FollowСъс всеки изминат ден се убеждаваме, че глобализацията не е просто явление, което тепърва ще се случва, а че то вече е факт. Най-яркият пример за това са събитията от последните месеци. Видяхме, как гражданските протести в Северна Африка промениха не само цената на енергийните ресурси, а произведоха и ефекта на доминото в целия регион, а държави като Китай и Турция, където има проблеми със свободното изразяване на мнение, наложиха още по-голям контрол върху информацията и насочиха борбата си със социалните мрежи, Google и You Tube. Всяка репресия поражда реакция, факт които историята е доказвала неведнъж. Подобна действия винаги се връщат като бумеранг, и правителства поели подобни ходове за да отложат неизбежното обикновено плащат по-висока цена.
Катастрофата в Япония потопи всички индекси по света, и накара доста инвеститори да преосмислят своите планове.
Тези събития налагат извода е, че средата винаги е непредсказуема и всяка прогноза се прави под условие. Това от своя страна застрашава всяка покупка или продажба на актив с краткосрочна цел. Дългосрочният инвеститор е по-застрахован от грешки, поради факта че в предвижданията си той се обляга на общата инвестиционна рамка и не е принуден да разчита на всяка промяна в емоциите на пазара и въздействието на множество събития с краткосрочен ефект. Иначе казано, каква информация ни е необходима, какво и колко трябва да знаем, за да прогнозираме цената на даден актив следващата седмица, утре, а защо не и в края на сесията!?
Гледайки в дългосрочен план, това което предизвика кризата, очевидно ще продължи да влияе на пазарите в близко бъдеще – регулациите или по скоро липсата на такива. Тази „престъпна небрежност”, която доведе до надуването на балон при недвижимите имоти, в съчетанието с огромния ливъридж на инвестиционните банки, при наличието на зле прикрит конфликт на интереси в действията на същите, уж щеше да бъде изкоренена от новата администрация на Обама. Но със възстановяването на икономиката и след демонстративното „посипване с пепел на главите” от страна на големите банкери на Уол Стрийт, обвиненията се изместиха от създателите на финансовите инженерингови продукти към Фед, който беше обвинен от самите банкери, че е създал условия, в които те са станали „неразумни”. След падането на разделението на инвестиционните банки от традиционните, вече няма как да има разумни хора, при условия че те работят с чужди пари. Както в периода преди, така също и по време на кризата, а и в етапа след нея, отговорниците за икономическото състояние и перспективи пред САЩ, са едни и същи – Лари Съмърс, Алан Грийнспан, Джо Гайтнер, Хенри Поулсън и т.н. и т.н. Това са хора, поели политически постове направо от мениджърски и консултантски позиции в инвестиционните банки. Тоест разчитаме, че хората които имат вина в създаването на условията довели до световен финансов колапс, ще променят системата. А те вече дават сигнали, че изобщо нямат намерение да го правят, политизирайки темата за свободния пазар и противопоставянето му на социалистическата , та дори и комунистическата система.
Очевидно, ако има промени в посока регулация на пазара, а и на самите участници (какво могат банките, пенсионните и застрахователни фондове да правят с парите на своите вложители), те ще бъдат козметични и ще замажат очите на широката публика. Ливъриджа няма да бъде мръсна дума повече, и агресивността ще се завърне отново. Тъжното е, че пазара няма памет и в един момент когато страха отстъпи пред алчността, самите участници ще са убедени че подобна регулация ще навреди на интересите им. Следващият балон вече се надува и при липсата на регулации няма да се наложи да чакаме 80 години да гръмне. Така също и не можем да променим системата, единствения ни полезен ход е да приеме неизбежното и да нагодим стратегията си за търгуване към „ новите”, стари условия.