Дежа вю, или всичко се повтаря

 

Живеем в интересни времена. Това е нещо, което никой не може да оспори. Интересни в случая не е синоним на весели или приятни. Вълнуващо е да лавираш и да си непрекъснато нащрек сред многото финансов шум, които залива ефира, на фона на всеобщото изострено песимистично съзнание на капиталовият свят.

Люшкайки се от най-мрачните до най-розовите очаквания, нашата изстрадала инвеститорска душа неизменно се отпуска и се оставя на течението на властващите настроения. А те най-често се манипулират. Това се прави с различни цели и от различни касти на обществото – политици, визионери, банки, спекуланти и др.

Есенцията на спорта – да накараш другите да се страхуват, да се надяват или просто да се опитват да седят настрани от случващото. Мултиплицирайки вижданията и въжделенията на населението, лесно може определен актив да се подцени или да се закара цената му на небето, често пъти без ситуацията да го налага.

„Диамантите са най-добрият приятел на една жена“. Дали наистина е така. Нима всяка срещната жена говори с украшенията си и получава ценни съвети от тях? Или пък същите дрънкулки могат да задоволят нейна физическа потребност?

Въпреки всичко обаче цената на този актив винаги е висока, като търсенето съществува дори по време на криза. В дадения пример по-добрата част от човечеството просто удовлетворява своето желание, което не почива на необходимостта да съществуваме, а да принадлежим към определена каста или да изглеждаме красиви.

В историята ни – някъде, по някое време, хората са решили, че диамантите са красиви, че те говорят за произхода на собственика си и поради тази причина те трябва да скъпи.

Точно така решихме преди 3 години, че цената на петрол от 150 долара за барел е нормална и има потенциал за растеж. Уважавани международни институции взимаха инвестиционните си решения на базата на тази прогноза. Днес например считаме златото за безценно и приемаме това за нормално.

Да допуснем, че имаме ситуация, при която не всичко е наред. При която има проблеми и подводните камъни дебнат отвсякъде. Това се забелязва първо от съответните специалисти в дадена област и когато те решат, че може да се извлече икономическа изгода от събитието, те се фокусират върху него, започват да го анализират и използвайки страха или алчността на публиката, те го експлоатират медийно, като често пъти се превръща и в любима политическа тема.

Подобна тема е и Гърция днес. Не че там няма проблеми. Напротив. Натрупаните дългове, заедно с ненамаляващи дефицити и силно синдикално движение са неща, които не трябва изобщо да подценяваме.

Въпреки всичко, икономическите медии и анализатори рисуват апокалиптични сценарии къде от къде по-лоши. Гърците плашат с излизане от еврото като начин да намалят дълговото си бреме, европейските лидери пък им отговарят със страха от тежък фалит и посочват себе си и международните институции като единствено възможно решение.

Общата цел е да се избегне финансов колапс, но похватите им се различават. Съседите искат това да се случи на възможно най-лека цена, като не променят навиците си и начина на живот. ЕС иска пък да промени точно това…и машината е впрегната.

Започват се медийните атаки, експерти рисуват от мрачни до по-мрачни сценарии. Вече имаме и първите заплахи от страна на Финландия и Холандия за неучастие в плана по спасяване, поне не на всяка цена.

Бъркотията е пълна, ужасът работи винаги на страна на победителите. Но и те, и победените знаят, че в крайна сметка Гърция ще бъде спасена отново поне за година-две. Тече само пазарлъка за цената, на която това ще се случи.

В крайна сметка целта е да се убедят самите гърци колко са зле и че е време да започнат да работят за реформите, а не против тях.

И всичко това на фона на волатилни пазари, на уплашени инвеститори и допълнителен риск в системата. Това естествено се отрази и на БФБ, най-вече под формата на липса на интерес от страна на потенциалните купувачи и минимални разпродажби, които при наличната ликвидност се отразиха на Sofix.

В близкия месец надали ще видим растеж на фона на неизчерпаната още медийно тема за Гърция.

Българският инвеститор отново ще направи любимото си упражнение – ще се сниши и ще изчака да приключи бурята…на фона ниски обеми и консолидиращ, леко падащ индекс.

А гърците ще се разберат, те винаги са го правили. Да се надяваме – на фона на заплануваната приватизация, контролирана от Европа.  Само така, след толкова години страх на Балканите, ще се появи възможността чуждият инвеститор да погледне на региона не със страх, а са малка доза алчност и надежда.

Да се надяваме, че това ще съвпадне и с нашите планове за раздържавяване и капка от  евентуалния интерес ще падне и на БФБ.

Статията е публикувана на страницата на Инвестор.бг.

About Павел Бандилов 604 Articles
Аз съм Павел Бандилов и съм участник на глобалните капиталови пазари с над двадесетгодишен опит в инвестициите и управлението на активи, включително и в ролята си като изпълнителен директор на „Индустриален фонд за недвижими имоти“ АДСИЦ. Минал съм през всички стъпала на кариерното развитие от фронт офис до портфолио мениджър. През последните години се занимавам с развитието на индустриални имоти, като бях част от преговорния екип извършил една от най-големите сделки в сектора, а именно продажбата на портфолиото на Bulgarian Property Developments (BPD) на AG Capital и южноафриканската финансова група Old Mutual, за 71.4 млн. евро. Интересувам се от динамиката на икономиката, геополитическите рискове и иновациите като изкуствения интелект и криптовалутите. Тук споделям своите размисли и практически съвети, които се надявам да помагат на инвеститорите да навигират през турбуленциите на пазарите. Вярвам, че информираното разбиране е ключът към устойчиви печалби. В свободното си време се отдавам на семейството си, практикувайки спортовете, които обичаме, като кайтсърф и сноуборд. Редовно практикувам бразилско жиу жицу и кросфит.