Кой ще се смее последен!?

Живеем в странна държава е клише, което като че ли няма да изгуби никога своя смисъл по нашите ширини. Общество без традиции, което се учи на всичко в движение му са простени всякакви волности. Вече 20 г. създаваме пазарна икономика, и с всяка изминала година се приближаваме към тази заветна цел. Факт е, че навици и привички, които може би бяха нормални в началото на прехода, вече изглеждат меко казано странни. Бизнесмени, които се явяват на конкурс „Playmate”, яхнали Бентлита, бързайки към поредното чалга сборище, очевидно не се занимават с напълно легални дейности. Най-малкото, защото трябва да си пълен идиот за да купуваш актив, които се обезценява наполовина за една година, да не се грижиш за собственият ти имидж, които рано или късно ще рефлектира върху компанията, която управляваш. Публичността на личността на мениджъра, е актив който не се цени в нашата родина. Надеждата ни е, че тези неща ще избледняват и изчезват. Държавата е огледало на обществото, което я изгражда. В този смисъл, не бива да ни изненадват странните процеси, които са се развихрили в България на всички нива. И предишните години ги имаше. Само че тогава, нямаше криза и безоблачното ни щастие не можеше да бъде затъмнено от „дребни” проблеми. Сега, когато кризата стопи богатството ни и паричните потоци замряха, започваме да се вглеждаме в детайлите и да се опитваме да коригираме бъговете в системата. Анализираме внимателно действията на институциите, на експертите и особено на политиците. Нелогичните факти, изглеждат все по-странни, а такива има много на родният капиталов пазар.
Неостаряващата мантра „корелация с външните пазари” не само че не остарява, ама си продължава с пълна сила. Ако отворим произволен ежедневник, тя изскача на секундата от устата на поредният финансов анализатор. Лозунгът не спира дотук. Закачливо ни поглежда всяка сутрин от специализираните сайтове, от новинарските емисии, като очаквам да видя билбордове, които ни поздравяват за Коледа с корелацията ни с чуждите борси. Приложил съм графика на DAX и SOFIX, която да очертае тази толкова „силна” връзка.

SOFIX
Годишна графика на SOFIX
DAX
Годишна графика на DAX

За да има каквато и да е връзка, трябва да нещо общо между тях. След като имаме само една, и заявка от страна на още две компании за двойно листване, кое е свърващото звено между пазарите!? Очевидно е, че не са компаниите. Това, което ни обединяваше беше високото ниво на чуждите капитали на БФБ. В първите месеци на кризата, те напуснаха борсовият ни оператор, и тогава тази корелация имаше повече от логично обяснение. В момента, задграничните инвестиции са на много низко ниво. Опция за арбитраж също липсва, но тази „мантра” продължава да достига до нашите сърца. Истината е, че никой не може да направи анализ за седмица, месец, а във времена като сегашното, дори и за година. Фразата корелация, просто замества липсата на идея или прогноза. Сякаш има нещо странно, да признаеш че пазарите се движат от емоции, които са подчинени на нашето желание за нещо си, на мечтите ни. Неуспелите бленуват за общо нещастие и закъсняло реабилитиране на собствените си провали, други търсят възможност и шанс за работа, за постигане на успех. Проблема е, че емоциите не могат да бъдат измерени и прогнозирани (техническите анализатори не демонстрират успехи, освен в продаването на анализи или курсове). Когато фундамента е изместен от страха и на моменти надежда, анализа и прогнозирането нямат солидна база, на която да стъпят, и често пъти е това начинание е обречено на неуспех. Затова се налага да четем подобни анализи за корелация, която не съществува, но я коментираме. Връзката, която също липсва между „състояние” на компания и нейната „оценка”, е истинският проблем на БФБ. За това не можем да се начудим на сделки като продажбата на пакета на Сибанк днес или на продажбата на 30% от капитала на Корпоративна банка на „Суверенните фондове на султаната Оман”. Сумата заплатена за миноритарните дялове на тези банки е около 350 млн. Това, което удивлява е разминаването между нашата оценка и тази на чуждестранните институционални инвеститори. В случая вчера те оцениха СиБанк на 877 млн. лв. За сравнение само борсовата капитализация (т.е. родната оценка) на Централна кооперативна банка е 83 млн. лв., на ПИБ е 220млн.лв, а на БАКБ – 120 млн. лв. Сигурен съм, че мнозина ще имат обяснение на тези сделки, свързани с дълбоко конспиративни теории, въпроса обаче остава..Коя е правилната оценка!? На тези, които търсят подценени активи където и да е, или на тези които гледат, не реагират и вкарват средства във фондове, които оперират на пазарите, от които идват купувачите!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod