Фабриката за илюзии отново отвори врати. Желания валят в наши дни отляво и отдясно, сякаш те мигновенно ще се превърнат в реалност, и най-вече ще решат проблемите ни. Иска се смяна на модела. Утопични идеи, желания за национализация и отказ от демокрация. Край! Писна ни от нея.
Протестите са справедливи. Никои не оспорва това. Проблемът е, че болката от която се оплакват самите протестиращи, няма кой да я диагностицира и да я лекува. Управляващите избягаха. Така се стигна до абсурдната ситуация, в която болния сам си слага диагноза, убеден е в нея, и решен да се бори докрай за убежденията си. Няма как да раглеждаме всяко едно от поставените искания, но това което прави впечатление е че повечето са нереални, неизпълними, и дори опасни за реализация.
Смяна на елита! Според мен пък, един от големите проблеми на България е точно липсата му. Или може би някой си мисли, че един бивш пожарникар или екс премиер без един ден трудов стаж преди това, са представители на родния елит!? Не съм сигурен. В същото време ние си сменяме депутатите повече от половината всеки мандат, лутайки се между изкараните нови “месии” на пазара. А може би трябва да се обърнем към бизнеса за да видим лидери, с който да се гордеем!? Не знам защо се сещам за брадати лица с апетити в къмпинг туризма и за някогашни горди ветеринарни инспектори, сега опиянени от панаирна суета.
България има проблеми със съдебната система и с наличието на монопол от всякакъв характер – частен и държавен. Имаме една фирма от която зависи колко ще отделяме от джоба си за гориво, друга която ще определи сметките ни за тока, вода и т.н. Защо никои не протестира срещу цените на кабелните оператори например, или срещу доставчиците на интернет, застрахователните или пенсионните дружества!? Защото там има някакво наличие на пазар, има конкуренция. Държавата е длъжна да осигури тези условия, а чрез съдебната система да осигури безопасността на гражданите си и да гарантира техните права. В момента тя не прави нито едно от двете. Убеден съм, че протестиращите, както всички хора по света искат да имат работа, да са здрави и да живеят добре. Това е част от демокрачният процес, а наличието на свободен пазар е един от основните принципи на либералният модел в икономиката. Свободен пазар означава, че няма наличие на монопол, в това число и държавен. За съжаление трябва да си признаем, че в България нито има пазар, нито има демокрация, има само някакви фасадни структури.
И стигаме до абсурдната ситуация, че протестиращите скандират за смяна на нещо, което никога не сме имали и не сме успяли да създадем в страната. Протестират срещу елита, който нямаме. Протестират срещу свободният пазар, който не притежаваме. Протестират срещу демократични принципи, който не усвоихме. Няма протест срещу това, че се провалихме, че не се опитахме дори, което е най-големия ни проблем като нация…
Малко или много размирните събития имат характера на събитие тип “черен лебед”. Никой не очакваше искане за предсрочни избори месеци преди същинските. За малко дори даже и да съвпаднат. Кой ли е прогнозирал оставката на финансов министър в края на мандата правителството му!?
Черният лебед няма как да се превърне в розово фламинго, и за съжаление събития от такъв характер няма как да окажат положително въздействие на икономиката ни или на поведението на капиталовият ни пазар. Стигнахме до абсурда, че след като последните години очаквахме приватизацията на БФБ и привличането на стратегичести инвеститор, на самата финалната права отлагаме продажбата и. На нашите ширини всяко решение е предпоследно. Подобна непредсказуемост на ситуацията, както и доста от исканията на демонстратите плашат всеки потенциален инвеститор. Задава се и големият въпрос, какво ще се случи на самите избори, кой ще яхне властта и в каква посока ще я насочи. Българите май освен любители на италианският футбол, сме и фенове на средиземноморският им манталитет, който добре сме усвоили, за разлика разбира се от играта им на зеленият килим. Най-вероятно ще и го докажем на 12 май.
Единственото положително нещо е, че цените на акциите на сините ни чипове е калкулирано отдавна дори несъществуването ни като държава. Направо сюреалистично поведение. Търгуваме нещо на нищо нива. По счетоводна стойност, напълно лишени от очаквания. Превърнахме се в счетоводители, без да искам да обидя никого. Дори и ние, като част от пейзажа сме просто фасадни инвеститори.
Павел Бандилов
