,6%.
В същото време, Китай купи испански облигации на стойност няколко стотици милиона евро, след като азиатските инвеститори се завърнаха на периферните пазари в еврозоната, пише Financial Times. Китайската държавна администрация за валутна търговия (SAFE), която управлява резервите на страната под надзора на китайската централна банка, придоби 10-годишни испански облигации на стойност 400 млн евро. SAFE направи заявка за 1 млрд. евро, след като търсенето само за няколко часа миналия вторник нарасна до 14,5 млрд. евро. „Фактът, че крупни азиатски инвеститори се върнаха на пазара, е знак за силен вот на доверие за еврозоната. Имаше силно търсене на испански облигации и това наистина помогна за оптимизма сред инвеститорите“, казва Майк Ами анализатор от Pimco. „SAFE е важен инвеститор и транзакцията беше извършена в точното време и на точната цена. Това е вот на доверие – не казвам, че Китай спасява Испания, но без съмнение китайската намеса беше благоприятна“, допълва банков експерт. Испанската сделка от миналата седмица беше посрещната добре на световните пазари и според анализатори отбелязва потенциална повратна точка за еврозоната. От продадените облигации за 6 млрд. евро две трети бяха закупени от международни инвеститори, като 14% от тях бяха от Азия. При подобен търг на 10- годишни ДЦК през януари Испания успя да продаде на азиатски инвеститори едва около 5% от облигациите. През последните два месеца азиатските инвеститори са закупили много малко облигации от страни от периферията на еврозоната поради страховете, че дълговата криза може да доведе до разпада на единната европейска валута.
Междувременно Гърция се отказа от плановете си да рефинансира 12-месечен държавен дълг поради опасенията, че инвеститорите ще поискат прекалено голяма цена. Вместо това, при първия си опит за набиране на средства на световните капиталови пазари от приемането на спасителния пакет от 110 млрд. евро през април, Атина ще предложи 6-месечни ДЦК.
Кредитният рейтинг на Португалия беше понижен от Муудис, като ситуацията напомня Гърция три месеца по-рано.
Всичко това се случвао в момент в който, европейските компании подготвят най-мащабните първични публични предлагания на акции (IPO) през последните две години въпреки фискалната криза, която дестабилизира финансовите пазари в региона. Анализатори на Ernst & Young и JPMorgan Chase, цитирани от Bloomberg, смятат, че перспективите пред IPO-тата в Европа са се подобрили значително, след като възвръщаемостта от акциите на европейските компании, дебютирали на борсата от началото на тази година, надмина тази на IPO-тата в САЩ. Британската петролна компания Fairfield Energy, която добива петрол в Северно море, и онлайн магазинът за продажба на хранителни стоки Ocado, ще предложат на инвеститорите акции за общо 1 млрд. паунда (1,5 млрд. долара) през този месец чрез IPO на Лондонската фондова борса. Германската медийна компания Stroer Out-of-Home Media на свой ред планира да продаде акции за 322 млн. евро (405 млрд. долара) при листването на Франкфуртската фондова борса на 15 юли. Други 57 други европейски компании са подали своите проспекти в съответните регулаторни органи през последните три месеца. Целта им е да привлекат общо 14,2 млрд. долара, по изчисления на Bloomberg. Това е най-голямата сума на първичните публични предлагания от второто тримесечие на 2008 г. насам. Акциите на европейските компании, които са дебютирали на борсата през тази година, са поскъпнали със средно 3,5%, докато цената на акциите на щатските компании с IPO през първото полугодие е паднала средно със 7,6% за същия период. Само в рамките на миналия месец броят на европейските компании с IPO, които са обявили намеренията си за първично публично предлагане, е най-големия за последните две години. От Ernst & Young и JPMorgan Chase очакват, че предстоящите IPO-та ще донесат ръст, след като девет от десетте най-големи IPO-та в Европа за тази година засега са печеливши. От началото на тази година 77 европейски компании са дебютирали на борсата и се успели да привлекат капитал за 13,7 млрд. долара. Това надминава сумата от 12,9 млрд. долара, която 83 щатски компании са привлекли с първични публични предлагания на акции за същия период.
