Пролетарии, индустриализация или спомени по отминалото време

1359025353_picture-818„О, миг поспри, ти тъй си хубав!“

Гьоте

Реиндустриализацията е новата мантра… Поредната… Тя е единствената стъпка, която води към спасението. А то е в ръцете на самите давещи се, поне според Остап Бендер в знаменитата книга на Илф и Петров. Илф и Петров са имената на двамата автори на въпросното произведение, а не името на един, както си мислят доста хора. Предполагам, че същите те са убедени, че българската икономика без ОЦК, Химко, Кремиковци и всички планувани АЕЦ-и няма бъдеще. Добре че пазарът определя, кои отрасли или компании имат потенциал, а не средностатистическия българин. Той просто се е пришил в модела на поведение тип „таксиметров шофьор“, без да се опитвам да обидя представителите на тази професия. Това е събирателен образ на човека, които разбира от всичко. Всеки се е качвал на такси и търпеливо му се е налагало да изслуша истината от последна инстанция за политиката, жените, та дори и за българския футбол. Наскоро един приятел се върна очарован от Хонг Конг, като първото  му впечатление, което ми сподели беше, че таксиметровият шофьор там очевидно не разбира от нищо и не се налагало да чуеш вижданията му за развитието на света. Очевидно, че разликата между Китай и България не е само в размера.

Но да се върнем към така галещото ухото „реиндустриализиране“ на страната и как то би могло да се случи.  Според управляващите то е толкова прекрасно, че несъгласието с подобна политика граничи с национално предателство. Изгодата от него е толкова очевидна, че има притеснение дали ще има достатъчно възможности да се включи в него цялото население, пък дори и частният бизнес,  и публичния сектор,  и дали ще останат достатъчно места за индустриализиране. Напливът е жесток!

Частният сектор няма шанс да участва в бизнес начинание без проучване на ефектите от него. Наличието на пазари, задоволяване на определено търсене, квалифициран персонал, източници на финансирания, цена на краен продукт и т.н и т.н. Собствеността задължава, поради тази причина предприемача няма друг полезен ход освен да бъде максимално ефективен. И не само, той трябва да бъде по-ефективен от своя конкурент, чиято сянка бяга в съседният на него коридор и се опитва непрекъснато да го задмине. Предприемача задоволява определени нужди, той няма право да строи въздушни кули. Строенето на въздушни кули е призвание на Държавата.

Защо обаче политиците могат да си позволят подобни прищевки, а бизнесмените не.

В частният бизнес, когато дадена фирма прави дадена инвестиция, тя се стреми да я извърши при минимални разходи с максимална ефективност. Когато същия процес извършва държавна фирма, целта е да се свърши нещо при минимални усилия на държавния служител с максимални лични облаги за него и колегите. Естествено на гърба на данъкоплатеца. Презумпцията, че чиновниците ръководещи подобни процеси, са патриоти, милеещи за народните пари, ваксинирани срещу всяка форма на корупция, е много наивна и историята е пълна с примери доказващи глупостта на една подобна теория. Краха на комунизма или социализма го доказа. Идеята е да се ограничи ролята на държавният апарат, която не е принудена нито от пазар, нито от конкуренция, нито последващ контрол да работи ефективно.

Идеята е, пазара да остави този, които предлага най-качествена услуга на най-достъпни цени. Желанието на чиновника е за повече лостове в ръцете му, с които той да влияе на този процес, да засилва ролята му в обществото, а защо не и да извлече допълнителни материални изгоди, ако може.

По делата им ще ги познаете…“

Днешните управляващи (както и други преди тях) са се хванали за властта като за последно и поради тази причина популизма е тяхното верую.Той насочен към основните две групи в населението, които им предоставят властови ресурс всяка в зависимост от своите цели. Част от върхушката, която прави бизнес с Държавата или в съответствие на нейни решения, и  към най бедната и необразована, но най-дисциплинирана част от населението.

Действията са насочени към естествените монополи и не се заблуждавайте не става въпрос за Лукойл, а за търговските вериги, банките и ЕРП. Странно е да споменаваме думата монопол, когато говорим за банковата система и големите вериги. Непрекъснатите промоции са резултат от жестоката конкуренция по между им и големият им брой за един сравнително малък пазар като нашия. Регулацията, която им се налага с цел да се защити българският производител, води до атака срещу българския клиент, който ще заплаща за по-скъпи и може би не дотам качествени продукти и услуги..Реиндустриализирайте!!!

За безпрецедентната атака на длъжника НЕК към трите му заемодатели няма аналог в икономическата история. Отново част от реиндустриализацията предполагам..

Това е само плашещата подготовка, самият процес не е започнал дори.

При стартирането на бизнес, най общо казано загубата на ресурси е основният риск, който трябва да поеме всеки предприемач и той лежи на неговите плещи. При строежа на въздушни кули сметката е на гърба на данъкоплатеца, сегашните мениджъри имат краткосрочен мандат, достатъчен за консумиране на първоначалното въодушевление, и потоп след нас при плащането на сметката(следващото правителство).

Силата на чиновника, е неговата власт и благоволение. Но истината е, че самите ние сме се отказали от нашите права. Невежеството на избирателя по основните въпроси овластява бюрократа. Демокрацията става неосъществима, ако гражданското общество не може да си състави собствено мнение по основните икономически и политически проблеми. Лудвиг фон Мизес казва че, ако гражданите са под интелектуалното господство на бюрократите професионалисти, това означава разделяне на обществото на две касти: управляващи професионалисти-брамини и лековерно простолюдие. Ще завърша и с още една негова мисъл: „Демокрацията не е благо, тя е съкровище, което всекидневно трябва да се защитава и печели наново с неимоверни усилия”