Нека консулите бдят…

      Caveant consules (ne quid detrimenti respublica capiat) – Нека консулите бдят (републиката да не пострада). Това са първите думи от формулировката, с която римския сенат давал на консулите диктаторска власт в критични за държавата моменти.

      На 04.12. Италия отново имаше нужда от своите консули, тъй като страната е на път да влезне в политическа криза. И то в момент, в който има отчаяна нужда от правителство.

    Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

      Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори. Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно и кабинет, който да е изкарал пълен мандат   е рядкост.

       Всеки закон, за да бъде приет трябва да получи одобрението и на двете камари. Това беше основната тема на организирания от премиера Матео Ренци референдум за промяна на конституцията.

        На 04.12, Италия трябваше да реши дали Сенатът ще продължи  да участва в одобряването на бюджета или приемането на по-голямата част от другите закони и дали ще може да сваля правителството, като не му гласува доверие. Тези правомощия според референдума щеше да има само Камарата на депутатите. Предвиждаше се да се запази се правото на сенаторите да участват в избора на държавен глава и на конституционни съдии. Сенатът щеше да може и да предлага промени на законите, одобрени от Камарата на депутатите, но тези предложения няма да са юридически обвързващи.

Прочети цялата статия на:

Нека консулите бдят…