Синдикално, но факт

В последните няколко години родните синдикати няколко пъти излизаха на сцената и се радваха на своята петминутна слава. Те играха ролята си много добре. Демонстрирайки не особено добро социално положение със измачканите си костюми за да не дразнят своите членове, те с ярък плам защитава бедният пролетариат. Това бе тяхната роля в тази трагикомедия.

Синдикалните лидери се запомниха в последно време с три прояви. Борба срещу пенсионна реформа, срещу отказа на Лукойл да постави измервателни уреди (рафинерията беше нарушила държавни разпоредби) и срещу опита за спасяването на БДЖ.

Най-странна беше проявата им за защита на бургаската рафинерия. Казуса беше следният. Трябваше в определени срокове да се поставят задължителните измервателни уреди, които да отчитат точните количества горива, пуснати на пазара. Нещо, което останалите играчи в бранша вече бяха направили в определените от държавата срокове. Целият този процес изкривяваше пазара на горива, поради факта че основните агенти в него са с различни права и сила, като определено руският играч в България е в облагодетелстваща себе си позиция. Имаме нарушение на държавни норми и разпоредби, т.е. Лукойл не играеше по правилата и затова работата и естествено беше спряна. И вместо синдиката и да потърси сметка от ръководството, за това че е проспало законовия срок и поставя под опасност работата както на хората, така и на самата фирма, те решиха да атакуват решенията на властта. В случая не осъждаме престъпника, а този който го е разкрил. Заплахата беше за стачка от 10 000 души, насочена срещу министър-председателя, финансовият министър, директора на митниците, Барак Обама, а защо не и папата!? Едно малцинство, изнудваше общество което плаща данъци чинно, да продължи да го прави, без да търси сметка от тези, които възпрепятстват този процес. Странно, но факт…

БДЖ е в технически фалит и това не е новина. Дори и за непросветените, които от време на време им се налага да използват железниците, си личеше че нещата не са както трябва. Празни влакове обслужвани от многоброен персонал, стари машини, разхождащи се работници, липса на контрол, липса на качество. Досега проблема беше решаван по два начина – със заеми или с поредната субсидия от държавата. Към края на август общата задлъжнялост на групата достига 772 млн. лв. Две трети от тези пари са дългосрочни заеми. Дотук със заемите, не че желаещите да ги дадат са много. И стигаме до момента с помощта от бюджета, любимо синдикално занимание. Идеята им е следната – нека не съкращаваме никои, а държавата да ни помогне, т.е. данъкоплатците ще поемат сметката. Тя между другото  е същата сметка, от която трябва да платим за нашето образование, за здравеопазването ни, за сигурността, за пенсиите на нашите родители и т.н и т.н. Очевидно източника на финансиране пресъхва, ако изобщо го има..Но и това няма да реши проблемите в БДЖ. Ще наливаме средства, които ще изтичат от компанията поради неефективните и действия, ще остаряват влаковете, локомотивите, депата, а пари няма да има, защото компанията ще продължи да трупа загуби. При липса на печалба няма да има заеми и инвестиции, и за пореден път ще се спасява от бюджета. Заради нелеката съдба на 2000 съкратени, която е цената на дружествата за да може да оцелее, се поставя на карта съществуването на компанията. Оставаме с впечатлението, че същите тези 2000 души са по-важни от самата компания и че парите на данъкоплатците са непресъхващ извор, който очевидно е и безплатен. Странно, но факт..

Парите имат цена, дори когато са държавни г-да Синдикалисти, и дори когато се харчат за пенсии. Сега почти 60% от пенсиите се покриват от бюджета, а не от НОИ. Това няма как да продължи дълго. Междувременно много държави пристъпиха към пенсионна реформа в последните две години. Италия е на път да вдигне възрастта на 67 години за жени и мъже. Словения и Ирландия я направиха на 66. В Португалия и Франция също вдигнаха възрастта. Впрочем миналата година Европейската комисия отправи остри коментари към всички държави от ЕС по темата за дисбалансите в пенсионното финансиране. Предвид демографските промени в България и силно застаряващото ни население, едва ли има човек в България (с изключение на синдикатите), които да си мисли че чрез увеличаването на осигуровките ще покрием този дефицит. Единствено, което е може да се случи от една такава рестриктивна мярка е увеличението на безработицата..Така се налага да откриваме наново топлата вода и да увеличаваме пенсионната възраст, нещо което е отдавна на дневен ред в развитите държави. Странно, но факт…

Въпроса е следният – защо това което не ни е позволено на нас като домакинство, според определени групи е подходящо, особено когато става въпрос за бюджета на държавата. Когато сме силно задлъжнели, ние започваме да ограничаваме своето потребление и са опитваме да върнем дълговете. Когато нямаме средства за пенсиониране, просто не го правим сега а продължаваме да работим. В противен случай, ще задлъжняваме и ще строим „светлото бъдеще“..

Има нещо сбъркано в подхода ни в отношението ни към държавата, към икономическите ни отношения, към самите ни ценности. Ако всеки постави съдбата си в собствените си ръце и разчита само на собствените си умения и квалификации, ще сме принудени да взимаме най-ефективните за нас решения и да се освобождаваме от неефективните ни за нас дейности и разходи. Стигнем ли до това състояние на духа, кой ще има нужда от синдикати които да се опитват да защитават малцинства и да ги поставят в по-добра позиция в обществото спрямо мнозинството. Солидарността и колективизацията на човешката сила, опита и за установяване на стандарт или усредняване на качествата и, води единствено до понижаване на нейната стойност и умения, поради простичкия факт че каквото и да правиш, колко и да се стараеш ще бъдеш оценен спрямо средните резултати на групата. Тогава на кой помага Синдикатът!? На членовете си заради подхранването на розови мечти и безоблачно настояще, или на останалите членове на обществото, които ще плащат сметката!?

www.borsite.net

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod