Чиновник-икономика или публичност…

Независимо от 1300 годишната ни история, с която ние толкова се гордеем, е очевидно че има и една „апокрифна” паралелна история в която ние за съжаление едва прохождаме. Встрани от обикновеното броене на възрастта на отделен индивид или държава, тя трябва да изживее своя пубертет, младежки години за да стигне до своя зрял период. България в опитите си да създаде пазарна икономика се сблъсква с явление и процеси, които често пъти се израждат в ракови образувания, с които ние трябва да се справим. Може би и затова, чак сега в нашето общество на дневен ред са теми като монопол и картел, проблем с които в САЩ са се борили в началото на миналият век. Очевидно ще имаме още много трудности, с които тепърва трябва да се сблъскаме и да решаваме. Та толкова с 1300 годишната ни история…

В новото „време”, и опитите ни за създаване на пазарна икономика можем да очертаем няколко основни групи „предприемачи”:

1. Спекуланти, които не очаквайте да откриете на БФБ. Не че  ги няма, но те разполагат с доста по-ограничени средства и влиянието им е несъществено върху пазарните процеси в страната. В случая имам предвид, бизнес които не придава принадена стойност, като единствената му положителна роля е ускоряването на процесите в търговията осигурявайки бърза смяна на собственост и ликвидност, например в недвижимите имоти. В пика на родната икономика строители, строителни фирми, и съпътстващите ги брокерски къщи бяха на всяка крачка. Всеки уважаващ себе си охранител (да не казвам мутра) участваше в поне няколко сделки по препродажбата на апартаменти или парцели, и гордо набираше на калкулатора си очаквани комисионни. Красотата на цялото това занимание освен помпането на собственото си его, е че те се опитваха и понякога успяваха да изкарват пари, без да са вложили средства. Естествено, че това не беше целия сектор и имаше и изключение, но подобни герой като описаните бяха толкова много, че се превърнаха в символ на родното строително предприемачество в последните години. Тази група е изключително мобилна и те вече не искат да изграждат домовете за нашите деца, а сега се грижат за родната зелена енергия и са в бизнеса с продажба на ВЕИ.  Благодарение на техните усилия започна да се надува „мини” зеления балон в „мини” пазарната ни икономика.

2. Чиновническа икономика. Тя е любима и мечтана дестинация на всеки средностатистически български предприемач. Гонената възвращаемост зависи само от съвестта на съответния бизнесмен, секторите на действие не знаят граници. Любими хватки са използването на държавни конкурси, търгове, картелни договорености защитени от бюрократичния апарат и т. н. Чиновник-икономиката генерира огромни средства, а в същото време е пазарно защитена от рискове. Парите винаги се изплащат и не зависят от финансови сътресения. Най-хубавата част , е че дори и да има някакво разследване от страна на държавата, то се извършва от други чиновници, т.е. кандидат акционери.в съответната сделка. Почти няма осъдени, а само порицани в отделни медии, като след съответното посипване на пепел и демонстриране на дълбоко съжаление, заловените „предприемачи” се качват на ДДС-джиповете си и отпрашват с мръсна газ към поредния поп-фолк клуб за да изпъчат гърди и да извикат няколко пъти „Булгар, Булгар” на дансинга.

Обикновено дейности като изброените по-горе, не заслужават внимание. Има ги във всяка икономика, би казал някой. Проблема е когато те са съществена част от стопанския живот на една държава, което за съжаление у нас е факт.

Единственият модел и опит за подражание на цивилизовани бизнес практики в България в момента се наблюдава на БФБ, с всичките и недостатъци и лоши практики. Не е вярно твърдението, че българския мениджър не оценява ползите от публичния статут, поне това не е повсеместно. Той се притеснява от него, поради факта че може да се допусне някаква прозрачност и да лъснат определени връзки, зависимости или откровени мошеничества. Но в развитието си той ще е принуден да прибегне до него, ако търси легитимност, най-малкото заради чужди партньори или акционери. Естествено, че повечето ни компании няма как да направят борсов дебют директно във Франкфурт или Варшава, което доказва нуждата от БФБ не само като форма за финансиране или управление на средствата на населението ни, а като първа стъпка към сертификат за качество и коректни бизнес отношения. Борсовият ни оператор не е идеален и той не може да не бъде опръскан от заобикалящата ни кал, но не може да кажеш „Б”, преди да си казал „А”. Прекалено много години изгубихме в експерименти и медийно идолопоклоничество на обвързани герой от прехода, не е ли време да приложим и да наложим печеливш модел, основан на други ценности!?

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter