Той каза, Кой показа!

Той каза, че се надява тази година да постигнем ръст от 4,5% на икономиката. Три процента не ни задоволяват. Така каза Той. Но не го каза на нас, просто искаше да чуе как звучи. Той го каза на Кой, защото само Кой може да постигне този ръст. Не защото е добър предприемач, очевидно Кой мрази частния бизнес. Намира го за дейност на будалите. Кой обича особен вид дейност. Такава, от която взимаш от Държавата заем, с който купуваш държавни активи на ниски държавни цени, после заема го връщат данъкоплатците, като е задължително активът, който работи за един успял млад мъж, е да не бъде облаган данъчно. Не само това, но и чрез търговските му операции, ако може да се издърпа нещо допълнително под формата на държавни поръчки, субсидии, акцизи, данъци, няма значение, важното е келепир да има, както казваше Учителят му Бай Ганя.
Но да се върнем на ръста и защо само Кой може да превърне думите на Бащицата в реалност.
Помните ли прословутата Пенсионна реформа на министър Горанов!? Да, черешовият министър, същият е. Това е чиновникът, който сравни БФБ с черешовата борса в Кюстендил, намеквайки за размерите им и сходния оборот. Очевидно Кюстендил е най-богатия град в България, оборотът му се равнява на около 8% от БВП на България. Не, моля ви, не му се смейте, той има богата програма и тепърва започва своята кариера на сцената. Мисля, че в опита си да опише тази „реформа“ използва израза „живият живот“. Боже опази живота, та и живите. Проблемите в разходно-покривния ни донякъде модел са, че при наличието на отрицателен прираст на населението и голямата емиграция, няма достатъчно работещи, които да осигуряват пенсиите на пенсионерите. Знам, че почти всички от вас си мислят, че отговорите на този проблем са повишаване на осигуровките, повишение на възрастта за пенсиониране или комбинация от двете. Не, реформата беше да вземем едни пари от ПФ, където се водят на партида на всеки осигуряващ се и да ги вкараме в НОИ. Разбира се, това не решава нищо, абсолютно нищо, и въпросната мярка е безсмислена. Толкова безсмислена, че сума ти анализатори не можаха да намерят мотив защо се прави и бяха принудени да търсят какви ли не конспиративни теории, за да си отговорят. Най-забавното е, че Правителството отчете успешна пенсионна реформа. Нищо, че само тук дефицитът е над 5 млрд. лева.
Първото правителство на ГЕРБ падна заради монополите или цената на тока, горива и т.н. При цената на горивата хитро, някак си по андрешковски се избяга от личната, партийната и политическата отговорност и за виновни бяха посочени ЕРП-тата. Нищо, че те участват в ценообразуването на тока с няколко процента. Важното е, че това се продаде на широката публика. Но онова, което остана зад цената на тока и зад ЕРП-тата, е едно велико тайнство, в което са омешани партии, политици, служби, държави, откровени некадърници, много амбиция и още повече алчност. Едва ли има човек в България, който наистина да знае какво се случва с НЕК, БЕХ, американски централи, въгледобивните мини, синдикати, фотоволтаици и т.н. Дори не оставиха и Бисеров да обясни поне това, което той знае, а той очевидно разбира от възобновяеми източници на енергия. Е не толкова като хидроинженера от Сараите, който наскоро мощно навлезе в международната политика. Ей така, за кеф, Коледа беше, защо да не напомни за себе си, но пък мажоретките му какво шоу направиха в медиите.
Подобно нещо наблюдаваме и на пазара на горива. КЗК казва, че всичко е наред. Марешки пък показа, че нещо не е наред, но на кой ли му дреме!? Същият се опита да качи една от компаниите си на борсата, ама фондовата, не тази черешовата на Горанов. Държавата, в лицето на КФН, не му разреши. Може и да е случайно, но според мен, защото се насочи към оператора в София, а не този в Кюстендил. Хак да му е, като не знае и е балама. Ей сега и Овъргаз ще се научат, ама не гледат Марешки.
Тъжното е, че примерите, които използвам, са малка част от заобикалящата ни действителност. За сметка на това, те много добре илюстрират стихийното, но понякога доста добре организирано облагодетелстване от политическата класа. Чрез този престъпен прийом те се облагодетелстват пряко или непряко чрез раздаване на индулгенции. При такива условия икономика не може да съществува, камо ли да расте. Може би затова единствените бизнеси, който успяват да се развиват, са тези, които държавата не може да регулира (рекетира чрез представителите на властта).
Та за тези 4,5% ръст, или ако искате 6%, може и 8%…, защото наистина няма значение какво е казал г-н Борисов, при условие че е стабилен в това да прави Нищо. Обществото ни е принудено да плаща допълнително за всяка услуга, която Държавата трябва да ни достави и за която плащаме чрез нашите данъци. Използваме Медицински застраховки или ходим на частни лекари, защото здравната пътека е като индианската пътека на войната. И там си плащаме втори път, защото ни го искат, плащаме с времето си, понякога с живота си. Правим го безропотно, защото това е пътеката на войната, и ние си го знаем.
Осигуряваме се допълнително в ПФ, влагаме и спестените си средства в тях, защото знаем, че пенсия от разграбена държава няма да получим или поне не такава, каквато очакваме. Ползваме СОД, за да не ни брани родната полиция или пази, няма значение.
Няма как да има икономически растеж при условие, че субектите не са равни. Нито пред закона, нито и пред късмета. Днес научих как едно възпълничко момче е получило от майка си подарък четири компании и тя щяла да му купи и търговска верига за техника. Явно много е слушал или папкал, най-вероятно и двете. Няма как да растем, когато за да можеш да правиш бизнес, трябва да правиш отчисление на представителите на държавата. Когато, за да притежаваш нещо, се иска правилното разрешение.
Вариантът да осъществим такъв икономически растеж в тази непазарна среда на кроникапитализъм, е КОЙ да изсветли част от бизнеса си, той да не е на загуба и да плати малко данъци.
Хау, Той каза! Кой го чу! Ние трябва да ръкопляскаме!

Павел Бандилов