Трябва да стане по-зле, преди да стане по-добре

От двете страни на океана бушуват скрити и не толкова скрити страсти, проблеми, страх…алчността липсва. Май в последните години свикнахме да се грижим повече за запазване на парите си, отколкото да се опитваме да ги инвестираме с печалба. Последната реалност е „инвестиране за запазване“.

Всичко това си има своя логика и свой собствен път на развитие. Докато в САЩ бродеше призрака на Кейнс и програмите за вливане на ликвидност (или количествено улеснение, или пък правителствени стимули), в Европа беше изпуснат духа на Ваймарската република от бутилката и нейните легенди за неспираща инфлацията. Това доведе до различни подходи, като съревнованието с борбата с кризата беше оспорвано и допълнително изостри дебата между икономистите относно начина на противодействие. Победители в спора засега няма, макар че текущото положение в Щатите да е доста по-добро. Поне те не са атакувани от пазара и лихвите по съкровищните американски бонове продължават да са изключително евтини, дори и при сегашните условия. Това не бива да учудва никого, защото то се дължи на самата конструкция на ЕС и нейния антипод САЩ. Както Романо Проди сподели пред CNN, Америка е като огромно куче на фона на Европа, която представлява 17 малки котенца, които тичат наляво и надясно. Без обща политика, обща фискална рамка, без начини за реакция и „наказание“ при неспазване на правилата, но пък направено с много патос и любов. Типичната Тимуровска команда..

Това определено не се харесва на инвеститорите и те го заявяват категорично с чрез отказа за финансиране на Италия, Испания, а вече подобен процес наблюдаваме и във Франция. На пръв поглед положението изглежда отчайващо, без намек за подобрение. И на пръв поглед това е така, само че в интерес на истината има и светлина в тунела. Появата на екстремни условия на пазара никога не е случайна. Това последното е неуспешен опит за евфемизъм за кризата. Не ми хареса, че ни се наложи това да е думата, която най-много използват хората в последните две години. Но влошаване на ситуацията се случва за да ни покаже, че нещо не сме го направили както трябва, че определени идеи са лоши и т.н и т.н.  Очевидно за да се финансират на нормални нива, пазара иска промяна от южните държави в ЕС. Иска реформи в публичния сектор, иска реформи които ще доведат до растеж, а не до влачене по корем. Германците го разбират, и поради тази причина им се наложи да играят ролята на лошото ченге. За съжаление няма го доброто ченге, Франция очевидно е била изгонена от полицията заради прекалено свободното и поведение към личните си средства, и банките на който ги доверява. Та справедливата, но строга Германия иска тези промени да се случат и понеже познава южняшкият нрав, които силно люби и мрази (а и лошото ченге) тя налага своите изисквания, тропа с Меркелово краче, извива ръце и изнудва да не даде парите (ЕЦБ, ESFS), които ще внесат успокоение в изстрадалите ни инвеститорски души, и ще задоволят средиземноморските надежди. Определено рисков план, чиято вероятност да проработи не е много голяма. Времето работи срещу подобна стратегия. Очакваните реформи в Испания и Италия тяхната продажба на пазарите, ще отнеме дълъг период от време, особено при волатилност като сегашната. От друга страна, лихвите по облигациите растат, рейтинги падат, а банките запушват кранчетата на паричните си потоци, с надеждата този път да са по-подготвени. Поне този път…

Има ли нещо, което да надвие Ваймарският страх на Германците!?

Да, и това е черен орел, а не лебед. Събитие, което да направи призрака на инфлацията да изглежда като плахо момиченце в зоологическата градина. Нещо, което да стресне данъкоплатците, бизнеса и не на последно място политиците. И едва тогава немското вето върху единствената институция с пари ще падне и той ще трябва да поеме ролята си на кредитор от последна инстанция. Дали ще се намеси директно на пазара или чрез ESFS, или ще се издават общи еврооблигации, това няма значение. На този етап няма воля за подобни действия, но страхът от повторение на катастрофата ще изкара множество варианти, както и ще се появят още повече „експерти“, които ще ни напомнят, че са ни предупреждавали и предупреждавали. Можем само да се надяваме, че приемането и стартиране на реформи в проблемните държави вече ще е факт, макар и към момента без резултат.

Но без събитие от порядъка на черен лебед или слон, подобна маневра няма да стане факт. Дотогава ще се приемат планове за финансово консолидиране на ЕС, преструктуриране, съкращаване на разходи, но за съжаление те нямат да променят тренда при доходността на облигациите на държавите от Еврозоната.

Естествено, е да има жертви и също толкова естествено е Гърция да е победителя в това състезание, но дали това ще е нашето „черно и изненадващо събитие“!?

Най-вероятно не, пазарите отдавна са отписали Гърция, като вече и новината за какъвто и да е фалит не е новина. Тя просто ще е обичайната жертва в случая. От тези, които ги застрелват в началото на екшън филмите, те имат значение само за да се разкаже историята. Там продукцията ще е на местно ниво, поръсена с балкански сълзи, и естествено обвиняваща световната конспирация за трагедията си.

Инвеститорите ще трябва да се върнат към хобитата си, и да чакат влошаване на ситуацията, за да може да се вземат мерки за нейното подобрение. Определени действия се предприемат само когато гърбът ни е опрян на стената, а определено място за отстъпление не остана. Не ни остана и време…

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Sign in with Twitter