Балоните

Източноиндийска компания

Логото на Източноиндийската компания

Борсата съзира светлината на финансовия свят

„Който навлезе в средите на борсата, е вечно неспокоен и се озовава в затвор, чиито ключове са хвърлени в морето и чиито резета никога не се отварят.“ „Отчаяни играчи твърдят, че борсата била изнамерена от луд крал, защото всичко в нея е лудост, отврата и още отврата, грижи и още грижи.“

Из: Дон Хосе де ла Вега „Бъркотия на бъркотиите“, Амстердам – 1688 г., в превод на Ото Прингсхайм, Бреслау – 1919 г.,

Започва борсовата игра

Изнамирането на борсата не може да се датира към определена година. От много стотици години имало събирания на търговци за продажба на стоки и размяна на менителници. По-късно констатирали, че е по-изгодно да се събират редовно на едно и също място и да превърнат тази търговия в трайна институция. Предимствата били напълно ясни: Значително по-лесно се намирали бизнеспартньори, пазарните условия се виждали по-ясно и преди всички постоянно се определяли най-актуалните цени. Всичко това било толкова по-изгодно за търговците, колкото по-несигурни и трудни били комуникационните и транспортни връзки. Онова, което днес може да се изясни с кратък телефонен разговор или е-mail, по онова време изисквало продължителна размяна на писма, пренасяни от куриери. Или пък търговецът лично потеглял по трудния и понякога опасен път към партньора си. Затова било значително по-благоприятно да се срещат редовно на определено място – борсата.

Но редовните срещи не били достатъчни, търгуваните продукти трябвало да се уеднаквят (нормират), за да не се налага винаги да се карат до мястото на борсата (с цел оценка). Вместо, както на   седмичния пазар или на аукцион, стоката да има различни качества и различни по големина опаковки, на борсата била еднозначно дефинирана. Затова на борсата трябвало само да се осведомиш за цената и количеството. На борсовите сесии през по-късните векове били сключвани допълнително и застраховки, търгували се менителници и се сключвали сделки със стоки. Преходът от организирането на панаири през средновековието до съвременната борса бил плавен.

Предшественици на борсата в днешния й вид имало във всички важни търговски центрове от средновековието. От 1494г. на площада „Риалто“ във Венеция е започнало документирането на ежедневната търговия в книжата на управлението по държавния дълг. Около палацо „Сан Джорджо“ в Генуа, където от 1451 г. съществувала банката „Сан Джорджо“, също дълго време се правели редовни финансови сделки. От XII век са първите сведения, в които става въпрос за транзакции и менителници извършвани в Генуа . И във Флоренция се съобщава за сходни на борсовите събрания, провеждани през XIII и XIV век. Лука Пациоли обяснява в своя „Трактат за менителницата“: „Ако ме питаш как се научава цената на менителниците, то отговарям, че цените се обсъждат любезно на Риалто, ако си във Венеция или на Новия пазар във Флоренция.“ Търговията с менителници може да е била нещо като борсова сделка, защото имало не само менителници знатни търговци, а и от известни княжески домове. Такива книжа били издавани в по-голям брой и били свързани с определен срок по отношение на плащането.

Същинското възникване на борсите в днешния смисъл вероятно е било в търговските градове на Фландрия и Холандия. Там поне се намирали най-ранните борсови сгради и специалните посредници и борсови търговци. Още през XIII и XIV век във фландърската търговска метрополия Брюж имало „хостел“ за пристигащите търговци, ръководен от семейство „Ван дер Бьорзе“ („бьорзе“ – борса). Чуждите търговци, които пристигали в „северната Венеция“, се запознавали с колеги от други страни, сключвали първите сделки или карали домакинът да им разказва най-новите истории и слухове за успешни транзакции или банкрути. В близост до гостилницата, която имала и склад за докараните стоки, отсядали представителите на горноиталианските градове катоФлоренция или Генуа. Скоро започнали да наричат сградата на името собствениците „Бьорзе“.

