Follow
След двудневно заседания Фед очаквано запази лихвените си нива. Решението беше очаквано на фона на сътресенията на пазарите вследствие на предстоящият референдум за излизане на Великобритания от ЕС. Странното беше, че Фед се беше фокусирал основно върху данните за инфлацията и трудовия пазар, а не предстоящият „Брексит“.
Според Джанет Йелън и компания нестабилните инвестициите на бизнеса са слабото звено във веригата, както и забавянето на темповете на подобрение на пазара на труда, въпреки повишението на икономическата активност.
Спада при цените на енергиините продукти се отразява на инфлацията, която остава под заветната цел от 2%.
Комисията вижда подобрение в жилищният пазар от началото на годината, както и намаляване на натиска върху нетния износ.
От финалното становище става ясно, че Фед запазва очакванията си за две повишения на лихвите до края на годината. Очакванията са, че икономическите условия ще се развиват по начин, който ще оправдае само постепенни увеличения на лихвата по федералните фондове. Лихвата по федералните фондове е вероятно да остане за известно време под нивата, които се очаква да преобладават в по-дългосрочен план.
Очакванията на анализаторите, че ще сме свидетели на намек за повишаване на лихвите през юли не се състояха. Разбира се Фед може да го направи, но в становището си не даде знак за промяна.
Японската централна банка също запази паричната си политика. За разлика от колегите си отвъд океана, като причина за това тя посочи предстоящия референдум за еврочленството на Великобритания на 23 юни, който има потенциала да предизвика сътресения на пазарите и да оскъпи йената, защото инвеститорите ще се насочат към японската валута в качеството й на актив убежище.
Според институцията икономиката продължава да се възстановява с умерен темп и посочи подобрението в инвестициите на бизнеса, заетостта и инвестициите в жилищни имоти. Регулаторът призна обаче, че през последно време се наблюдава слабост в частното потребление и индустриалното производство. Банката също така очаква нулева годишна инфлация.
В края на двудневното си заседание в четвъртък централните банкери обявиха, че ще продължат да провеждат операции за увеличаване на паричната база с годишен темп от 80 трилиона йени (760 милиарда долара) и ще поддържат отрицателна депозитна лихва от -0,1%.
Странното е, че и след двете решения на ЦБ, който дефакто не промениха политиката си, пазара реагира емоционално и негативно. Индексите в САЩ, който преди срещата бяха на положителна територия от 0,30-0,35% в крайна сметка обърнаха посоката си и финишираха сесията при нива от около -0,18-0,20%.
Доходността по американските облигации се понижи до най-ниско ниво от ноември 2012 г. Доходността по 10-годишните дългови ценни книжа спадна с 2,4 базисни точки до 1,586%, а по 30-годишните – с 1,4 базисни точки до 2,41%.
Йената поскъпна с над 2% спрямо долара и към 10:00 часа българско време курсът беше 103,76 йени за долар. Валутата е поскъпнала с над 13,5% спрямо долара от началото на годината, което създава проблеми за компаниите износителки. Японският индекс NIKKEI 225 се потопи с 3,05%.
Цената на петрола се понижи в пета поредна сесия на стоковата борса в Ню Йорк заради опасенията за търсенето около референдума във Великобритания за членството на страната в Европейския съюз (ЕС). Цените не получиха тласък заради отчетения седмичен спад на петролните резерви в САЩ и решението на Фед да не променя лихвите.
Златото продължава да е големия победител, като котировките на ценния метал пробиха цената от 1300 щатски долара и сега се търгуват на нива от 1307 щатски долара.
Поведението на централните банки говори за това, че те вече са част от проблема, движейки пазарите далеч отвъд зоната на „нормалност“. Ако те прибегнат до повишение на лихвите, цените на активите ще паднат изразявайки страха на инвеститорите от липсата на „евтини пари“. Очевидно, че сме стигнали фазата на образно казано форма на „хероинова зависимост“. От друга страна, ако сме свидетели на понижението им, сигнала към пазара ще бъде за проблеми в икономиката, за които няма готово решение.
Това обяснява волатилното движение на цените на активите, които сякаш изразяват вечно недоволство, независимо от решенията на гуверньорите. Ръста на цената на златото е признак за страх и нервност на пазара, а инвеститорите виждат в него сигурно убежище.
ЦБ не са решение на проблема, който те създадоха със своята политика. Те вече са част от него.
Павел Бандилов ИП „СИС“ АД