След почти близо две години липса на корелация с чуждите борси, на БФБ продължават да се случват странни неща, и като че ли стигнахме до връхната точка на тоталният хаос. За да отговорим на въпроса дали това е нормално, може би трябва да разсъждаваме дали състоянието на една икономика респективно борса, по време на силен растеж, е нейното естествено състояние. Въпросителната е защо растежа, които наблюдаваме по света в последните две години, не се случва у нас. Някои казват, че това се дължи на липсата на пари в държавата. Статистиката обаче показва друго. Освен високите спестявания в банковата система, за пръв път от началото на 2009г. има ръст от 336,3 млн. лв. на спестяванията на бизнеса в банките в третото тримесечие показва статистиката на БНБ. Размера им се е увеличил до общо 12,23 млрд. лв. Повишение има и бизнес влоговете над 1 млн. лв. – за три месеца има вече 59 такива, като общият им размер нараства до 6,67 млрд. лв. За спестяванията на домакинствата се изговори много и всички знаем какво се случва с тях. Една от спирачките на възстановяването на България се крие точно тук. Ако сравним паричните потоци в една държава с кръвоносната система на човешкия организъм, извода е че човека е пред инсултно състояние като цялата му кръв е в главата. За това състояние си има и елементарно обяснение и това са лихвените ни нива, без аналог в момента. След като се опитаха да ни убедят, че тези нива са заради CDS, които вече са на доста по-ниски нива, но това не даде отражение на цената на кредита, последното оправдание е че всички плащаме за риска и резултата на банките да кредитират през годините най-големият балон в икономиката ни- строителство и недвижими имоти. С прости думички казано, печалбата си е на банковата система, а загубите им са общи и солидарни. Грубо, но факт. Ако погледнем в частност на БФБ обаче, пари липсват. Оборотите са ниски, и често формирани от спекуланти, които се лутат от позиция на позиция, подхранвани от новините и събитията, без да се знае, какви акции ще притежават следващата седмица. Взаимните фондове са обезкръвени и се лутат търсейки посока, помощ и какво ли още не. Пенсионните фондове са в изчакване, като чакането работи в тяхна полза. Пазара си пада и бездействието им дава възможност да придобиват на все по ниски цени. Чуждите инвеститори не искат да инвестират на борса, на която бързото излизане е под въпрос, и в държава в която всичко е предпоследно и макрорамката е неизвестна. Държавата, на която повечето от нас разчиташе, за подобряване работата на депозитара, КФН и за изпълнението на приватизационна програма чрез борсата абдикира от своите намерение, като действията и засега показват че за нея борсата е нещо маловажно. Освен всичко след частичната национализация на частните ПФ, сега КФН решава да вдигне таксите за услуга, която никои не я почувствал. Бюрократите са решили да изгонят и малкото останали ИП, дружества и инвеститори, без да има икономическа, социална или поне политическа логика за това. Всяка една дясна партия по света, разчитала на средната класа, която се формира на базата спестявания инвестирани на борсовите оператори, примерите за това са много, особено в държавите от англосаксонски тип. Но явно материала наистина ни е лош, щом са малко управленците които насочват усилията си към създаването и развитието на такава класа. В нашата родина за да те забележат политиците по избори трябва да си социално слаб или много богат. Очевидно е, че облаците на БФБ се сгъстяват, като единственият лъч са това че сините ни чипове се представят добре, и че със всяко тримесечие се наблюдава подобряване на отчетите им. Не бива да забравяме, че това се случва в една изключително сложна среда, като бъдещето е несигурно. Тази несигурност плюс нашите си типично български проблеми рефлектират върху липсата на доверие в родният оператор и оттам на нивата на индексите ни. В това уравнение или неравенство с множество неизвестни, първи реагираха дружествата ни с капацитет, мениджмънт, ако щете и самочувствие, които решиха да потърсят реалната си оценка на чужди борси. В случая акцентирам на Софарма и Монбат, поради секторите, в който оперират. Самият акт, демонстрира разликата в цената на активите им според тях, цената според малкото останали търгуващи. Кой знае, ако те се представят добре в този своего рода гастрол в чужбина това да доведе до интерес и към други български дружества, а защо не и към самата страна. Бъдещето ще го покаже. Другата възможност да убедят обществеността в ползата да са миноритарни съдружници са промяна на юридическото статукво с цел подобряване на тяхната защита и развиване на дивидентна политика от страна на самите мажоритари. Изплащане му, обичай странен и неразвит на БФБ е начин за повишаване на цената на акции..Надявам се че в следващите години, ще сме свидетели и на такова чудо, което да се превърне в практика. Дотогава, ще наблюдаваме явно поредното дежа вю, бизнеса ще се измъква бавно и трудно от кризата, въпреки родните политици, с надеждата те да не правят нищо…защото като правят нещо, освен че е предпоследно, почти винаги е на гърба работещите и „плащащите”, за сметка на неработещите и на неплащащите, но пък консумиращите наравно с останалите, публични услуги.