Изразът „отивам при Бьорзе“ придобил гражданственост, така че завръщащите се в родината си търговци възприели думата и я пренесли върху събиранията и в други градове. Още през 1460 г. конкурентният на Брюж търговски център Антверпен възприел новата институция. Когато Брюж бавно загубил значението си, Антверпен бързо поел водещата роля. Още през 1531 г. била построена първата борсова сграда, по чиито редици колони в течение на векове щяла да се гради днешната ни представата за борса. Сградата носела надписа „За търговци от всички народи и езици“. За това колко напредничави били някога  гражданите на Антверпен, е показателен примера с Кьолн.
Там цели двайсет години по-късно търговците трябвало да се задоволяват с едно място на пазара за сено, който бил заграден със земен насип. Последният имал и практическа стойност за борсовите участници, защото пречел на идващата от съседния пазар за животни, смрадлива кал да потече в борсата. Освен това пречел на „свинете да се разбягат“. Толкова негостоприемното място щяло 150 години
да е дом на кьолнските борсови деятели.

Липсата на капитали през изминаващото средновековие завършва с откриването на Америка, след което към Европа се засилва поток от благородни метали. Преди откриването на  Новия свят лихвите често стигали 20-30 %, но в средата на XVI век стойностите им били наполовина по-ниски. До XVIII век лихвите със съществени колебания щели да продължат да падат и понякога стигали до по-малко от 3 процента. По-евтиният ресурс дал импулс на търговията и борсовите операции.

Но в първите години на борсата финансовите условия били всичко друго, но не и етични. Известна била лошата дисциплина на испанците в плащанията през годините 1557 и 1575 засегнала жестоко прохождащите оператори. През XVI век серия от държавни банкрути и почти фалит на държавата, разтърсили могъща Испания и довели до масово разоряване. Много съвременници били убедени, че силно ангажираната Генуа бил напълно разорена и наистина горноиталианските висши финанси се нуждаели от години, за да се възстановят. Постоянните фалити на Испания подкопавали все повече доверието в северноиталианските банкери. През годините 1596, 1617 и 1621 главно генуезци били онези, които при финансовите кризи в Мадрид едва успявали да оцелеят финансово. По това време и повечето международни инвеститори  скоро се пренесли в Антверпен, а по-късно в Амстердам, който трябвало да се превърне в новия финансов център на света. Там стигнали и до една особено важна за бъдещите векове идея – тази за акционерното дружество, която била осъществена в „Източно­индийската компания“.

Великолепният старт на „Източноиндийската компания”

Често шансовете при експедиции в далечни страни приличали повече на лотария, отколкото на хладнокръвна пресметливост, защото корабите – според днешните мащаби по-скоро орехови черупки – били застрашени от бури, епидемии можели да покосят екипажите, пирати да откраднат товара, обитатели на далечни брегове да избият моряците, а и други непредвидени събития можели да провалят начинанието. Накратко, мореплаването предлагало големи шансове, но и риска е бил много голям.

Това било така, защото всички европейските колониални държави,  взаимно си завиждали за успехите, прихващали един или друг вражески кораб и той изчезвал. Във време,  в което много мореплаватели не се завръщали от плаване, пиратството сред добри съседи, дори не правело особено впечатление. По този начин португалците например се опитвали да защитят своя монопол върху подправките от всички желаещи да се включат в търговията.

Представа за поеманите рискове ни предлагат дневниците на капитан Корнелиус Хоутман до Молукските острови. Той се промъквал предпазливо край португалските ветроходи и избягвал да влиза в пристанищата и селищата им. От неговите моряци първоначално 249 на брой в края на плаването едва 89. Докарал в родината малко ценна стока, но бил доказал, че плаването е възможно. Скоро го последвали и други холандци и дори основали собствени филиали на Ява и Суматра. В търговията с Източна Индия настъпил същински бум и експедициите следвали една след друга.

В тази благоприятна ситуация през 1602 г. било направено революционно новаторство – била основана Източноиндийската компания под формата на акционерно дружество. За разлика от предшестващите го, дружеството било основано за дълъг период от време и още от началото, дялове от него се търгували на борсата. Дотогава тези характеристики били непознати в този вид бизнес.

Облигация на Източноиндийската компания
Облигация на Източноиндийската компания от 7 ноември 1623г. на стойност 2 400 флорина

Още древните римляни при рискованите мореплавания ползвали форма на сдружаване, в която се обединявали няколко дузини собственици. А в късното средновековие било прието при търговски експедиции много търговци да се включват в финансирането на кораб или малка флота. Но след края на експедицията съдружието се разпускало и на инвеститорите съответно се изплащало според дяловете им.

