През 1844г. на бял свят излиза безсмъртното произведение на Александър Дюма, “Граф Монте Кристо”. Освен с художествените качества с които предизвиква нечуван успех, това е може би и е първата книга, в която е описана борсова спекулация и влиянието на вътрешната информация или заблудата. Романът пресъздава събитията от 1815-1838г. във Франция, а именно края на Наполеон Бонапарт и начина му на управление. След поражението му, той е заточен на остров Елба. Бившият затворник от замъка Иф Едмон Дантес, използва техническото откритие на времето си – телеграфа, за да манипулира данните относно евентуално бягство на диктатора от острова, и промяната в тогавашният бизнес причинени от неговото завръщане на престола. Големият враг на Монте Кристо, банкера Данглар става жертва на тази информационна манипулация и в следствие на нея обявява банкрут. Планът на графът бил успешен.
Написаното от Дюма, се превръща в ежедневие в близкото бъдеще, като и до ден днешен сценарии от този род се случват непрекъснато, като само героите и мащабите са различни, крайният резултат винаги е един и същ. Един губи, друг печели, а на мястото на загубелия се появява ново лице. Спечелият пише мемоари, а падналият никого не помни.
Времето, което описва Александър Дюма, не е раждането на борсовата търговия, но определено е нейното детство. Това може би е единствената аналогия, която можем да направим на онази епоха с БФБ. Има и доста разлики разбира се, както в отрицателният, така и в положителният смисъл. Но основната негативна разлика е, че дори и през 18в. на мястото на барон Данглар (загубелият спекулант) веднага се появява нов играч, докато на родната борса това нещо не се случва. На загубелите, на тези които им е писнало от действията на мажоритари, които делят с тях само разходите и загубите, на тези които вече нямат средства за инвестиране или просто са се отчаяли, на тяхно място не се появява никой друг, то остава празно. Затова и търгуемите суми на БФБ са относително постоянни. Падайки, те се задържат на едни и същи обеми, за да намалеят при следващото падане, за да демонстрират отново временно постоянство в оборота, и така до следващото си пропадане. Накрая, когато достигнахме точката на замръзване на индекса, се спряхме на оборот от 300 хил.лв. до 500 хил.лв, и то в добри дни. Това са реалните цифри, като преханем от тях всички уговорени сделки, прехвърляния на пакети и т.н. Не, че те са имагинерни, просто в примера който разглеждам, те не илюстрират настроенията и не подсказват за евентуално бъдещо раздвижване. Тези сделки също са достигнали до някакво дъно, без което не можем. Тоест в по-голямата си част са извършени по необходимост, а не по някакъв си инвеститорски ентусиазъм. Те са част от голямата картина, при която институционалните инвеститори от реални, се превърнаха в бивши такива. Имайки трудната задача да управляват пенсиите на хората, работата им стана някак си лека, поради факта, че те имат извинение за доходността си и за начина си на работа. Теорията за “Перфектната буря” им развърза ръцете да не правят нищо, а търговете на МФ за облигации се превърнаха в новото им работно място. Човек може да се притесни, какво ли ще правят при смяна на политиката на министреството или при завръщането на министър Дянков в Щатите, когато и да е то. Излиза, че е лесно да си Пенсионен фонд по време на криза, когато никой няма очаквания за резултат от теб. Освен това да не правиш нищо също е решение, особено когато, ако правиш нещо, то обикновенно е на загуба. С други думи, всяко инвестиционно решение носи освен позитиви, така също и негативи. Но това си е проблем на институционалните инвеститори. Важното е, че те не са, а и скоро няма да бъдат част от българският капиталов пазар.
Гледайки сравнително постоянно ниският оборот, можем да предполагаме че дребните участници движат търговията, и че те са сравнително един постоянен малък кръг от негубещи надежда хора. Това е журито, което дава оценка на представянето на публични дружества. Те ги харесват до някаква степен, обичат си работата по оценяването, само че вече им свършиха оценките. И то не е, като че да нямат повече шестици, те нямат повече нарисувани знаци, с които да дават въпросната оценка (цена). Поради тази причина, често пъти компаниите излизат на подиума, демонстрират своите успехи или неуспехи, и не предизвикват абсолютно никаква реакция, нито в съдиите, нито в широката публика. Всичко това дава една представа за едно “нищослучване”, апатия, шушукания, подмятания и коментари, че дори отчетите не могат да променят ситуацията, което е факт. Ако от едната страна на неравенството седят резултатите на дружествата, а от другата страна са оценките на инвеститорите, то няма как това неравенство да се превърне в равенство, след като нямаме достатъчно пари (оценки). Това е ясно на всички и определено не е новина. Но всичко това подсказва и за едно бъдещото развитие на ситуацията. Откъде би могло да дойде повишението на оборота, респективно и на цените!?
