FollowВече спряхме да се плашим от W – сценарии, като развитие на кризата т.е. след крехкият ръст, да се насочим отново към дъното. Вместо това се налага все повече виждането за възстановяване на две скорости. Държави, като Германия и Франция показват добри икономически данни, на фона на слабия растеж демонстриран от повечето европейски държави, включително и България. Нещо повече, усещането на средностатистическият потребител у нас е за стагниране, като нотки на оптимизъм почти липсват. Истината е, че това не е по вина на политическата класа, поне не по вина на последните управляващи. Просто по време на криза, лъсват всички уродливи недостатъци в начина ни на управление на икономиката ни, в публичните ни финанси, в област сигурност и още много други.
Всички тези процеси, които текат в болното ни общество стават по време на състезание, което никога не спира. Надпревара за която не се говори в публично, поради простата причина че управляващите без значение на цвят и религия не искат да се говори, защото това пречи на статуквото, а то се изразява в очакването какво държавата може да направи за нас, какво ние можем да вземем от нея, и как да няма губещи и наказани заради това. Всички държави по света се борят да постигнат по-голямо благополучие за населението си, а това става чрез промяна в средата им, която да привлече повече чуждестранни инвестиции. Цел, която обединява всички ни. Глобална надпревара. Но за да се случи такова чудо у нас, трябва да подобрим условията за правене на бизнес, и да осигурим необходимата сигурност и защита за това.
Ситуацията за България не нито лесна, нито трудна. От макроикономическа гледна точка, държавата ни е стабилна, с ниски данъци, без големи задължения. За чуждестранният инвеститор, които не обича да вниква в детайли, проблемите ни са свързани с това че сме малък пазар, които граничи с Гърция, чиято банкова система има сериозно гръцко участие и чиито износ (над 10%) е за южната ни съседка. Като цяло, древната държава на герой и богове а сега на синдикалисти, е в тежест за цяла Европа, но заклеймява Балканите като особено опасно място за правене бизнес. Особено на фона на последните събития и на чувствителните ни, и уплашени от кризата сърца.
България няма кой знае колко полезни хода за действие. Единственото, към което можем да се стремим, правим, излъчваме, и рекламираме по света, е финансовата стабилност, икономическа логика в действията ни, енергийна ефективност, прозрачност, липса на корупция, сигурност и наличие на демократично свободно общество. Само по тази линия можем да излъскаме позагубилия се в последните няколко века блясък.
Вместо това ние решихме да дадем един от най-неподходящите знаци чуждестранния инвеститор, като национализирахме професионалните пенсионни фондове. Лишено от икономическа логика, тази глупост беше обявена за противоконституционна от КС. Решение, което не учуди никого. Дори и авторите на тази безумна идея. Оттук какво следва и как ще се върнат тези пари, вече няма значение. Ние показахме на международната икономическа общност, че в нашата държавата за чуждите средства сигурност няма. Точка. Край!
Увеличаването на работната заплата, индексации на пенсии и всякакви решения от този тип, на фона на този етап от развитието на кризата и състоянието на българските компании, са в противовес на пазарната логика и облагодетелстват само синдикалните организации, като ги помпат с доверие. Нито увеличението ще бъде усетено от населението ( на фона на призрака на инфлацията), нито пък ще повиши доверието в ГЕРБ. Единственото, което ще бъде усетено е увеличение на безработицата, бягство в сивия сектор и оттам по-малки приходи от осигуровки за бюджета. Случвало се е многократно по света, подобен христоматиен пример се изучава от години в курсовете по икономика във всеки университет по света.
България ще строи АЕЦ, която не знае колко струва, от която не знаем на кой ще продаваме ток, не знаем колко и ще струва той..всъщност, не знам дали изобщо знаем нещо. Но ще строим. В нормалния свят, хората които правят бизнес просто за да правят бизнес, без да знаят колко, какво и къде, винаги фалират. По-скоро рано, отколкото късно. Е сега няма да фалират, защото имаме най-милият данъкоплатец, които отново ще плати сметката.
Вместо изредените по-горе примери, ние трябва да положим всичките си усилия да направим процеса по правене на бизнес прозрачен, евтин, сигурен, като и двете страни имат еднакви права. Вече няма нужда от приемането на закони или неприемането им, които дават предимство на определени класи, касти или „бизнесмени“. Нямаме нужда, защото вече никои не иска да ни чака, защото двадесет и една година добре си почакахме, и защото класата и героите, които тя създава вече не принадлежат на това време, а са си залепнали в далечните деветдесетте, някъде между мутрите, зората на чалгата и ДС.