Новото сдружение – Източноиндийската компания – се появило точно навреме, за да осигури на холандците едно от челните места в състезанието за печелившата търговия с колониите. За рискованите експедиции към далечни брегове разпределянето на капитала в отделни дялове било доста удачно. По този начин не само рискът се разпределял върху много хора, но се позволявало на много спекуланти да участват и участието можело практически по всяко време да се прекрати чрез продажбата на акциите, без да се застрашава съществуването на дружеството. Вторичната търговия на акциите осигурявали ликвидност и източници на финансиране.

При създаването на Източноиндийската компания шест холандски града събрали учредителния капитал от точно 6 459 840 гулдена. Амстердам участвал с около 57 процента, Зееланд с над 20 процента, камарите на Делфт, Ротердам, Хоорн и Енкхузен се разписали за три до осем процента от капитала. Голямата разлика от други колониални предприятия била, че държавата участвала косвено. Генералните щати се включили само със скромните 25 000 гулдена, но гарантирали някои кредити и предложили военна помощ. Най-големия риск обаче носели инвеститорите, които вложили капитал дружеството.

Издаването на източноиндийските акции веднага се превърнал в голям успех. Магията на далечните страни и блестящите изгледи за печалби развихряли фантазията на спекулантите. Тъй като далеч не всички заинтересовани получили желаните акции, само след няколко дни на борсата изплатили надбавка от 15 процента. През 1604 г., когато първите кораби на компанията отплавали в посока към Източна Индия, курсът бил с 30 до 40 процента по-висок, отколкото при емитирането на акциите. Това невероятно оживила борсата. За инвеститорската общност още тогава било валидно написаното от Хосе де ла Вега няколко десетилетия по-късно: „Ако разведете чужденец със завързани очи из улиците на Амстердам, то той, запитан къде се намира, би отговорил: „Само сред спекуланти“, защото няма нито едно кътче, където да не се говори за акции.“ Очевидно всичко вървяло толкова добре, че скоро се е превърнало в модел за подражание.

Още през 1621 г. Вилхелм Уселинкс създал Западноиндийската  компания, която получила монопола за изключителната търговия с Америка. Новото дружество не генерирала печалби от търговията, а по-скоро от нападения над богато натоварените испански търговски кораби. След като по-късно били загубени холандските владения в Бразилия и търговията с подправката карамфил не донесла очаквания успех, западноиндийските акции паднали до кръгло три процента от първоначалната си цена.

Спекулациите са позволени

Много по-добре потръгнали първоначално работите на Източноиндийска компания в сравнение с по-младата си родственица. Във вероятно първата книга за борсови спекулации, издадена през 1688 г. в Амстердам, испанецът
Хосе де ла Вега разказва в своята „Бъркотия на бъркотиите“ (Confusion de confusiones), че още през 1612 г. бил разпределен дивидент невижданите 57.5  процента. По-нататък той коментира продължението на историята: „С течение на времето компанията се развила така, че надхвърлила и най-бляскавите сделки, които били известни по света. Всяка година пристигали нови товари и богатства, които били разпределяни от ръководството според излишъците и разходите”.
Дружеството често изплащало дивиденти не в пари, а в търсените подправки, а също и с облигации. Във всеки случай акционерите нямали причини да се оплакват. През първите 80 години от съществуването на компанията разпределянето на дивиденти достигнало 1482 процента от първоначално записаният капитал – една блестяща инвестиция.

Спекулантите обаче успели да постигнат значително по-високи печалби, когато знаели как да използват резките колебания в цената на дяловете. Само за един единствен ден източноиндийската акция можела да спадне или да се повиши с цели 30 процента. Към това трябва да добавим и че на Амстердамската борса скоро били усвоени всички трикове и номера на срочната търговия. При това се инвестирали огромни капитали. Всеобщо приетата търговска единица била за 20 броя. При цена до 38 000 гулдена (1260 процента върху 3000 номинална стойност на акция) една подобна транзакция около 1720 г. би струвал кръгло 750 000 гулдена. Това трябва да е била внушителна сума, защото през 1735 г. кралят на Дания, Фридерик V, сключил обширен договор с Генералните щати на Холандия и град Амстердам за кредит на стойност 375 000 гулдена. За да могат да бъдат спечелени още спекуланти за бизнеса с акции, скоро били търгувани дялове на нормалната дотогава величина. Днес бихме казали, че акциите били сплитнати или раздробявани.

