Печалбата е ваша, загубата наша!

В последният си постинг използвах думата “поданици”, в опита си да опиша поведението на сънародниците ни и отношението на държавата към тях. Аз също искам да бъда гражданин и затова се опитвам да давам мнението си по наболели въпроси, вместо да мърморя тихо под нос и да се оплаквам. За съжаление събитията в България не се случват по начина по които бихме искали да станат. В нашата родина партиите провявяват пълно единодушие в отношенията си към редица институции, които са обвити в статуса на безгрешието, а набиващите се грешки и несправедливо отношение в пазарното поведение, съмнително се подценява от политическият ни елит. В разгара на кризата, когато правителствата по света се опитват да тушират опустошителните ефекти и да намерят формулата за бързо възстановяване, в нашата страна се правят половинчати промени, обслужвайки корпоративни интереси.

Ако направим кратка ретроспекция на последните години, може най-грубо да обобщим, че кризата започна като финансова след като ипотечните кредитополучатели, спряха да обслужват кредитите си. Това беше спусъка на зареденият револвер, като разбира се проблемите довели до това, са по-дълбоки и са се натрупвали години наред. След като премина като урагана Катрина през банковата система в САЩ, а след това и в останалият свят, проблемите се пренесоха автоматично в реалният сектор. Формулата за излизане от трудната ситуация беше оздравяване на банките, които да издърпат реалната икономика. В редица страни се стабилизираха кредитни институции, национализираха се, инжектира се ликвидност в системата, като навсякъде по света се наблюдаваше сваляне на лихвите, гарантиране на депозити на гражданите, облекчения и т.н., и т.н. В България, по стар народен обичай замазахме проблемите. Ние не се опитахме да заложим на улесненото банково кредитиране, като локомотив на бъдещо възстановяване, ние просто се опитахме да улесним бизнеса и печалбите на някакви институции, които сякаш не разбираме след 20г. че те не са национално богатство и че не защитаваме своя собственост. Гарантирахме банковите депозити до 100 000лв., което в настоящият момент беше необходимо, и спряхме дотук с мантрата, че кризата е привнесена и виждате ли, каквото и да направим тук няма да решим проблемите. Не се направи дори и опит да се улесни кредирането, да се търсят лостове и облекчения за сектора. Напротив, създаде се внушение че банковата ни система е толкова професионално управлявана, че целият свят ни завижда за банковите експерти и затова кризата при нас не била финансова, а икономическа. Истината е доста по-прозаична, даже скучновата..а тя е, че банковата ни система е толкова изостанала от случващото се, че не успя да се забърка в търговията с екзотично-ипотечни инструменти. След като създадохме ореола на непогрешимост на тази каста, управляващият елит започна да защитава всяко увеличение на лихви и такси, с продължението на мантрата, че щом безгрешните родни банкери го правят значи няма друг изход. Само че вече на потребителя му писна и започна да надава глас, което доведе по половинчата прозрачност по определянето на цената на заема и отново засилен ПР от страна на банкери-химици, изявяващи се като телевизионни звезди. Стигна се до промяна в методологията даже! Отново в полза на банките, което не изненадва никого. Определянето на лихвата в нормалният свят сатава на базата на пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Това се прави в ЕС, както и в държави извън нея. В България така правят Токуда, Прокредит, Юнионбанк и Алфабанк. Останалите го правят по собствена методология. Сиреч, банката по всяко време може да едностранно да променя лихвата, което води до риск в стабилността на самата система. Увеличението на лошите кредити косвено е следствие именно на тази методология.

По този начин банките прехвърлят на клиентите си лихвеният, валутният, кредитният, регулаторният, оперативният и политически риск на страната.. на практика прави банковият бизнес без рисков. За грешките при отпускането и за увеличението на неослужваните заеми, рискът е изцяло за клиента. Като последствие на всичко това има намяляване на кредитната активност, което води до охлаждане в икономиката при равни други условия, а по време на криза до задълбочаване на проблемите. В момент когато накой държави започнаха да вдигат лихвените си проценти за да не предизвикат увеличение на инфлацията си, ние не само че не сме минали през ниските ставки, ами продължаваме да вдигаме такси и лихви до нови рекорди. Прави впечатление, че и това повишаване някак си става едновременно, не даващ и никаква свобода на потребителя, ако иска да смени банката си. Защо портебителите трябва да плащат за грешките при отпускането на кредити!? Всеки ден гледаме изоставени хотели или недовършени сгради, рожби на същите мениджъри.

Истината е че в последните двадесет години държавата абдикира от свойте функции и няма кой да направи контрол или изобщо да вземе решение в полза на родната икономика, а не на определена каста от нея. Пенсионните фондове се радват на същият комфорт. С неясна собственост, конфликт на интереси от морална гледна точка, неконтролируемост и липса на отговорност при взимане на решение, гонене на краткосрочни резултати на всяка цена, които дори и те не се получават. Всичко това води до тъжната доходност, които те докарват на своите “доверители”. Истината е, че държавата реагира, когато нейните граждани алармират за даден обществен проблем.  До момента в които инвестиционната общност не реагира за тези проблеми, които не подхождат на една европейска държава в 21в., управляващите нямат да реагират. Така че отново спасението на давещите се, е проблем на самите давещи се.

 Follow me on Twitter by clicking here.

Вашият коментар

Sign in with Twitter

Close Menu

TweetBottom by iMod