Приватизация на БФБ: Защо е ключът към развитието на Българската фондова борса и капиталовия пазар

Приватизация на БФБ – императив за растеж на Българската фондова борса

Подобно на римския сенатор Марко Порций Катон Стари, който завършваше всяка си сесия в Сената с непоколебимата мантра „Картаген трябва да бъде унищожен“ – дори когато Картаген изглеждаше непобедим –, така и аз няма да се уморя да повтарям: приватизацията на БФБ трябва да бъде реализирана чрез продажба на международен борсов оператор. Това не е просто лозунг, а императив за оцеляване и развитие на Българската фондова борса (БФБ). Създадена през 1991 г. като символ на прехода към пазарна икономика, БФБ днес, над три десетилетия по-късно, остава в застой поради държавна собственост от 50,5% и провалени опити за приватизация на БФБ. Не успява да се конкурира с регионалните си съседи, с нисък обем на търговията, ограничена ликвидност и пазарна капитализация под 30 млрд. лв. (според данни от 2020 г., с минимален растеж след това). Този застой не е случайност, а резултат от държавното управление, което се е оказало лош стопанин. Единственият начин за развитие на капиталовия пазар в България е пълната приватизация на БФБ, която ще освободи потенциала на борсовия оператор. В тази статия ще докажа това чрез анализ на управлението, ефектите от двойните листвания, стратегическите лостове на частния оператор и сравнение с успешни приватизации на борси в региона, включително Загребската фондова борса (ZSE), както и пропуснатите възможности за БФБ.

Държавата като лош стопанин: Защо частното управление е по-ефективно

Държавата в България се е доказала като неефективен собственик на стратегически активи, включително Българската фондова борса (БФБ). След приватизационните вълни от 90-те години, когато са продадени над 24 000 предприятия (според доклад на ЕЦБ от 1996 г.), държавата запази контрол над ключови сектори, включително борсата. Това доведе до бюрокрация, липса на иновации и политическо влияние. Например, опитите за приватизация на БФБ се проточват от над десетилетие – обсъждани са сделки със шведската OMX, австрийската и гръцката борса, но никоя не се реализира поради държавни интервенции. Още по-кратко, дори правителството признава незначителността на БФБ: бившият финансов министър Владислав Горанов, санкциониран по Global Magnitsky Act през 2023 г. за корупционни схеми, заяви през 2012 г., че „БФБ ни интересува по-малко от черешовия пазар в Кюстендил“. Тази метафора за локален, незначителен пазар на плодове идеално илюстрира пренебрежението на държавата към борсовия оператор, който трябваше да бъде стълб на икономиката и капиталовия пазар. Частното управление, напротив, е по-успешно, тъй като фокусира върху печалба и растеж. Частни оператори инвестират в технологии, разширяват услугите и привличат капитал. В регионален контекст приватизираните борси в Полша, Румъния, Чехия и Хърватия демонстрират това: Варшавската фондова борса (WSE) след отварянето си през 1991 г. и последващата либерализация на собствеността нарасна от нулева капитализация до над 613 млрд. USD днес. Загребската фондова борса (ZSE), приватизирана през 2007 г. от London Stock Exchange Group (LSEG) за 24 млн. евро и след това локализирана през 2011 г., също постигна експоненциален растеж – от под 1 млрд. EUR през 90-те до 56,7 млрд. EUR през ноември 2025 г., с оборот, който скочи с 90,5% през първата половина на 2025 г. Държавното „придобиване“ на БФБ чрез увеличаване на капитала при спорни условия (включително „заченати в грях“ регулации, които позволиха държавен контрол без пазарна оценка), само задълбочи проблема. Това увеличение, наложено от регулаторите, не донесе развитие, а политизира борсата, правейки я инструмент на правителството вместо на пазара.

Двойните листвания: Краткосрочна полза, дългосрочна вреда за пазара

Двойните листвания (dual listings) на български компании на чуждестранни борси, като Франкфурт чрез новия сегмент EuroBridge (стартиран през 2024 г.), изглеждат привлекателни за развитието на БФБ. Те позволяват на акционерите по-висока ликвидност и достъп до европейски инвеститори – например, Сирма Груп стана втората българска компания с двойно листване на БФБ и Франкфурт през 2025 г., което увеличи цената на акциите и. За акционерите това е печалба: по-ниски спредове, по-високи обеми и по-добра разпознаваемост на компанията.

Но за самия капиталов пазар в България тези листвания са вредни. Те изсмукват ликвидността от БФБ – търговията се прехвърля към по-големите европейски платформи, където българските компании стават „вторичен“ актив. Според проучване от Economic Annals-XXI (2018 г.), двойните листвания водят до спад в локалните обеми с до 20–30%, тъй като инвеститорите предпочитат консолидирани пазари. В България това е особено проблематично: пазарната капитализация на БФБ остава под 15 млрд. евро, докато двойните листвания (като тези на Сирма Глуп и Шелли Груп) намаляват търсенето на локалния пазар. Резултатът? Застой в развитието на БФБ като самостоятелен хъб.

Частният оператор: Лост за влияние върху държавната приватизация и растежа на БФБ

Частен оператор на БФБ би имал мощни лостове за влияние върху правителството, особено по отношение на приватизацията на държавни дялове. Като независим играч, той би насърчавал листването на държавни активи от енергийния сектор  през БФБ, увеличавайки обемите и капитализацията. В момента държавата предпочита директни продажби, заобикаляйки БФБ, и управлява тези активи така, че да осигурява работни места за партийните си членове, докато печалбата им изтича през надути разходи, понижени приходи и всякакви икономически абсурди. Частен собственик, мотивиран от печалба, би лобирал за реформи – подобно на това, което направи Загребската борса след приватизацията си през 2007 г., където новите IPO-та като ING-GRAD и ŽITO през 2025 г. увеличиха оборота с над 50% и привлякоха дребни инвеститори.