Не на последно място с помощта на Източноиндийската компания Холандия през XVII век се издигнала до могъща, ако не и най-могъщата финансова сила в света. Голямата част от това богатство освен това се концентрирало в един-единствен град, могъщия борсов център Амстердам. Тук се преплитали нишките на най-важните финансови сделки от онова време. Амстердамската борса била нещо като Уолстрийт на XVII век. Тук имало такова изобилие от капитал, че реномираните търговски банкови къщи си гарантирали кредит помежду си за скромната лихва от 2,5 процента. Почти цяла Европа правела дългове в Амстердам. Без парите на богатите в града никоя война не можела да бъде финансирана така че да има изгледи за успех. Шведският крал Густав Адолф заел нужните парични средства за намесата си в Трийсетгодишната война от амстердамските банкери. При това почти по идеален начин се съчетавали бизнесът с вярата, защото шведският крал заплащал добри лихви и в края на краищата щял да се бие с враговете католици.

В този климат на постоянна експанзия и разцвет на сделките на борсата се правели големи спекулации с източноиндийскте акции. Поводи за борсови игри имало много. Оскъдно идващите новини и още по-рядко пристигащите кораби на компанията предлагали много пространство за надежди, страхове, предположения и слухове, които осигурявали огъня за борсовата кухня. Голяма роля играело и въображението, защото понякога корабните товари, щом пристигнели, можели да донесат чудовищни печалби. Докато корабите били на път и нямало надеждна информация, слуховете за метеорологичните условия и пиратски нападения давали изобилен материал за необуздани спекулации. Настъпващите поради това колебания в цените са документирани най-добре в доклад от края на XVII век.

През 1688 г. в Амстердам пристигнал доклад от губернатора на нос Добра надежда, че във владенията на Източноиндийската компания всичко било наред и богато натоварени кораби били на път за Холандия. Естествено цените започнали да се покачват, но малко по-късно изведнъж настъпило безпокойство на борсата и в околните кафенета, в които големите спекуланти проследявали събитията.

Цялата ескадра с всички богатства на борда уж била заседнала пясъчен нанос и била загубена. Посред последвалите поради слуха срив се явила следващата вест, според която корабите били вън от опасност и дори можели да се очакват повече ветроходи, отколкото се смятало първоначално. Паниката отстъпила и наистина скоро след това флотата навлязла в пълен състав в пристанището. Пазарът изпаднал в еуфория и веднага бил разочарован. Защото, когато директорите на компанията инспектирали товара, констатирали, че щели да получат в най-добрия случай 34 тона злато срещу 50 тона предната година, на колкото и сега разчитали борсовите участници. Това отново наляло вода в мелницата на онези, които скъсили акциите. За да изпаднат акционерите в истинска паника, пуснали в обращение и слуха, че в най-скоро време предстояла война с френския крал Луи XIV. Рисували във всякакви краски последствията от подобно събитие като по-високи данъци пред изплашените привърженици на високата капитализация. Дни наред източноиндийските акции били почти непродаваеми и цените се сринали. „Накрая направо започнаха да просят с акциите, сякаш очакваха от купувачите милостиня. Настана такава паника, такова необяснимо сътресение, сякаш щеше да загине светът, да потъне  земята, да се срине небето“, описва Де ла Вега тези дни на борсова паника. Много бавно пазарът се съвзел от срива, в който дори „най-могъщите опори на борсата се чупеха като клечки“.

Но независимо от всички борсови авантюри дружеството просперирало още доста време. През 1639 г. фирмата се сдобила с индийския Мадрас, а четвърт век по-късно с още по-важния Бомбай. Около 1700 г. презокеанският тръст акостирал в Калкута. Едва от средата на XVIII век започнали да надделяват загубите, когато например Робърт Клайв завладял Индия за английската корона.

