FollowИмало е славни дни по време на Римската империя, когато всяка сесия на Сената е завършвала с репликата на консул Марк Порций Катон, че Картаген трябва да бъде разрушен, независимо от обсъжданите теми преди това.
Настъпи и момента, когато нашите разсъждения относно бъдещета на борсата ни, трябва да завършват със заключението, че единствено бързата и продажба на някои от по-големите и събрята, би решила натрупаните с години проблеми.
В последните дни всички коментираме спадналите обороти на БФБ, намаляващата ликвидност и като че ли липсата на надежда относно по-доброто развитие на борсовият ни оператор. Затвореният кръг в който попаднахме навява спомена за философският спор за кокошката и яйцето и кое от тях се е появило първо.
Кое ще доведе до завръщане на бленуваните обороти? Завръщането на институционалните играчи или нови емитенти?! Появата на нови местни спекуланти или на бленуваните чужди инвестистори!?
Софикс ще се вдигне ли преди евентуален спад на лихвения процент или ще се случи обратното!? Дали БФБ ще изпревари по време бъдещ ръст в икономика или недвижимите имоти ще го направят първи!?
Въпроси, които за съжаление нямат отговор към момента. Но пък извинения много…
На първо място кръстопътя пред който седи световната икономика. А сега накъде!?
Все още няма категоричен отговор за сбъдване на сценария “Перфектна буря”, при който негативното развитие на дълговата криза в Европа, съвпада с “твърдо приземяване” на Китай, на фона на все още боледуващата Америка. От друга страна частният сектор, а така също и самите пазари са калкулирали всички възможни и невъзможни бедствия и сблъсъка на тези настроения определят липсата на посока на пазарите в условията на една рискова среда. Липсата на посока често пъти предполага липсата на решение. Може би това е единственото възможно обяснение за все още не случващата се приватизация на БФБ.
Дали Държавата иска да вземе справедлива за нея цена за оператора, което при сегашното желание за поемане на риск от страна потенциални инвеститори е изключително трудна задача. Другият ход е да се заложи на развитието на БФБ и цената да не е водещ фактор, а това да бъде самият потенциален купувач, който да бъде стратегически инвеститор. С две думи, да се заложи на бърза приватизация, която да доведе до поемането на борсата от чужд оператор, който да инвестира в нея и да развие потенциала и.
Безмислени са обвиненията и към сегашното ръководство, затова че не развива определени услуги или че не разширява сегашните. Ние трябва да очакваме подобен сценарии на развитие предвид предвид начина, по който се случват нещата в нашата страна. Очевидно е, че или няма потенциал за подобни промени, или се дължи както в повечето случаи на липса на желания. От друга страна се съмнявам дали решенията касаещи БФБ се взимат от ръководството му, а не от някоя канцелария в МФ. Размиването и обезличаването на функциите и отговорностите няма как да не попречат за решаването на сегашното положение. Но това е проблем на Държавата и нейното отношение към собствеността и, а нашият проблем е че “Тя” на започва по-бързо да изпълнява ролята си на контрольор на пазарните отношения, а продължава да се прави на собственик, който от друга страна не иска да бъде инвеститор. Казано на нейн език: това което прави в случая, е че се опитва да съвместява две несъвместими длъжности.
Какво му остава тогава на изтерзания български инвеститор, на когото не му останаха нито сили за нови битки, нито капитал за да дочака нов собственик и развитие!? Нищо друго, освен да изрази своето мнение за случващото се. И очевидно той все пак е дал отговора си на фона на спадащите цени на БФБ. Имаме оператор, който съдейки по нивата на индексите му отдавна не корелира със никакви чужди пазари и почти никакви икономически данни. Единственото оживление настъпва по време на новини свързани с потенциална борсова приватизация или покупката на БФБ от стратегически инвеститор.