„Категорично не съм съгласна с определението национализация, защото може да се национализира нещо частно, а в случая ние имаме парите на хората.” Менда Стоянова
Преживяхме комунизма, мутризацията на обществото, правителството на Жан Виденов, и точно когато си мислехме, че сме „непобедими” и „неунищожими” ни настигна световната финансова-икономическа криза. Борсата ни пропадна и вече е на една ръка от достигнатото дъно, което само ние успяхме да постигнем без да има фундаментална причина за това. Грубо казано, докато света се възстановява, останалите индекси са на една ръка от върховете, а ние се оглеждаме и се чудим какво става и мислим от екзотично до по-екзотично обяснение какво се случва. От една страна имаме подобряващи се макроданни и отчети на дружествата на БФБ, от друга спада се задълбочава, не спира, и докато в последните дни поне знаем от какво е предизвикан, то за последните две години, такова обяснение липсва. Единственото „добро” от обявената национализация на професионалните пенсионни фондове, е това че накрая все пак станахме свидетели на реакция от знаковите фигури на пазара, което е правилно. Прави впечатление, че дебата по реформата се измести от това какво трябва да се направи, към това което изобщо не трябваше да се коментира дори. Управляващите дори се хванаха за тълкуването на самата дума национализация (обяснението че парите били на хората?). Ако правителството реши да вземе под свой контрол банката „Н”, парите по влоговете пак ще са на населението и какво тогава ще е различно!? Кашата е пълна, абсурдите много. Какви изводи можем да направим!?
- Никой вече не може да обвини ПФ, че не инвестират на БФБ. Бойко Борисов и синдикатите им дадоха най-доброто извинение.
- Кой институционален инвеститор би инвестирал в държава, която нарушава правата на играта!? Очевидно е, че всяко решение е предпоследно. Думата „предсказуемост” изгуби своето значение.
- Отлагане на реформи, което допълнително ще натовари държавата и все някой, някога трябва да плати сметката.
- Липсата на евентуални купувачи, обезсмисля всякакви икономически подплатени анализи, т.е. наблюдаваме липса на прогнозируемост на борсови цени и индекси, които към момента се движат от политически решения и емоции.
- На фона на всички тези упражнение в разговори и виждания, някак си тъжно седят подобряващите се показатели на дружествата и нереалната им пазарна оценка.
Вероятността решението за национализация да се окаже предпоследно се увеличава със всеки изминал ден. Реакцията, която наблюдавахме от страна на ПФ, БАЛИП, БАУД и работодателските организации трябваше да се случи две години по-рано. Ако това беше факт, обществото щеше да е наясно какво става с пазара, какво е влиянието на кризата в различните сектори, какво и тяхното виждане за ситуацията и как те се ангажират с борсовите вложения. ТЕ можеха през тези две години да разяснят каква е ползата от капиталовият пазар, както на осигуряващите така и на управляващите, защото от разговорите в последните дни става ясно липсата на разбиране за принципите, механизмите и ползата от нормалното функциониране на борсата – алтернатива на банково финансиране, прозрачността и публичността на представените дружества, форма на спестяване и алтернативна доходност и т.н. и т.н.. Независимо от ясната позиция на БАУД, подкрепата и обяснението на собствената позиция на някои от големите УД-та на пазара щеше да внесе така необходимото спокойствие. Основният извод, които можем да направим е, че независимо от развитието на проблема, ангажираността и влиянието на изредените по-горе организации не трябва да отслабва. Ясно изразената им позиция относно развитието на капиталовият ни пазар, не трябва да заглъхва. Ангажираността им трябва да е ясна за всички. Мисля си че, ако обществото беше информирано за работата им, за пазарната среда в която те оперират, за вижданията им относно ролята им, БФБ и т.н., никога нямаше да се стигне до това абсурдно синдикалистко предложение, и тези нива на Софикс.