Едва през 1784 г., т. е. 184 години след основаването на дружеството,  директорите били подчинени по политическите и военни въпроси на държавна надзорна служба, но запазили и в бъдеще само в свои ръце управлението на обширните колониални владения. През 1858 г., след едно кърваво въстание в колониите правителството премахнало привилегиите на компанията.

Горещи спекулации с кредити

И други спекулации от XVII век стигнали до големи размери. В неспокойни времена, например войни или политически кризи, и дори толкова солидните държавни заеми се превръщали в играчка на борсата. Пример за лудешки зигзаговидния курс на една такава облигация дава войната между Холандия и Франция, започната през 1672 г. Кралят слънце Луи XIV отдавна завиждал на стопанският разцвет на холандските си съседи. Докато той самият постоянно бил във финансови затруднения поради разточителния си начин на живот, строителната си дейност и войните, богатите амстердамски търговци почти се чудели как и къде най-добре смислено да влагат милионите си.

През май 1672 г. „студената“ война се превърнала в „гореща“, която била водена много ожесточено. За отбраната на страната си холандците си припомнили един древен трик. Просто наводнили страната си, като пробили дигите. С това започнало състезание с времето, защото холандските военни знаели, че наводнените области щели изцяло да замръзнат през зимата. Така че, преди французите да успеят да  стъпят по леда, трябвало бързо да се намерят съюзници. Скоро курфюрстът на Бранденбург им обещал помощта си. Още съюзници можело да се привлекат само срещу плащане в брой, което показало, че амстердамските чували с подправки не били особено обичани. Немският кайзер поискал за подкрепата си солидно възнаграждение. Платили му с холандски държавни облигации. По този начин техният курс станал особено важен за Холандия. Съответно,  според това как се обръщало военното щастие, курсовете на книжата се покачвали или падали. Когато  цените се качвали, привлечените съюзниците били щастливи, тъй като наред с лихвите немците печелели и от самата стойност на облигацията. Но когато те падали, съюзническата преданост била поставяна на голямо изпитание поради предстоящите загуби. Вероятната допълнителна печалба обаче била много привлекателна за немците – ако помогнели на холандците да победят, това щяло да им се изплати допълнително в звънтящи монети. След като немският кайзер приел да му платят в държавен заем, се оказал въвлечен в спекулация относно изхода на войната. Дали това било тактически ход от страна на холандците?!

Впечатление за страховете, на които били изложени участниците в борсата, можем да добием от заглавието „Военното щастие и холандските заеми“. Големите курсови колебания на държавните книжа може да са изненадващи, но тъкмо тези големи шансове за печалба примамвали множество спекуланти, а по този начин позволили и пласирането на голямо количество заеми, които били необходими за финансирането на войната. От това се възползвали немските агенти на кайзера, като постоянно продавали на пазара онези облигации, които кайзерът получавал за военния си поход като заплащане от холандците. Световна борса с международни връзки като Амстердам можела да се справи с подобни операции дори и по време на война.

Манията по лалетата

Спекулантите като любители на цветята

„Благородници, занаятчии, моряци, селяни, носачи на торф, коминочистачи, ратаи, слугини, вехтошарки, всички бяха обхванати от същата зараза.“

Разказ от тогавашно описание „do opkomst en ondergang van Flora, Amsterdam 1643″ за манията по лалетата в Холандия

„Страната се отдала на илюзорната надежда, че страстта  към лалетата ще е вечна; и когато узнали, че дори и в чужбина са обзети от треската, повярвали, че богатството на света ще се концентрира на бреговете на езерото Зуйдерзее и бедността в Холандия Вече ще е само легенда.“

Из описание на треската за спекулации от Дон Франсис, написал книгите си около средата на XIX век

„Цялата измамна борсова игра била още тогава  във възход с всичките си трикове. Тогава акцията се наричала „лале“;  това била цялата разлика..“

Из описанието на изследователя на кризите Макс Вирт, публикувано под заглавие „Манията по лалета в Холандия“ в учебника по народно стопанство за търговци, издаден през 1905 г. във Франкфурт.

В историята винаги е имало периоди, в които цели страни и дори континенти са били въвличани в турбулентния  вихър на спекулациите Изглежда, че треската за спекулации е поне толкова заразителна, както другите големи епидемии. „Спекулант е онзи, който по вероятни пресмятания на успеха рискува начинания, чийто изход е обвит в мрак на бъдещето, чийто успех още зависи от бъдещето“, писал някой си Майснер през 1811 г. в книгата си „Науката за спекулации за мислещ бизнесмени“. Този „мрак на бъдещето“ прави спекулацията толкова интересна и евентуалната висока доходност, разбира се. С надеждата за приказни печалби всеки за себе си може да изгради собствения си въздушен замък. Но ако тази вяра в чудеса се усилва от всички страни, защото съседът, шефът или подчиненият се отдава на същата илюзия, тогава оптимизмът постепенно обхваща цялото население на град или цяла страна. До голяма степен няма значение от какъв материал са създадени мечтите, стига цялата тълпа да мечтае за едно и също нещо. В случая, това било невинно цвете, което побъркало холандците – лалето.

Лалето дошло от Изтока

През 1554 г. естествоизпитател на име Бусбек  видял в турския Адрианопол (Одрин) непознато за него цвете, което много му  харесало. Когато попитал за името, домакините го назовали с турската дума  „Лумп” за тюрбан, защото цветето малко напомняло ориенталското покривало за глава. Лалето било внесено от Бусбек в Средна Европа, където (особено в Холандия) станало много популярно. Но години наред цветето красяло само градинките пред градските къщи. Били създадени нови сортове и само любителите им интересували от луковиците на лалето. След време  нараснало търсенето на хубавите цветя, но цените се задържали все още в разумни граници.

Днес никой не знае точно какво точно е предизвикало голямата мания за спекулации с това красиво цвете. В съседния Германски райх по това  време е върлувала  Трийсетгодишната  война. Опитът на шведския крал Густав Адолф да реши голямата битка за вярата и сферите на влияние в полза на Реформацията се провалил след смъртта му през 1632 г. в сражението край Люцен. След като през 1588 г. гордата испанска Армада с нейните 160    кораба била разбита от английската ескадра на сър Френсис Дрейк, по моретата вече можели да плават безопасно и кораби от други страни. Англичаните и  холандците се възползвали най-интензивно от тази възможност.  Пред трибунала на Инквизицията Галилео Галилей се отказал под клетва от еретичните си представи за кръглата форма на Земята. Във Франция кардинал Ришельо забранил с църковен закон продажбата и употребата на тютюн. Далеч от световните събития  лорд Балтимор основал северноамериканската колония Мериленд.

В онова неспокойно време в малката, но много заможна Холан­дия, художници като Ван Дайк, Франц Халс, Рембранд и Рубенс създали картини, за които днес всеки музей и колекционер би броил милиони. В гордите домове на предприемчивите холандци се трупали огромни състояния, чрез които станал възможен този разцвет на художествените изкуства. Ако по картините на големите майстори често още се показвал същинският живот, който определял всекидневието в гражданските квартали на Амстердам и Ротердам, натрупалите много пари търговци се опитвали да подражават на изисканата аристокрация.. Отглеждането на градина от най-отбрани цветя, се е превърнало в модел за подражание в обществото . Гражданите са се опитвали да се конкурират не само с красиви къщи и изискано облекло, но и с представителни лехи с лалета. Лалето се превърнало в изключително модно цвете.

Стечение на времето настъпило повишаването на цените, влязло във финансовата история като „манията за лалета“. Центрове на този своеобразния спектакъл били градовете Амстердам, Утрехт, Алкмаар, Лайден, Вианен, Шаухуизен, Енкуизен, Хаарлерн Ротердам, Хорн и Меденблик. Ако градинарите помежду си продавали на дузини на приемливи цени или дори си ги разменяли, то от 1634 г. с неугледните луковици се заели спекулантите. За да се организира търговията професионално, те вече било продавани на тегло. Със златни везни оценявали ценните луковици на големите аукциони, преди да ги продадат на търг чрез наддаване на заинтересованите. Вече от век и половина в Амстердам имало борса, а от три десетилетия били налице и първите акции, така че триковете похватите на борсовата спекулация лесно били пренесени върху търговията с лалета.