Институционалните инвеститори са заети с търговете на МФ и депозитните предложения на банковата система. Инвестициите на чуждите пазари, за които те претендират са по-скоро опит за извинение, те реално не се случват в границите, които да имат значение за доходността им. Личното ми мнение е, и че е по-добре, че те не оперират сериозно на други пазари. Изборът им на доста от компании, в които те инвестираха на БФБ, бе меко казано странен и навява съмнение за неясна собственост и обвързаност, поне при някой от тях.
Дългоочакваните чуждестранни участници са отблъснати от ниският оборот, който създава рискове при влизане в позиция, и невъзможност от излизането и. При това положение, а и наред със сложната международна обстановка, те също няма как да бъдат очаквани скоро на борсовият ни оператор.
Местните дребни инвеститори, са единствените който сякаш са неподвластни на времето, а и кризата, и не загърбиха БФБ. Намаляха като бройка, но останаха на пазара. И като основни участници, повишението на оборота може да дойде само от тях.
Приватизацията на остатъчни дялове няма да ни реши кардиналните проблеми, защото е насочена към институционалните участници, които имат друга работа и са някак си заети. Ако правителството реши да подпомага тяхната дейност, то по-добре е да увеличи продажбата на вътрешен дълг, а не да им предлага възможност за доходност чрез борсова приватизация. Участието на ПОД “Доверие” при търга на ЕVN беше символично, но от друга страна показателно. Както за броя купувачи от страна на ПФ, така също и за обема акции, които те взеха. В конретният случай се предлага стока на потенциални купувачи, които нямат интерес от нея. Очевидно такива мерки, няма да доведат до решение на проблема.
Тоест, ако искаме да повишим оборота и интереса към БФБ, то мерките трябва да бъдат насочени към дребните инвеститори на борсата. От тази група, която единствено все още е запазила интереса си към капиталовият пазар, може да тръгне някакво подобрение. Тази малка, но здрава групичка не иска чудеса, тя иска промяна на начина на търговия. Тя иска да търгува на БФБ така, както може да го прави на развитите пазари в САЩ и Европа. Къси продажби, бърз сетълмент, добра графика, марджин търговия. Малки прости неща, които могат да бъдат изключително ефективни. КФН, която да следи само за правилата на играта, а не представителите му да изразяват публично недоволство от капиталовият ни пазар, и да сипят критика след критика, когато хората очакват в същото време от тях, решение след решение. Централен депозитар, от друга страна е като НЛО, всички сме чували че съществува, а никои не го е виждал.
Все малки и дребни неща, за които като че ли си говорим от цяла вечност, а все не се случват. А ние продължаваме да си ги обсъждаме и лицемерно да се успокояваме, че един ден те ще бъдат реалност.
Единствената помощ или решение, която може да бъде отправена от сегашният собственик (Държавата), е бърза приватизация на стратегически инвеститор, като водещото не бива да е цената, а качеството на работа на бъдещият собственик. Сегашното ръковоство в лицето на МФ има други задачи, и очевидно подобряването на борсовата търговия не е на дневен ред. В противен случай ни очаква още една година на летаргия и спорадични договорени сделки. Ще имаме много свободно време и ще можем да си препрочитаме “Граф Монте Кристо”, удивлявайки се а и цъкайки се език. Интересното е, че докато е бил затворен в крепоста на остров Иф, той е прекарал по-голямата си част от времето в самоподготовка и запълване на дупките в образованието си. Той влага цялата си енергия в своето усъвършенстване, като превръща себе си в инструмент на отмъщението. Нещо, което и участниците затворени на БФБ, могат да направят, разбира се с друга крайна цел. Да тренират свойте умения и инстинкти на малкото, но реално демо БФБ.
Проблема е, че борсовата спекулация, която Едмон Дантес е направил през 18 век, тук родните мажоритари се опитват често пъти да осъществят по един или друг начин. През същият този 18 век във Франция вече е съществувала някаква пазарна реакция на такива опити, нещо което за съжаление на БФБ в последните години виждаме много рядко, като подобен отговор е вял и почти винаги закъснял. Или с други думи средностатистическият инвеститор на капиталовият ни пазар има възможност да прави толкова пари, колкото и известният затворник по време на престоят му в затвора замъка Иф. За да избяга на Граф Монте Кристо му се е наложило да се престори на умрял, след което е бил хвърлен в морето. Ние първо се хвърлихме в морето, а сега съдейки по оборотите, се правим на умрели. Времето ще покаже дали ще успеем…
Дано през 2012г. освен несбъдването на календара на майте, да се сбъдне дългоочаквана приватизация на БФБ, защото само тя може да бъде опровержението на тези черни пророци, които отдавна погребаха родната борса.
Статията е отпечатана на страницата на Инвестор.бг
Много добре казано! Дано тези думи имат силата да направят промяна в мисленето.
Поздрави!