Мъдрите хора се учат от грешките на другите, а глупавите от собствените си…

Една от страните големи износителки на нефт в света Русия, обяви специални мерки за ограничаване на вътрешната бензинова криза. През изминалата седмица Министерството на енергетиката, реши през май износа да бъде спрян. В същото време руското правителство постигна договореност с енергийните компании, износа да бъде насочен към вътрешния пазар. Премиерът Владимир Путин нареди незабавно се да изготви предложение за повишаване на експортните мита за петролните продукти от май. Паралелно с това поиска да бъдат обмислени и мерки за компенсиране на компаниите като намаляване на таксите или акцизите.

„През миналата година заехме първо място по добив на петрол. Не можем да допуснем в страната ни да има недостиг на петрол и петролни продукти“, заяви той на заседание на Министерския съвет.

Кризата с автомобилните горива в Русия възникна преди седмица. В редица райони се появи остър недостиг, а цените започнаха стремглаво да се покачват. Много независими оператори бяха принудени да спрат работа или да ограничат покупките на продукти.
Според експертите причината за това е искането на премиера Владимир Путин от февруари компаниите да задържат ниски цените на горивата, в резултат на което за тях е станало по-изгодно да изнасят, отколкото да доставят на вътрешния пазар, на който от 1 януари действа нов акциз. На свой ред компаниите обвиняват именно новия акциз за кризисното положение.

Според икономическия анализатор Игор Иванов разликата между цените в Русия и ЕС е толкова голяма, понякога повече от един път и половина, че дори да се наложи преработка на руските горива, за да отговорят на стандартите в ЕС, износът остава по-рентабилен от доставките за вътрешния пазар.

Какви са причините за този провал?!

Защо държавата, която решава да се грижи за благоденствието на своите граждани налагайки таван върху цените на горивата, стига до абсурдната ситуация на дефицит на стоката, която тя изнася най много!?

Австрийският икономист Лудвиг фон Мизес разглежда в края на 1958г.  по време на лекции в университета на Буенос Айрес, Аржентина следният пример на държавно ценообразуване. Ако едно правителство е засипано от жалби на граждани, че млякото е поскъпнало, то е много вероятно чисто популистки да определи таван на цената. От една страна по-ниската цена, ще увеличи търсенето. От друга страна, част от млекопроизводителите – тези, които имат най-високи производствени разходи – ще започнат да трупат загуби, защото фиксираната цена от държавата е по-ниска от себестойността на продукцията им. И понеже сега вече млякото им носи загуби, тези предприемачи, ще ограничат производството му. Те могат да продадат част от кравите, или да използват суровината за производство на сирене, сметана или масло. По този начин държавната намеса ще намали предлагането на този продукт и ще увеличи търсенето му. Не след дълго хората, желаещи да купят мляко, ще бързат да стигнат първи до магазина, и скоро дългите опашки стават неизменна част от пейзажа.

Следващата стъпка е въвеждането на купони, но каквото и да се реши, вече е факт че произвежданото мляко е по-малко и че населението е по-недоволно от преди. След необходимия анализ, извода на държавниците е че разходите на производителите надхвърлят пределната разрешена цена. Сега правителството започва да поставя тава на цените за фуража, и естествено се повтаря същата история, като тя постепенно обхваща почти цялата икономика.

Римският император Диоклециан е първият, които се опитал да изземе силата на пазара в полза на държавата, или по-скоро в негова полза. Той остава в историята като преследвач на християните и с опита си да девалвира монетите, чрез намаляване на ценните метали в тях. В интерес на истината девалвацията е единствения финансов метод, с които той разполагал. Така той увеличил количеството им, за сметка на качеството им, и цените естествено на всичко се повишават. Тогава Диоклециан издава указ (едикт), с които въвежда пределни цени. Като римски император, той не бил излишно мекушав и не се поколебава да изпрати палачи по пазарите, за да наказват всеки търговец поискал по-висока  цена от разрешената. Контрола на цените се запазва, но не и контрола върху обществото. Не след дълго Римската империя се разпада заедно със своята система за разделение на труда.

На всеки пазар, действат определени сили, които чрез своята борба и взаимодействие създават реалната цена на продуктите. Опита за подмяна на тези „природни” сили, винаги рефлектира върху експериментаторите. Защитата срещу подобни явления лишени от всякакъв смисъл са самите граждани и тяхната воля да не допускат самодържавна власт, която да претендира че знае повече от редовия гражданин.  Тук според Мизес, е основната разлика между свободата и робството.

В България, правителството съвместно със „Лукойл” АД наложи мораториум на цените на дребно при горивата. При цените на едро, няма такова нещо. Риска се прехвърля на тези търговци, които пазаруват на едро родната рафинерия, а продават на дребно, съобразявайки се с постигната уговорка между държавата и посочената фирма. Както и да погледнем на тази ситуация, е пример за изкривяване на пазарната ситуация и поставяне на предприемачите в неравностойно положение. Единственото решение е премахване на пречките пред вноса на горива и лицензираните складове за съхранение, и оттам либерализация на пазара. Само това ще доведе до свободен избор, конкуренция и ефективност…другият път е пътя на робството, без значение дали ще робуваме на фирма, отрасъл или на държава..която може дори и да не е нашата собствена.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter