Що е то депресия, и толкова страшно ли е колкото звучи!? Или това е поредният процес, при които група капиталисти от секретен клуб крадат парите на по-бедните слоеве!? А може би е поредният ционистки заговор организиран от обичайните заподозрени като Рокфелер, Ротшилд и т.н.!? Различните хора искат да вярват на различни „истини“..
Депресията е обикновен етап от бизнес цикъла. Ако сте мечка ще го описвате като катастрофа, защото всеки спад на цените ще ви прави по-богат, ще ви кара за се чувствате по-умен, и влизайки в капана на собственото си пророчество и възхищение ще описвате ситуацията с все по-мрачни термини. Ако сте бик, за вас този период ще е просто корекция, нормален и задължителен спад по време на който акциите ще наберат сила или ще станат подценени и за вас евентуално ще настъпи времето, в което вие ще берете лаври при последвалият ръст, отново ще се почувствате брилянтни, и отново собственото ви пророчество ще ви кара да описвате депресията, като най-добрият момент за покупка на активи. И двете страни не бъркат, просто имат различни гледни точки, които са съответно мечи или бичи..Но освен начина по който гледаме на ситуацията, съществуват и друга група хора, които са си песимисти или оптимисти по природа, и никой не може да ги вини затова. Едните чакат края на света според поредният шумерски календар, ако този на маите на работи, а другите очакват живот пълен с радост. Разликата идва от факта, че едната група се фокусира на това, какво може да и се случи, а другата на това какво може да направи..Разни хора, разни идеали..
Независимо от мащаба или продължителността на една криза, то тя винаги има причина за своето появяване. Дали рецесията ще се превърне в депресия зависи и от държавната намеса, която опитвайки се да омекоти въздействието и, често пъти размива целта и, която е да възвърне баланса в системата и да унищожи неравенствата и диспропорциите и. В историята на САЩ има три „Големи депресии“ – Прогресивната ера (1907-1922), Голямата депресия (1929-1945) и Голямата стагфлация (1970-1982). Всичките те са създадени от грешки, които водят до етап, през които системата се лекува.
Когато политиката, която води дадена държавата е да направи парите евтини за да засили инвестиционният процес и направи мащабни интервенции на жилищният пазар, резултата е балон при цените на жилищата, които се радват на държавна подкрепа и гаранции, и да образува балон при инвестиционните активи на фондовият пазар.
Нека си припомним статуята на Темида, която държи везните в една ръка, и меч в другата. Сега нека си представим, че на едната везна сме сложили въображаемата цена на парите, а в другата измислен микс между акции, имоти и облигации. Ако намалим цената на парите (или тяхното тегло), то везната с акции и имоти ще отиде до небесата. Нещо подобно реши да направи правителството на САЩ, и понеже това е най-голямата и мощна икономика в света, това което тя прави се отразява на целият свят. И идва момента, в който за да се уравновесят нещата, а и Темида да си поеме дъх, трябваше да има вълна от фалити в сектора на недвижимите имоти, инвестиционните банки и т.н. Само че, вместо това да се случи, на практика правителствата (данъкоплатците) поеха тези задължения и на практика целта на поредната голяма депресия не се изпълни..
Сега имаме държавен задлъжнял сектор, вместо частен такъв. И сигурно така е по-добре, но задълженията остават, просто ги преместихме от единият джоб в другият. Само че кризата вече разбра малката ни измама и очевидно не иска да си тръгва. Освен това, тя има и ново искане. И то е това, което наричаме ЕС да се случи, а не да продължаваме с клуба по очевидно различни интереси. Това вече го разбра и Меркел, а тя да го разбере е изключително важно защото Германия единствена има сила да го наложи. Опасността от нови фалити изисква промяна в договора от Лисабон и натиска на пазарите е това да се случи. Ако ли не, то нека да има обединение което да е работещо, пък ако ще да е и с по-малко членове.
Всеки етап от бизнес цикъла има своята роля и характеристика. Често пъти човешкото съзнание се страхува от периода на криза, поради трудностите които изпитва. И това е естествено. Но понякога ни пречи да видим и положителната и роля, която е да върне баланса в системата. Нима някой очаква поредният етап на възход, инвестиции и взимане на нови кредити, без да се върнат старите и без да се върнем към нормален размер на задълженията в икономиката!? Нима можем да очакваме функциониране на Европейският съюз без спазване на фискални правила, без реално общо управление. Има ли единен пазар от различни държави, които държат на националните си политики и управление, като неглижират ръководителите на ЕК!? Когато стъпим на пътя на правилните промени в структурите на Европа, пазарите ще гласуват доверие. А дотогава ще гледаме италиански облигации, проблема е че ако лидерите на Стария континент не предприемат нещо, някак си неусетно от ще започнем да следим и френските такива. Правилните стъпки минават през загуба на национално управление, това е решение което трудно ще се продаде на данъкоплатците. С влошаване на икономическите перспективи, и това ще се случи..а ако ли не, сценариите са много и са все негативни.