Какво се случва в България?!
Кредитирането у нас се раздвижва, след като поредна облигационна емисия ще бъде предсрочно погасена чрез рефинансиране от банка. Туроператорът Алма Тур БГ АД подаде изискваното 30-дневно предизвестие за предсрочно погасяване на облигационната си емисия. Остатъчният размер на облигационната емисия е 4 млн. евро и на 9 март 2010 г. беше удължена до 16 август 2012 г., като дружеството се съгласи да плаща по-висока лихва, или 9% на годишна база, спрямо 6-месечен EURIBOR + 4%, преди това. Тъй като EURIBOR е около 1%, преди промяната дружеството е плащало 5% годишно. На 9 февруари 2010 г. беше платен 1 млн. евро от главницата по емисията. Предсрочното погасяване ще се осъществи с банково финансиране, което се договаря в момента, уточниха от Алма тур за Investor.bg. Алма Тур БГ АД посочва също, че ако не успее да осигури средствата за предсрочното погасяване на облигацията в посочения 30-дневен срок, ще спази задълженията си по приетия на Общото събрание на облигационерите погасителен план и ще пристъпи към учредяване на залог върху вземанията на Алма Тур Хотел Атлас ООД. Другите предсрочно погасени облигационни емисии станаха тези на Елана холдинг (с банково финансиране и средства на мажоритарния собственик) и двете облигационни емисии на Феърплей интернешънъл. И четирите емисии бяха първо удължени от облигационерите. Наскоро бяха разсрочени книжата на Флорина АД, а сагата с облигациите на Роял Патейтос приключи, като облигационерите са взели доста малка част от вложенията си. В следващия месец се очаква развитие по две облигационни емисии. На 3 август 2010 г. е падежът по облигациите за 10 млн. евро, издадени от ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя АДСИЦ, а на 14 август 2010 г. е падежът на облигациите на Интеркапитал пропърти дивелопмънт АДСИЦ за 5 млн. евро.
Социалният министър Тотю Младенов обяви, че покачването на безработицата е овладяно. Вече четвърти месец безработицата намалява, заяви Младенов по време на отчета на социалното министерство за едногодишното управление на неговия ръководен екип. От февруари 2010 г., когато е пикът на безработицата – 10.26 на сто, досега тя е намаляла с един процент, което означава около 37 000 безработни по-малко в бюрата по труда, допълни Младенов. забавени плащания за работни заплати за над 60 млн. лв., информира Тотю Младенов. Увеличил се е с 10% – от 61 на 71 на сто, броят на предприятията, които спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
Износът на България бързо се връща към предкризисните нива след 33,85% ръст през май 2010 г. до 2,37 млрд. лв., показват изчисления на Investor.bg на база данни от НСИ. Спадът на двегодишна база се стопи само до 8,41% през май спрямо над 16% спад за първите 4 месеца на 2010 г., сравнени с първите четири месеца на 2008 г. Най-силният износ, откакто се води статистиката, България реализира през юли 2008 г., когато той възлиза на 2,98 млрд. лв. За първите пет месеца на 2010 г. износът нараства с 22% спрямо 2009 г. и намалява с 15% спрямо 2008 г., но това се дължи на по-слабото представяне през януари (ръст с едва 13% на годишна база), февруари (ръст със само 11%) и март (ръст с едва 16% на годишна база). През април ръстът на годишна база достига 37,21%. В резултат на мощния ръст в износа търговският дефицит се свива с 31,71% на годишна база до 581,4 млн. лв. през май 2010 г. и с 63% спрямо май 2008 г., когато е достигнал 1,57 млрд. лв. Вносът през май 2010 г. се увеличава с 12,57% на годишна база до 2,95 млрд. лв. и намалява с цели 29,04% спрямо май 2008 г.