Това влияние би ускорявало приватизационния процес: частният оператор би предложил по-добри условия за държавата, като по-високи такси и по-голяма прозрачност. В Румъния, след приватизацията на Bucharest Stock Exchange (BSE), обемът на търговията скочи с 50% благодарение на държавни листвания, което доведе до пазарна капитализация от 117 млрд. USD. Развитият капиталов пазар, подкрепен от приватизирана БФБ, би донесъл огромни ползи за пенсионните фондове и спестяванията на гражданите. В България пенсионните фондове управляват над 20 млрд. лв. активи (според данни на НОИ към 2025 г.), но с ниска ликвидност на локалния пазар те са принудени да инвестират предимно в държавни облигации или чуждестранни активи, което ограничава доходността до 3–5% годишно. Развитата борса би осигурила по-добра диверсификация чрез локални акции и облигации, повишавайки средната доходност до 7–10%, подобно на полските пенсионни фондове след либерализацията на WSE. За гражданите това означава по-високи възвръщаемости на спестяванията – от днешните нискорискови депозити с 1–2% до по-привлекателни инвестиции в акции, които генерират дългосрочен растеж. Така приватизацията на БФБ не само укрепва икономиката, но и гарантира по-сигурни пенсии и по-голямо богатство за поколенията, превръщайки БФБ в инструмент за национално благосъстояние.

Приватизацията на държавни активи през БФБ би премахнала ключовите лостове за корупция, които днес са основни инструменти за българските политици, и би осигурила значително по-висока цена за държавата. Директните продажби на дялове на частни инвеститори често се провеждат тайно, позволявайки политическо влияние и съмнителни сделки – класически пример е приватизацията на Булгартабак от български политик. Тя беше извършена за хората както обикновено, които отново както обикновено бяха мигновено съкратени от дружеството, а то тихо беше фалирано. Вместо ново начало, видяхме един остарял метод на кражба.  Това доведе до загуби за държавата от стотици милиони евро само поради липсата на конкуренция и прозрачност. Напротив, борсово листване чрез приватизирана БФБ би привлякло глобални инвеститори чрез публична оферта (IPO), генерирайки по-високи цени чрез пазарна оценка – подобно на полската приватизация на PKN Orlen през 1997 г., където борсата увеличи приходите с над 50% спрямо директни продажби. За БТК това би означавало потенциално 400–500 млн. евро за същия дял, плюс дългосрочен растеж за икономиката, без корупционни „бонусни“ схеми за политиците.

Сравнение с регионални пазари: Успехът след приватизацията на борсите

Приватизацията на борси преобразява пазарите в Централна и Източна Европа. Ето сравнителен анализ на ключови показатели преди и след промяната на собствеността (данни от Wikipedia, World Bank, борсовите сайтове и ZSE отчети за 2025 г.; „преди“ се отнася за периода на държавен контрол/ранно развитие, „след“ – след либерализация/приватизация). Добавено е сравнение със Загребската фондова борса (ZSE), която след приватизацията си през 2007 г. (от LSEG) и локализация през 2011 г. постигна значителен растеж, с пазарна капитализация от 56,7 млрд. EUR (около 62 млрд. USD) през ноември 2025 г. и оборот, който нарасна с 90,5% през H1 2025 г., демонстрирайки как частното управление ускорява IPO-та и ликвидността.

Сравнителна таблица на растежа на борси след приватизация – ключ към развитието на БФБ.

Тези примери доказват: след прехода към частна собственост пазарите растат експоненциално. WSE стана най-голямата в региона, BSE – лидер в Югоизточна Европа, PSE се интегрира в Euronext, а ZSE, подобно на БФБ по размер на икономиката, се превърна в динамичен хъб с нови IPO-та през 2025 г. БФБ, без приватизация, изостава.

Пропусната възможност: Сделката с Deutsche Börse и „грешните“ условия за БФБ

Една от най-големите пропуснати шансове беше обсъждането за продажба на БФБ на Deutsche Börse (Frankfurt Stock Exchange) около 2010 г. Това би интегрирало БФБ в глобална мрежа, подобно на придобиването на ZSE от LSE през 2007 г., което ускори развитието й. Вместо това държавата наложи увеличаване на капитала под условия – без пълна прозрачност и с политически мотиви –, което блокира развитието на БФБ. Резултатът? Загубени години и изпускана интеграция в XETRA платформата, която днес подкрепя двойните листвания, но без да укрепва локалния капиталов пазар.

Приватизация на БФБ – стъпка към силен капиталов пазар в България

Приватизацията на БФБ не е опция, а необходимост – и аз, подобно на Катон пред Сената, няма да се уморя да повтарям: БФБ трябва да бъде продадена на международен борсов оператор, за да се избегне съдбата на забравената Картаген. Държавата се е провалила като стопанин, двойните листвания отслабват пазара, а липсата на частен интерес от оператора, спира приватизацията през БФБ в държавата. Сравнението с Варшава, Букурещ, Прага и Загреб показва: след промяната на собствеността идва растеж. Пропуснатата сделка с Deutsche Börse подчертава цената на забавянето. Време е за реформи – за по-силна България в Европа, където Българската фондова борса не е „черешова борса“, а двигател на просперитет.