Треската около лалетата се разпространява

Селските гостилници бързо се превръщали в оживени борси за лалета, където скоро почти цялото население взимало участие в спекулативното опиянение. За разлика от абстрактните акции или кредити, играта с лалетата била нагледна и разбираема за всеки. Подобна луковица можел да хване в ръка и дребният човечец и да я засади в градината си, да се наслади на цвета й и да спечели. Съответно интересът на най-широки кръгове от населението към търговията лалета бил събуден бързо. Според книгата със сполучливото заглавие „Възход и падение на флора“ от 1643 г. в манията за лале били въвлечени занаятчии, моряци, селяни, носачи на торф, ратаи, слугини, вехтошари и коминочистачи, но също така и търговци благородници. Не било за чудене, че „курсовете“ на лалета се покачвали и привличали все нови и нови купувачи, които искали да забогатеят колкото може по-бързо и по възможност, без да работят.

Много скоро луковицата вече не представлявала интерес като основен фактор за красивата градинска леха, а само като обект на спекулации. Скоро с лалето се заели и юристите. Имало находчиви адвокати, които тълкували бързо създадените правила и закони за спекулациите с лалета. Армия от други специалисти и писари били изцяло заети с многото транзакции в страната. При сключването на големи търговски сделки се устройвал пищен празник. Продавачът обикновено можел да се радва на значителна печалба, а купувачът се надявал на по-нататъшното покачване на цените, а с това и на  по-голям доход от инвестицията си. Както във всички големи периоди на спекулации скоро пристигнали многобройни авантюристи от съседни страни, примамени от богатите печалби.

След известно време вече имало и нещо като бюлетин за курса на палетата. Сортовете „Адмирал Ван Айк“, „Адмирал Лифкен“ и „Семпер Аугустус“ били считани за най-добрите възможности за вложе­ния, докато дребните хорица трябвало да се задоволяват с по-малко известни сортове при размяната им в кръчмата. Дали в изисканите канали на Амстердам, в селските кръчми или на големите аукциони за     лалета, навсякъде печалбите били блестящи, защото цените се качвали и качвали без прекъсване. В края на краищата от една луко­вица можели да се спечелят 2500 гулдена, ако човек се пазарял ловко. За тази сума по онова време можели да се купят две коли пшеница, четири коли сено, четири охранени волове, четири охранени свине, дузина готови за клане овце, четири бъчви бира, две качета краве масло, 1000 фунта сирене, едно легло, костюм и една сребърна чаша, както удостоверява една друга транзакция на лалета. По време на спекулациите един-единствен холандски град продал лалета на стойност от десет милиона гулдена. Което никак не било малко, защото по онова време толкова би струвала и Източно индийската компания, най-могъщият колониален тръст.

Но и иначе цяла Холандия сякаш си била загубила ума. През 1197 г. град Алкмар организирал наддаване за над 120 луковици в полза на общинския дом за сираци. Помещението, предвидено за търга. се препълнило от заинтересовани. Били пристигнали хора от цялата страна. Накрая наддаването трябвало да се проведе на площада пред дома. Заинтересованите се блъскали и натискали. Всеки искал да получи поне една обещаваща успех луковица, за да може да я продаде след седмица или две с голяма надценка. Първите лалета скоро намерили новия си щастлив притежател, който веднага привлякъл върху себе си завистта на останалите. Но все още имало достатъчно лалета за търговия. Но когато едно след друго лалетата свършили, настанала паника сред онези, които останали с празни ръце. Сега бързо се покачвали предлаганията, чиято цена се ограничавала единствено от количеството пари, което купувачите носили себе си. Тихомълком първите купувачи продавали с печалба луковиците си на хората около тях, за да съжалят веднага за лекомислено то си поведение и да се наредят отново в редицата на чакащите з покупка. Крещели си цените, блъскали се и се бутали, настанал без порядък. Накрая трябвало да извикат полицията, която с мъка успял да разтури сбирката. В края на краищата домът за сираци спечелил 90 000 гулдена. Сираците сигурно дълго са благославяли далновидността на благодетелите си, защото няколко седмици по-късно бумът на лалетата свършил.

След бума на лалетата дошъл сривът

Играта с лалетата все повече се пренасяла и върху обикновените сделки в страната. Търговците продавали евтино стоките си, за да могат с парите да купят луковици. Тъй като се надявали на големи печалби, естествено взимали и големи кредити, с които продължавали да купуват. Дори и бедните се обединявали клубове, за да участват със скромните си средства в купуването н някоя луковица. Поради особената си страст към лалетата гражданите на Хаарлерн вече били наричани „цветари“. Както винаги в подобни епохи на спекулации, оптимизмът не познавал граници. Всеки държал притежаваните лалета с надеждата, че много скоро ще може да ги замени за едно малко, или още по-добре, голямо богатство, никой не се запитвал какво щял да прави с луковицата си, ако никой не му плати за нея жадуваните 2000 или 3000 гулдена.

Както бързо се появила тази мания, така бързо изчезнала. Първо някои недоверчиви търговци се опитали д превърнат в пари луковиците си. Уж на някакъв аукцион продавачът бил спечелил по-малко, отколкото се надявал. Търсенето постепенно но намаляло. Тази вест се разпространила със скоростта на горски пожар. Други притежатели на луковици продължили продажбите и разбрали, че транзакциите вече не минавали така гладко. Предлагането бързо нараснало и скоро в кметствата, преустроени в борси за лалета, настъпило безпокойство. Изведнъж някои хора се запитали дали цените са оправдани. Особено в лошо положение били онези, които били взели заеми, за  да спекулират с тях. Докато цените на луковиците им постоянно падали, трябвало да се плащат дълговете и лихвите. Лалето,  което обещавало бляскави сделки, можело до няколко дни да доведе до разорение.

Сред натиканите в ъгъла спекуланти настъпила паника. Цветята, за които доскоро купувачите стоели на опашка и били готови да дадат за тях цялото си имане, внезапно станали непродаваеми. Можем си представим размириците в гостилниците, където още седели  нотариусите и писарите със златните си везни, на които грам по грам определяли теглото на луковиците. Сега можела да се купи цяла каруца товар, без за целта да се похарчи цяло състояние. Професионалните търговци на лалета организирали големи рекламни събрания, на които точка по точка доказвали каква висока стойност уж     имали лалетата. Слушали ги с интерес, някои притежатели на луковици малко се обнадеждавали, но това не помагало да се покачат цените. Лалетата си оставали онова, което са – обикновени градински цветя. Още дълго страната страдала от този срив, защото оптимизмът на  много търговци просто бил пропилян, и много дребни хорица били по-бедни от преди. Дори и в Лондон и Париж, където спекулацията също се била разпространила, настроението паднало до нулата. Интересното е, че не става толкова дума за обекта на спекулацията, а много повече за илюзиите, на които се отдават спекулантите. Надеждите им за бързо забогатяване покачват курсовете не толкова много, колкото всъщност се крие зад всичките аргументи и разсъждения. При луковиците на лалетата това обстоятелство само правело толкова силно впечатление, защото те явно нямали стойността, която купувачите им приписвали в треската на спекулациите. Когато спекулантите наистина надушили плячка, мечтите им толкова се преплели с цените, докато надхвърляли всяка разумна цел. Често е достатъчен съвсем малък тласък, за да се сгромоляса цялата огромна конструкция на курсовете..

Липсата на точни данни относто цените, обемите и сделките от 1630 г. прави обхвата на тази мания, труден за преценка през призмата ни днес. По-голямата част от информацията, която достига дон са идва от антиспекулативни брошури Gaergoedt и Warmondt“ (GW), написани след спукването на балона. Според Ан Голдар, изследователка на проблема, явлението е ограничено до доста малка, но разнородна  група, при наличието на много силна пропаганда, особено за времето си. Икономиста Петер Гарбер анализира данни за 161 луковици от 39 разновидности между 1633 г. и 1637 г. 98 сделки са регистрирани в последната ден на балона, 5-ти февруари 1637 г., на най-различни цени. Продажбите са направени чрез търговия с фючърси в няколко колежа, на място от страна на производителите, страноприемници и т.н. . „До голяма степен, наличните данни за цените са непълни и неточни“, според Гарбър. Това е една безсмислена игра, практикувана от заразено от лудост население, на гърба на едно невинно цвете.

4 Коментари

  1. В Балоните не виждам нищо написано за развитието на блокчейна и крипто валутите, познавам те от поне 15 години, следя те от както имаме ФБ, така и не знам мнението ти за този вид активи.

    Статията предполагам е писана през 2011, когато намериш време може да я допишеш. 😉

Вашият отговор на Дейвид Отказ