Завръщането на Сребърният фонд

След почти две години управление на ГЕРБ, управляващата партия погледна към борсовия ни оператор и си спомни позабравени обещания.

Министерството на финансите (МФ) реши да промени условията по управление на Сребърния фонд. Работна група подготвя промени в закона, които ще му позволят инвестиции в акции и облигации на български компании.

Това беше единственото правилно и възможно решение. След като беше създаден в края на 2008, той трябваше да акумулира средствата от приватизация и концесии, които да се управляват активно, за да може да се изплащат държавните пенсии, след като се отворят големи дефицити поради несъвършената солидарна пенсионна система.

Да, това е същата система, поради чиято справедливост и съвършенство се наложи да се национализират част от пенсионните фондове. Истината беше, че средствата се взеха от държавата ни, след като се оказа че пари няма и не стигат.

От една страна държавата създава фонд, чиято натрупана доходност през годините ще спасява солидарните пенсионери и солидарните данъкоплатци от липсата на средства, а от друга – извършва „частична” национализация, за да не ни тежи бремето на личната отговорност, личните партиди, наследяването и правото на собственост. „Параграф 22“ или „Процесът” на Кафка – изцяло по ваш избор.

Общото между двете събития е, че за подобно управление (било то солидарното на НОИ или това на Сребърния фонд) ще има нужда от фонд мениджър, управляващо дружество или инвестиционен съвет, названието в случая няма значение.

И докато Христина Митрова обяви, че щяла да си назначи такива, то поне МФ е достатъчно компетентно, за да знае сериозността на подобно начинание и ще изготви механизъм, на базата на който ще бъде избрано управляващо дружество за фонда.

Разликата в негативната оценка към национализацията и положителната такава към готвените промени говори достатъчно за правилността и важността на тези събития.

Идеята за създаване на Сребърен фонд, както всички се досещаме не е нова и не е българска. Българската следа беше в забраната за инвестиране на активите в България. Няма и едно логично обяснение относно това решение, нито едно…

Няма и аналог по света за такава забрана, освен Норвегия, но с едно уточнение. Там има два фонда, като единият от тях, чийто ресурс идва от петродолари, е създаден за инвестиране в чужди държави, а другият – на техния местен пазар.

Навсякъде по света Сребърните фондове инвестират на собствените си пазари, като освен това изиграват спасителна роля за собствените си държави по време на азиатската криза.

Най-интересното е, че нито един бюрократ не даваше и едно смислено обяснение на това странно решение. Изчервявайки се леко, родният чиновник промърморваше нещо под носа си за това, че сме били рискова икономика и не трябвало да се инвестира у нас.

Бърз въпрос към бивши и настоящи политици, използващи подобна теза: Господа управляващи, след като вие не искате да инвестирате в собствената си държава, как искате да привлечете чужди инвестиции?!

„Чужденците са балами”, рече бай Ганьо и засука доволно мустак…

След като разчитаме на инвестиции, защо да не си ги осигурим сами?! Защо трябва да наливаме ликвидност в чужди икономики, а не в своята?!

Кажете ни моля, коя е безрисковата държава или регион, в която всички вкупом заедно със Сребърния фонд да инвестираме? В края на годината за подобна дестинация се смяташе Азия. Дали след трагедията в Япония все още е така?!

При липсата на кредитиране и стагниращ вътрешен пазар, не смятате ли че имаме отчаяна нужда от свежи пари в икономиката ни?

Българският капитал е научен да оцелява, въпреки държавата и компаниите, представени на борсата го доказват. Вместо вълна от фалити, както се очакваше в последните две години, те започват да подобряват резултатите си.

Дори и да има дружества, който тепърва ще изпитват трудности, те ще бъдат доста по-малко на този етап. Частният сектор оцеля, независимо от пресъхналото кредитиране, ДДС конкуренция, картели, монополи, опити за вдигане на заплати и т.н.

Нека държавата се съсредоточи върху усилията си да спазва пазарните принципи и механизми, и да се опита да определи на базата на прозрачен конкурс кой ще управлява фонда, а не да се натоварва по подобие на НОИ с непривични за една държавна организация функции, като евентуалното управление на тези средства.

Вече имаме и успешния пример на Румънският държавен фонд за компенсиране на населението за отнетите в годините на комунизма имоти – Proprietatea, който през септември 2010 на общото събрание на акционерите си избра за управляващо дружество Franklin Templeton Investment Management Ltd, оглавявано от известният фонд мениджър Марк Мобиус, който заради всичко това не спира да рекламира Румъния из целия капиталов свят.

Нека не се опитваме и този път да оставяме собствен почерк, а да попием успешните практики!

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter