Международните процеси и БФБ

След първата глътка въздух, търговията на БФБ отново замря в очакване на потвърждаващи знаци относно инвестиционните решения, които вече сме взели. Биковете за положителна развръзка на огнищата на нестабилност по света и по-добри отчети на търгуваните компании, мечките очакват не добро представяне на българската икономика и шанс за движение надолу с цел евентуална покупка.

Аз лично смятам, че посоката на индексите ни е нагоре, като пътя ще е изпълнен с много неравности и напрежение.

Ако разгледаме конфликтите, които тресат борсите по света, ще разберем че в дългосрочен план най-лошият сценарии е да не се промени ситуацията от последните години. Една от горещите точки, в която пазарите са вперили очи е случващото се в Либия, като следствие на промените обхванали Северна Африка. Макар че като гледаме разпространението на гражданското неподчинение и протести, очевидно че Северна Африка не е точен термин на тези събития. Преди да коментираме случващото се там, нека се опитаме да си отговорим на въпроса, дали считаме управлението в последните години в тези държави за нормално  и предвидимо, и дали увеличението на желанието на младите граждани за по-добър живот не се вписва като доста  „по-нормално” и очаквано, с оглед на случващото се през 21 век по света . Лидерите в региона не отговаряха на желанията и очакванията, както на населението си, така също и на партньорите си, било на ниво държава или частен бизнес. Те бяха непредвидими, емоционални и увеличаваха покупателната способност на „поданиците си”, за сметка на личните си авоари. Протестите там не бяха насочени към отделна държава или политика, никъде не видяхме палене на американски знамена, призиви към религия и т.н. Инспирирани от социалните мрежи, те демонстрираха гражданско съзнание и искане за повече свободи и по-висок стандарт. Събитията вече заглъхват навсякъде с изключение на Либия. Изхода е ясен – смяна на диктаторите и първи свободни избори. Въпросителната е за колко време ситуацията ще се нормализира и жителите им ще се върнат към нормалният си живот, а не как ще завърши всичко. Случилото се в Северна Африка е с предизвестен край, просто не знаем колко време ще отнеме на Либия да се върне към обичайният си начин на живот като държава.

Събитията в Япония имат друго мерило и изместиха въпроса към друга плоскост. Случилото се там, е катастрофа с тежки социални и морални последици. Редица въпроси свързани с ядрената безопасност чакат своя отговор. Колкото и цинично да звучи, възстановяването което предстои може да бъде лекарството за японската икономика, а защо не и държава. Това не е нещо ново за местното население, нека не забравяме случилото се след втората световна война, защото именно събитията тогава отреждат на държавата ролята на  втора икономическа сила. Наличието на общ враг или трудност е жизненоважно за сплотяването на гражданите в едно общество, а така също и за постигането на набелязаните цели. В това отношение и Германия, и Япония си знаят урока.

Не искам да подценявам проблемите, които ще произтекат от нормализирането на икономиката или на държавността в  тези два региона, но в самото възстановяване се крие възможност за растеж. Да не забравяме, че освен страх има и възможност.

Считам, че изчистването на дълговите проблеми в ЕС, на фона на очакваното повишение на лихвите на ЕЦБ, е проблем с по-голям риск от изброените по-горе. Стратегията за справяне се уповава на отлагане на решението, с цел то да се случи от само себе си, и естествено в по-добра светлина. Кредитирането на закъсалите държави ще затрудни платежоспособността им в контекста на очакваното повишението на лихвените нива, тенденция която в близките години ще наблюдаваме по целия свят. Проблема на ЕС, е че тя малко или много прилича на България. Много мнения, като обикновено най-шумното се налага с крещене, а не с доводи. Прекалената вяра в бюрократичният апарат като контрольор, а същевременно и участник на пазара е недостатък, които ще тегне още дълго време. Процесът на унифициране на икономики, население, управление, религия и култура е нещо което изисква години, дори и векове. ЕС няма друг полезен ход, освен да се справи с изброените предизвикателства. Процесите на глобализация направиха пазара бърз, ефективен и само като обединение от държави ЕС има шанс за икономически успех срещу азиатските тигри или САЩ. Можем да се надяваме, че това което се е случило с обединението на първите 13 щата преди повече от двеста, години, благодарение на високите технологии, образованието и силата на гражданското общество, ще се случи в ЕС на по-бързи обороти.

Проблемите в системата, в следствие от кризата не са изчистени, а някой от тях и останаха. Въпреки всичко оживлението в САЩ, Германия и държавите от BRIC ще продължават да са световните двигатели в икономиката. Развитието на IT индустрията, която за разлика от предишният  си балон, този път показва нови услуги, начини за разплащания, реални резултати и насоки за развитие, успоредно с инвестициите в алтернативни източници на енергия и образование, дават усещането за едно по-добро бъдеще. Най-вероятно на този фон, оставащите проблеми във финансовата архитектура ще отшумят. В комбинация със силния човешки порив към богатство и желаното усещане за безпроблемност, ще предизвикат поредните години на растеж, характерни за едно следкризистно състояние.

Световните фондови пазари ще диктуват посоката, а от условията в България и в частност БФБ, ще се диктува само скоростта и силата. Отговорим ли си на въпроса какво очакваме анализирайки икономическите процеси в света, лесно можем да предвидим и влиянието им и у нас.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter