Когато хората се опитваме да си обясним даден процес, често пъти се облягаме на минали подобни събития и бъркаме копирайки решенията за излизане от дадена ситуация. Приемайки предишния модел за даденост, ние грешим и в нашите очаквания. Нещо подобно преживяваме и в момента.
Аналогията с Голямата депресия на моменти е повече от неуместна. Проблема е, че използвайки готови модели и решения, понякога повече грешим и задълбочаваме проблема. От една страна, няма криза която да се е развила по един и същ начин с предишна такава, а така също и да протича по същият начин. Освен това имаме и разлики, които задълбочават различията в начина на управление на различните държави, а така също и различни ценностни системи на обществата, което допълнително улеснява или затруднява определени мерки за справянето с даден проблем. Например населението на Естония не беше обзето стачни вълнения, независимо, че страдаше от 20% безработица и правителството трябваше да намали или да отреже напълно неефективните държавни разходи, а в същият момент Гърция се тресеше от митинги при най-малкото посегателство върху социалните придобивки на определена група, независимо че се намира в много по-тежка ситуация от Естония. Поради същата причина САЩ продължаваше да налива държавни стимули в системата, докато Германия се опитваше да се бори с дефицита и големият и страх – инфлацията. Едните се облегнаха на миналото си и на Кейнс, а други се плашеха от призрака на обезценяващата се валута, парализирал цялата им икономика след първата световна война.
Финансовата криза от 2007-2008 беше различна, тъй като тя тръгна от центъра, а страните от периферията бяха въвлечени в нея след фалита на „Леман брадърс”. МВФ беше изправен пред необичайна задача – да защитава периферията от буря, зародила се в центъра. Според Мохамед Ел-Ериан, ако си представим финансови потоци по света като кръвоносна система, то международната общност е прекарала инфаркт, след като цялата кръв е изтекла към Китай и развиващите се държави, а в областта на сърцето (САЩ) не е останало нищо. Освен че бурята се разрази в центъра, другата разлика с Голямата Депресия е наличието на силни развиващи се държави, които да поемат щафетата, нещо което по времето на голямата депресия липсваше…Много икономисти разглеждат ролята на Китай, Южна Корея и останалите държави от БРИК, но някак си цялото внимание беше заето с коментари и анализи относно световната финансовата архитектура, протекционизма и валутните войни. Но основната разлика между двете кризи която си остана някак си незабелязана, бе наличието на интернет първо като средство за комуникация, и второ като индустрия.
Нека разгледаме елементарният пример свързан с водопроводчика Джо от Чикаго. Ако по време на голямата депресия той е вече безработен, и това променя плановете за покупка на топли вълнени дрехи заради предстоящата зима за него и семейството му, то колко време ще е необходимо (в тогавашните условия за пренос на информация) на овчаря Джо в Нова Зеландия, за да разбере че нещо става по света и че за неговата продукция няма търсене!? Нека не забравяме, че дори и тогава телеграфа е основен канал за комуникация. Подобна случка звучи като извадена от романа „Граф Монте Кристо”, когато главният герой спекулираше чрез телеграфа относно евентуално завръщане на Бонапарт. Можем да разгледаме ситуацията и при евентуално възстановяване, но и в двата варианта за осъществяване на една проста информационна връзка между потребностите на Джо и продукцията на вълна в Нова Зеландия ще отнеме поне година-две..Интернет направи информацията светкавична и достъпна за всички. Имаме архитектура, която позволява управлението на международни холдинги, като се знае складова наличност, поръчки, валутни курсове. Освен всичко позволи вербалните послания на политици, експерти, журналисти, дори и на апокалиптици, да бъдат достъпни до широк кръг хора.
Въпреки всичко това, сякаш най-важното го проспахме. Вторачени в търговските дисбаланси, в дефицитите на държавите, в отделни производства, в зелена икономика, сякаш пропуснахме най-важното. Раждането на нова индустрия, която не само че ще бъде новият световен локомотив, а и бъдещ балон, но вече освен това играе огромна социална и геополитическа роля. Facebook, Twitter, Google, Apple и др. променят начина на живот на едно цяло общество и вече свалят правителства. Те създават нов вид потребители, с нови правила. Най-интересното е, че ако търсим подобна аналогия в миналото, то това би било създаването на Ford и автомобилната индустрия, или първите компютри. Таблетите и смартфоните, направиха едни компании новите силни на деня, а други бяха свалени от пиедестала. Навлизането на тези нови устройства на един гладен за тях световен пазар, обединението на медийни гиганти с производители, е очевидния първи знак за промени. Защо всичко това отново тръгна от САЩ, а не от Китай или Европейският пазар!?
Поради две простички причини – най-добра образователна система, която всяка година „изсмуква” най-добрите умове по света, и поради силата на „пазара”, които отсява най-добрите решения. Без значение дали ни харесва или не, но САЩ са към момента са развили в най-силна степен пазарната икономика, докарвайки до ужас европейските синдикални дейци. Дори и по време на кризата и стимулите които те инжектираха, държавното преразпределение не надвишава 28 %, което е рекорд за тях. В България министъра на финансите С.Дянков, предложи подобно преразпределение да залегне в конституцията и да не надвишава 38%, като в последните 20 г. този процент се е движил между 44-50%.
Дали света ще се възстановява от световната криза вяло и анемично или ще се върне към силен растеж, надали някой може да отговори, но при всички случай заимстването на готови модели, шаблони или изводи от Голямата депресия и опита им да се нагодят към сегашната ситуация е грешно и прибързано.