Изброените събития и данни показват, че апетита за риск се увеличава по света, като безработицата в България намалява, успоредно с увеличението на износа ни на предкризистни нива и вноса ни, засега в по-малки темпове. Всичко това показва, че разликата между родният индекс и водещите подобни по света се задълбочава. Чуждите борси вече калкулираха в ръста си началото на възстановяването на световната икономика, докато нашата калкулира прогнозите на родните ни анализатори за внезапната смърт на пациента Докато останалите помпат мускули, спада при Sofix e малко странен. Проблемите са ни известни на всички. Липса на институционални инвеститори, които са обърнали поглед навън, пословичното българско отрицание и любов към отчаянието. Второто ще оставя за анализ на техническите анализатори, които наблягат на емоциите, които вълнуват пазара и родната народопсихология. Относно първото, няма да спирам да говоря за липсата на професионализъм, като най-голямото доказателство за тезата ми, е поведението на този “борсов елит” по време на кризата..Първо се опитаха да убедят себе си и всички, че криза няма. После, че ще е лека и затова ще купуват (мисля че беше март 2008), след което на дъното продаваха, и когато по света започна да властва усещането, че най-лошото мина и виждахме знакови сделки и поглъщания на пазара, в България започнахме да се готвим за трета световна война и тотален фалит. Но Те вече имат ново виждане за пазара, ще търгуваме “навън”. Звучи почти като ни изток от рая….ТЕ ще търгуват на обетованата земя..Веднага изплува спомена, за една сбирка, на която един от мениджърите на големите Пенсионни Фондове, убеждаваше аудиторията, че инвестирането в български компании няма аналог. Поради по-високите печалби, на базата ниските ни разходи, и най-вече защото личният контакт е от първостепенно значение. Можете да говорите с управата, да чуете плановете им и проблемите им и да осъществявате контрол върху инвестициятата си. Изречението, с което възпламени залата, е че всеки един лев инвестиран в дадено предприятие е равен на още един лев прибавен към печалбата…Сега опровержение на предишните им виждания все още няма. Предвид и поведението им по време на кризата, идеята им звучи още по-зловещо…Очевадно е, че липсата на професионализъм ги кара да залитат и да променят инвестиционното си поведение при всяка по стряскаща ги статия. Неминуемо изниква и въпроса, защо като искаш да присъстваш на даден пазар, не ползваш услугите на местната водеща банка или фонд..Нима родните анализатори оттук ще изпълняват своите професионални задължения!?…Не вярвам!..
Това заключение дава отговор и на въпроса, защо толкова статии се изписват за доходността на ПФ, което поредната сигнална лампичка за тях за настроенията, които те събуждат в инвестиционната общност. Аз лично нямам логично обяснение, да си на пазар, на които освен да си основен играч, да имаш такова социално и политическо значение(което по моето скромно мнение в България има огромно значение), и да седиш безучастно. Истината е, че БФБ е страшно паднала, сумата за инвестиране на този пазар няма да е голяма в процентно отношение към портфейла им, хоризонта им е изключително дълъг, като всеки месец паричните им ресурси се увеличават…и въпреки всичко отговор няма. Ако прогнозираме поведението им на базата минали събития, то най вероятно те ще купуват на върха на пазара, като продавачи ще бъдат чужденци и местни играчи…Единственото логично обяснение на непазарното им поведение е едно изказване на Джон Кенет Гълбрайн по отношение на портфолио мениджерите преди началото на Депресията в САЩ. “Новите капиталисти не са собственици на капитала. Това е новата икономическа реалност, която ще доведе до големи беди за икономиката на САЩ. Когато капитала не е собствен, той е ничии, анонимен..Риска при управлението му, гонещо високи краткосрочни печалби, които да донесат облага в формата на бонуси или по-високо заплащане на управляващият, ще доведат до неикономическо поведение на големите субекти на пазара, изкривяване и шок в системата, чиито последици ще траят години”…Жалко, родните ПФ не могат да се похвалят и с високи, пък дори и краткосрочни печалби….